Хора с деменция често забравят подробности от всекидневен си живот. Дори могат да се загубят.
Един ден в полицията се обади разтревожен женски глас:
– Моята майка е на 86 години. Тя има деменция и …. изглежда се е загубила.
– Обяснете спокойно какво точно се е случило, – помоли я дежурният полицай Миронов.
– Преди час тя излезе на разходка около къщата и още не се е прибрала. Излязох и я търсих наоколо, но не я намерих.
Петима полицаи заедно със кучета, тръгнаха да търсят възрастната жена.
Интересното е, че точно Миронов пръв я видя.
– Здравейте, – поздрави я любезно полицая.
– Не мога да разбера, – каза притеснено възрастната жена, – от къде се появи полицай в гората?
– И аз се разхождам, като вас, – отговори добродушно полицая.
– Защо пък не, – съгласи се старицата, – днес е прекрасен слънчев ден. Всеки човек има нужда от разходка.
Тя му се усмихна вече успокоена.
– Аз май се заблудих, – каза възрастната жена.
– Не се притеснявайте, – каза Миронов, – аз ще ви помогна.
След това той я хвана за ръката и двамата бавно тръгнаха към дома ѝ.
По пътя полицаят и жената разговаряха. При размяната на мисли, тя се чувстваше като в свои води.
– В какво се крие тайната на вашият дълъг живот и здравето ви? – попита я Миронов.
– За това е необходимо да се води активен начин на живот и човек правилно да се храни, – отговори възрастната жена.
В тази история може да не виждате нищо особено, но нима не ви става хубаво, когато видите някой да се отнася добре особено към болен възрастен човек?
Миронов по-късно сподели с хората от квартала:
– За мен най-голямото отличие е да помагам на хората, така че те да се чувстват добре, независимо на каква възраст са.
