Правеха проверка на свръх секретно летище. Това бяха група военни, които често командироваха на такова инспектиране. Между тях нямаше много млади. Почти всички, с малки изключение бяха вълци калени в битки.

След като завършиха проверката членовете на комисията излязоха на пистата да изпушат по една цигара. Стоят, пушат и наблюдават излитането на огромните по размер бомбардировачи.

Изведнъж до един от бойните самолети, който стоеше на пистата, мъжете забелязаха нещо подозрително. То приличаше на авиационна бомба. Беше с не малки размери и тя бързо се насочи към самата комисия.

– Това пък откъде се взе? – промърмори някой от групата.

– Сега, когато свършихме, само беля ни трябваше на главата, – изропта дребен офицер.

За няколко секунди цялата група от хора залегна в канавките, а някои от тях се опитаха да се заровят в земята. Военните знаеха какво да правят в такива моменти, къде да се укрият, за да посрещнат невредими удара.

Само един посивял твърдоглав полковник остана с гордо изправен гръб, даже и цигарата не си хвърли. Това бе Развигоров. Строг и педантичен в работата си. Лесно не се даваше и нямаше страх от нищо, нито от началник, нито от смъртта.

Когато бомбата се търкулна до краката на полковника, останалите започнаха да се измъкват от скривалищата си.

Един млад лейтенант го попита:

– Господин полковник, защо не се скрихте?

Развигоров пооправи обърканата си от порива на вятъра коса, изплю цигарата и каза съвсем спокойно:

– Има ли смисъл да се крия? Та тя не дори атомна.

Йоркширски териер на име Сади  много обичал да прекарва времето си в басейн, но в един момент той преценил, че няма нужда да се напряга и да плава сам.

Сади имал приятел Райли, куче с по-големи размери, който също обожавал водните процедури.

В един момент четирикракият хитрец приспособил приятеля си за плавателно средство.

Сади скочил ловко на гърба на приятеля си Райли и се насладил на разходката по вода, без да намокри лапите си.

Международен екип от учени и ентусиасти открили в една варовита пещера на едно от хърватските езера европейска протея – Proteus anguinus.

Поради бледорозавият цвят на кожата на животното, то е наречено още „човешка риба“, а заради малкия си размер – детски дракон.

Специалистите предполагат, че протеите могат да живеят и на още по-голяма дълбочина, защото те са в състояние да издържат на високо налягане.

За да наблюдават Proteus anguinus учените са сложили на няколко места на местообитанието им инфрачервени камери.

Животните могат да снасят яйца не повече от два пъти през десетилетието, а живеят до 100 години.

Протей изключително трудно се задържа в плен и поради незаконния им лов се смятат за уязвими видове.

Открит е начин да се генерира енергия, като се използва въздуха от околната среда.

Устройството е разделено с мембрана. Когато то се изложи на пряка слънчева светлина, от замърсеният въздух се отделя водород, който се съхранява във водородни двигатели.

Устройството е само няколко квадратни сантиметри, но може да бъде уголемено в зависимост от нуждата, дори до индустриални размери.

Извършващия процес наподобява на работата на соларните панели, с тази разлика, че се получава продукт, който се използва в по-късен етап.

Това нововъведение може да се използва за добиване на чиста енергия и пречистване на замърсения въздух.

Визуалната информация силно влияе на човека.

Например, скоро бе установено, че мултипликационните филми по-силно въздействат от висококачествена фотография. Те карат хората да променят поведението и отношението си.

Наистина, снимките се смятат за достоверни в субективното възприятие. Но се оказва, че това не е най-важното.

Мултипликационните филми задържат вниманието на човека достатъчно дълго, за да бъде възприета цялата информация.

Това е доказано чрез експеримент. На доброволци показвали една от двете версии на една и съща презентация.
Презентациите били предназначени да разсеят мита за алтернативите енергии, по-точно вятърната енергия.

Презентациите имали еднакъв дизайн, текст, цвят и размер. В първата версия имало накуп брошури или професионални снимки на вятърни турбини, а във втората – мултипликационен филм.

На доброволците им трябвало повече време, за да разберат какво става във филма, за това вниманието на хората било по-дълго приковано към него, отколкото към снимките.