Вечерта бе тъмна. Облаци забулваха луната, а някоя и друга звезда се прокрадваше между тях, но светлината ѝ не бе достатъчна, за да освети мрака.
Стоян се връщаше от втора смяна. Беше много уморен. Имаха авария и трябваше доста да се напрегне с другите, за да оправят нещата. Искаше му се да се прибере по най-бързия начин и да си легне.
Изведнъж, в една от неосветените улици, го пресрещнаха двама младежи с извадени ножове.
Стоян беше яко и силно момче, веднага можеше да им даде да се разберат, но си каза:
„Нямам много пари в себе си. Ще им дам портфейла си и да се махат“.
И го направи. Извади портмонето си от джоба и им го хвърли на земята.
Единият от нападателите бавно пристъпи, пресегна се и взе плячката. Отвори портфейла и разочаровано се намръщи.
– Нищо! Това пари ли са!
Погледът на другият попадна на ръката на Стоян, а там сияеше златен часовник, подарък от баща му.
– Ей, – подвикна той на Стоян, – я си дай часовника!
„Но това е семейна ценност, – помисли си нападнатият. – Дядо ми го е носил през войната, дал го е на чичо, а той го подарил на своя брат, а сега е мой“.
– Точно часовника си няма да ви дам! – извика Стоян.
След което хвана единият за лакътя на едната ръка, нанесе му няколко удара с главата си, право в носа му и изби ножът от ръката му. Справи се бързо и с втория, като му нанесе няколко удара. Той бе по-дребен от него и бе по-лек близо 15 кг.
Някой, който бе наблюдавал боя, бе позвънил в полицията. Скоро дойдоха двама полицаи и арестуваха Стоян, който имаше лек разрез на ръката от нож, но на единият от другите двама не му се бе разминало леко. Беше получил сътресение на мозъка.
Родителите на този нападател, скоро дойдоха в полицията. Те викаха и крещяха срещу Стоян:
– Изрод! Хулиган! Ти осакати сина ни!
Стоян ги гледаше и им се чудеше на акъла. След това бавно се изправи срещу тях и спокойно им каза:
– Да бяхте го възпитали по-добре. Знаете ли къде ходи вечер синът ви и какво прави? Той не бе излязъл с приятелят си просто на разходка, а да ограбва минувачите….