Онова, за което изпитваме глад, не можем да получим от човек, работа, пари и нови придобивки.
Ние изпитваме копнеж за нещо от друг свят, което поддържа живота ни.
Представено ни е право на избор – собственото благополучие или живот с вяра в Бога.
Ако изберете да живеете с вяра, ще се предадете в ръцете на Бога и така ще претворите естественото в духовното.
Открит е начин да се генерира енергия, като се използва въздуха от околната среда.
Устройството е разделено с мембрана. Когато то се изложи на пряка слънчева светлина, от замърсеният въздух се отделя водород, който се съхранява във водородни двигатели.
Устройството е само няколко квадратни сантиметри, но може да бъде уголемено в зависимост от нуждата, дори до индустриални размери.
Извършващия процес наподобява на работата на соларните панели, с тази разлика, че се получава продукт, който се използва в по-късен етап.
Това нововъведение може да се използва за добиване на чиста енергия и пречистване на замърсения въздух.
Двама мъже леко попийнали коментират:
– Поскъпна доларът и цените се повишиха.
– Доларът падна, но цените дори и на най-големия боклук не се намалиха.
– Следователно работата не е в долара.
– А в какво тогава?
– В боклука.
Учените са успели да получат здрави потомство от женски мишки, на които им били присадени напечатани яйчниците на 3D-принтер. Експерименталните резултати са описани в статия от списание Nature Communications.
Вместо „мастило“ за принтера използвали желатин, въпреки че по правило се използват хидрогелове за това. Те рядко се отхвърлят от тялото. Органите имат пореста структура, която им позволява да взаимодейства с кръвта и тъканите на гостоприемника.
Хидрогеловете са смес от 99% вода и малко количество полимер. Те са доста меки, но авторите на проучването са намерили начин да ги направят достатъчно гъвкави и твърди.
От седем мишки, които са получили имплантанти, само три са дали потомство. Родилите се мишлета са здрави и силни.
Освен това, при самките се е запазила способността към лактация. Следователно, даже и след отделянето на истинските яйчници, хормоните продължават да си вършат работата.
Сега екипът планира да създаде повече образци на изкуствени яйчници и да ги тества на прасета, които са безплодни.
Ако и другите експерименти са успешни, ще започнат работа и с хора.
Особено актуално ще бъде това за болни от рак, които още не са достигнали полова зрялост и се нуждаят от изкуствени яйчници, които ще растат заедно с тях.
Малко преди да затвори магазинчето си Вера Иванова забеляза група наркомани, които се въртяха наоколо. През нея мина Симеон, който имаше гастроном отсреща и я предупреди:
– Внимавай теб дебнат. Чакат те, да излезеш с парите.
– Какво мога да направя? – смути се Вера. – В магазина ли да нощувам?
Симеон вдигна рамене и излезе от магазина ѝ.
Във Вера настъпи паника. Скоро бяха обрали пощальон, който пренасяше пенсиите.
Пред гастронома седеше просяк, но една сутрин бе намерен пребит. Говореше се усилено, че наркоманите са го убили, за да му вземат събраните му пари.
Вера прехвърли в ума си много варианти. Мъжът ѝ не можеше да я срещне, защото беше на работа. Децата се бяха изженили и отдавна не живеех в града.
Вера започна да се моли:
– Господи, на тебе уповавам, няма кой друг да ми помогне…..помогни ми, ……
След това сложи парите във вътрешния си джоб и излезе през вратата. Странно, но наркоманите като я видяха се разбягаха на всички страни. И тя без никакви пречки се насочи към дома си.
Крачеше по тъмите улици и се ослушваше във всеки звук, който ѝ приличаше на стъпки. Понякога се обръщаше да види, дали някой не върви след нея.
На едно по-осветено място срещна бившата си съученичка Клавдия Симеонова. Тя беше с мъжа си. Явно се връщаха от гости. Вера ги поздрави. След 20 минути, влезе вече спокойна в дома си.
На следващия ден Вера срещна отново Клавдия, която лукаво ѝ се усмихваше.
– Какъв беше този мъж снощи със теб? – попита Клавдия. – да не си си намерила любовник?
– Какъв любовник? За какво говориш?, – попита я Вера в недоумение.
– Не можеш да отречеш, ние те видяхме с мъжа ми, – настояваше на своето Клавдия. – Ти вървеше под ръка с висок военен. Хайде признай си, кой е този мъжага?
– Какво искаш да кажеш, – възкликна Вера, – Никакъв военен не е имало. Аз бях сама. Привидяло ти се е нещо.
Клавдия само се усмихна и хитро ѝ намигна. „Няма да те издам!“
Вера се замисли: „Кой е бил с мен? От него ли избягаха наркоманите? Това е пълна загадка за мен. Важното е, че моята молитва бе чута“.