Кулите гълъбарници са един от акцентите на персийската архитектура. През 16-17 век в Иран масово се развъждали гълъби, а птичия тор използвали за наторяване на земеделските участъци.
За да бъдат задържани пернатите, били построени около 3 хиляди цилиндрични кули, във всяка от които можели да гнездят до 25 хиляди птици.
Гълъбовия тор използвали за отглеждане на дини и краставици. Кулите са били най-добрите гълъбарници в света. Построени са от тухли и покрити с мазилка. Те защитавали птиците от студените ветрове през зимата и осигурявали прохлада през лятото.
Днес в Иран са останали само около 300 кули, тъй като в селското стопанство вече се използват химически торове. Само в някой райони се е запазило наторяването с птичи тор.
Кулите гълъбарници имат внушителни размери. Диаметърът на конструкцията е от порядъка на 10-12 м, а височината около 18 м. Във всяка кула на специални кацалки се събират хиляди гълъби. Конструкцията така е замислена, че големите хищни птици, като ястреби, соколи и врани, не могли да влязат вътре.
Вътре в кулата в шахматен ред са разположени гнездата по цялата височина на стената. В тези малки клетки могат да се установет гълъбите.
Стените на кулите са построени под наклон, така че екскрементите да падат в центъра на кладенец, където специално се сушели. Веднъж годишно кулата се отваряла и се събирал натрупалия се тор.
Интересното е, че строителите са отчели ефекта на резонанса. Ако гълъбите решат едновремено да излетят от кацалките си нагоре, кулата остава цяла.

Какви ли не растения има на нашата планета. Едни ни поразяват с размерите си, други с красотата си, трети с лечебните си свойства, а има и отровни.
В Северна Америка на Камчатка в Далечния Изток  расте необичайно растение Aconitum delphinifolium, известно още като самакитка, омаяк, леопардовата отрова, дяволска каска, кралицата на всички отрови, или синя ракета. То изглежда съвсем обикновенно със сини прости цветчета, които със своята отрова могат да убият едно от най-големите животни на земята гърбатия кит, който тежи близо 40 тона.
Това растение няма заразителна  красота. Съвсем незабележителни листа и синьо цветче на дълго тънко стъбълце и това е цялата му красота. Но зад тази обикновенна външност се крие силна отрова, която съдържа алкалоид, който парализира нервната система и понижава телесна температура и кръвното налягане.
За първи път за силата на това растение са разбрали китайските войни, които използвали сока му като биологично оръжие. Те накисвали в него върховете на стрелите си, не оставяйки никакъв шанс на враговете си.
Все пак трябва да отбележил, че в малки количества този сок има лечебни свойства.
Китоловците в северните морета използват убийствената сила на този вид ралица при ловене на гърбати китове. Те смесват отровата на цвета с каква да е животинска мазнина и закачат получената смес на харпун.
Попадайки в тялото на грамадното животно отровата започва веднага да действа. Ако китът не умре за няколко минути, то след известно време морето ще го изхвърли мъртъв на брега.
Вече няколко десетилетия китоловците използват този начин за да убиват най-големите животни на планетата.

Холандските инженери са предложили нова система за движението на наноспътници. Очаква се, че те ще могат да се движат в пространството за сметка на молекули, които се изпаряват от лед.
Наноспътниците са космически апарати с особено малки размери. Такава е широко разпространената платформа CubeSat, състояща се от модули във формата на куб със страна 10 см и тежаща около 1 кг.
Такива спътници много лесно се пускат, като се добавят към основния товар на ракети. Това ги прави идеални за бюджетни научни изследвания.
Въпреки това, липсата на реактивен двигател значително ограничава тяхната маневреност и контрол. За да се реши този проблем Анджело Червоне от Делфийския технологичен университет е конструирал ракета с ледена тяга.
Предлага се в CubeSat да се качат 100 грама лед. В космоса започва сублимация – изпарение, като се прескача течното състояние на водата. Мощността на двигателя се увеличава за сметка на нагревателния елемент.
Прототипът се планира да се пусне в космоса след няколко години. Сега Червоне и неговият екип работят над въпроса, как да запазят водата във вид на лед, докато се чака пускането на спътника, а този период често е няколко дни. В краен случай водата може да замръзне в орбита, но такова решение ще усложни конструкцията на наноспътника.
Новата система, разбира се, вече има сериозни конкуренти. В лабораторията по реактивно ускорение в Масачузетския технологичен институт са разработили система, основана на електроспрей, а в Университета в Мичиган – миниатюрен йонен двигател. Според Червоне, тези технологии ще се допълват една друга.
За стартирането на спътника на дълги разстояния е по-добре да се използва енергията на заредени частици, а за коригиране на орбитата при краткосрочни проекти са идеални ракети захранващи се от лед.

Според експертите, 2200 годишният арбалет намерен сред теракотовите войни в гроба на първия китайски император Цин Ши Хуанг не е по лош от съвремените модерни пушки.
Арбалетът, който е намерен непокътнат, може да изпрати стрела на разстояние 2600 фута.

Древното оръжие е погребано близо до един от теракотовите войни. По-рано археолозите са намирали само части от това древно оръжие.
Китайския арбалет е дълък почти пет фута и широк около 50 инча.
Според експерти, тези размери го правят един от най-мощните лъкове в неговата епоха.

Американският журналист Джеф Коруин уловил на реката Маеклонг в Тайланд скат, с тегло около 363 килограма. Размерите на уловеното животно са 4,2 метра дължина; 2,4 метра ширина.
Корвин воден от гид, ловил риба за снимките на шоуто „Тайните на океана с Джеф Коруин,“ което ще бъде пуснато на американския телевизионен канал ABC в края на 2015 г.
Журналистът казал, че обикновено най-голям размер достигат женските скатове, както се е оказало и в този случай.
„Битката с този скат бе истински епос, изминаха няколко часа, преди да успеем с момчетата да го извадим от водата,“ – казал Коруин.
За да извадят животното от водата, е била необходима помощта на седем души.
на 10 март е станало известно, че американският рибар Мат Пембъртън е хванал във Флорида 270 килограмова акула мако.