Виктор на двадесет и пет години напусна публичното счетоводство и реши да създаде собствен бизнес.

Така се появи неговата агенция за даване под наем на употребявани автомобили.
Единствената му цел бе да печели много пари.

Нямаше знания и страст за да извършва такава дейност.

Когато го питаха:

– Защо си се захванал с тази работа?

На Виктор му бе трудно да отговори.

Той не бе търсил съвет от бизнес разбиращи приятели или ментори, просто го бе създал.

Един негов познат му каза:

– „Целта на сърцето на човека е дълбока вода, а проницателният ги извлича“. Ако създаваш бизнес само да печелиш много пари, по-добре копай на дълбоко, за да намериш по-добра цел. Наличието на такава улеснява ставането от леглото в онези дни, когато бизнесът е труден.

Пламен обясняваше:

– Огънят е химическа реакция, която освобождава енергия под формата на светлина и топлина. Ако има достатъчно въздух, гориво и топлина, огънят ще продължи да се разпространява.

– Това ме навява мисълта за Светия Дух, – отбеляза Павлин. – Ако Го оставим да върши работата си, Той няма да бъде угасен. Освен това този пламък няма да ни навреди.

– Ти всичко свързваш с Бог, – въздъхна недоволно Пламен

– Огънят има пречистваща сила, а Светия Дух най-добре може да ни пречисти, – продължи уверено Павлин.

– Огънят си е огън, а твоя Свети Дух е друго нещо, – сбърчи нос Пламен.

– Всеки от нас се нуждае от очистващото действие на Божия Дух, – настоятелно говореше Павлин. – Покани този Пречистващ огън да извърши делото Си в сърцето ти.

Пламен махна с ръка възмутено, а Павлин заключи:

– Макар и външно да тлеем, вътрешно се обновяваме ден след ден.

Двамата бяха на различно мнение относно огъня на Светия Дух, но Павлин крепеше надежда в сърцето си, че приятелят му Пламен някой ден ще откликне на Божия призив.

На Петров му откраднаха велосипеда от офиса. Той много бързо реагира, като разбра това:

– Полицията веднага да се намеси. Нека прегледат записите от видеонаблюдението.

– Петров успокой се, – опита се да го укроти един от колегите му. – Нещата не стават така бързо.

– Искам застрахователите да действат веднага и да изплатят евентуални обезщетения, – вилнееше Петров.

Колегите му го гледаха съчувствено, но не можеха да му помогнат.

– Ако велосипедът се препродава онлайн, искам да бъде намерен и върнат веднага, – продължаваше Петров в същия дух.

Накратко той искаше нещата да бъдат оправени по най-бързия начин.

За разлика от нас Бог търпеливо чака. Той бавно кипи, такава е Неговата любов към творението Му, защото не иска никой да погине, а всички да дойдат на покаяние.

Търпението трябва да се проявява в самата ни работа. Когато хората получават нашите отчети, отварят имейлите ни, проверяват готовия продукт, пръстовите отпечатъци на търпението трябва да са очевидни върху него.

Това означава, че не са направени компромиси, отделено е необходимото време за изслушване на двете страни, имаме желание да се върнем назад и да работим по всички предложения.

Много е трудно да бъдем търпеливи с колеги, клиенти или потребители, ако дневникът ни е пълен с последователни срещи или задачи.

Не можем да седим и да изслушвате някого, ако сме вперели поглед в часовника. Няма време, трябва да отидем на следващата среща.

Търпението е привлекателно.

Когато сме по-малко заети, можем да отделим време, да поговорим с колегите си за причината за надеждата, която имаме.

Диана пак се оплакваше на приятелката си Румяна:

– Непрекъснато съм заета.

– Но не винаги ефективно, – повдигна вежди Румяна. – Заетостта не е равносилна на плодовитост.

– За каква ефективност говориш?! – сбърчи нос Диана. – Списъкът никога не свършва: готвене, пране, чистене, работа в градината, а имам задължение и навън от дома.

– А тези неща съобразени ли са с това, което е важно за Бог, за теб през този сезон? – попита Румяна.

– Искаш да кажеш, кое е най-важното за мен и да го слагам на първо място? – Диана скръсти ръце пред гърдите си предизвикателно.

– Ако запълниш деня си със спешни, но маловажни неща, няма да остане място за това, което наистина носи живот, – повдигна рамене Румяна.

– Може би си права, – Диана не бе вече предизвикателна. – Не трябва да се впечатлявам от натоварения си график. Нужно е да дам приоритет на това, което наистина е важно за мен и моето семейство.

– Да, – съгласи се Румяна. – Кажи „не“ на шума и „да“ на това, което е в съответстващо с Божията воля в живота ти.

Станислав имаше щастлив брак, здрави деца, стабилна работа и църква, която редовно посещаваше.

Той бе благословен и щастлив в ежедневието си, но това му бе недостатъчно.

За това търсеше в Интернет новини, за да се възмути.

– Слава Богу за социалните медии, – казваше си той. – Ако не беше интернет, нямаше да мога да измисля нищо, за което да се ядосвам. Обсъждам онлайн и споря с напълно непознати хора до края на деня. Просто не знам какво бих правил ако съм само щастлив и доволен през цялото време. Интернет наистина ме спасява.

Съпругата му потвърди:

– Времето, прекарано онлайн, дава на Станислав точното гориво за гняв, от което се е нуждае, за да не бъде прекалено щастлив. Хубаво е, че има къде да отиде, за да се ядоса.

Независимо от това колко хубави неща се случват в живота на Станислав, винаги имаше нещо онлайн, което можеше да го разгневи.

Ето ви и поредния случай. Станислав получи повишение в работата си и за това бързо се включи онлайн, за да спори с някого.