През 1931 г. швейцарският инженер М. Хердер представил пред публика новото си изобретение.
Моноколело, което е могло да развива впечатляваща скорост.
Не е съвсем ясно, защо проектът не е бил реализиран масово.
Самият изобретател е направил на него пътешествие из Франция и Испания.
Цял старинен град, така на реченият Питиляно, се е съхранил в Тоскана. В него са се преселили множество хора, предимно евреи.
Затова понякога Питиляно са наричали още „малкият Ерусалим“.
В него няма нито една съвременна постройка. Целият град е бил пропит с духа на античността и история.
Причина за толкова дългото запазване на селището е свързано с избора на мястото за строителство. Неговата недостъпност се е обезпечавала от скалите, които са били и негови защитни стени.
Всички къщи и улици са буквално изсечени в планините.
Основните строители на укрепения град са били етрусите. Те се стараели максимално да запазят живота си от набезите на нашествениците.
Днес разходката през града Питиляно се е превърнала в пътешествие в миналото.
Умението на някои хора в изкуството преминава отвъд всякакви граници. Те рисуват със всичко: масло, акрил, въглен, химикалка или молив, но работите им не се различава от снимка.
С голямо упорство и талант авторите рисуват тези платна, които се нещо повече от фотокопия.
В тях има живот, ясно се откроява виждането на художника, усещат се емоциите и илюзиите на света, в който живеем.
Днес ще ви представя само двама от тях. Ако погледнем произведенията им, няма да можем да повярваме на очите си.
Диего Фацио работи като мастилено-струен принтер, като започва да рисува от самия края на листа само с молив и въглен.
Създаването на един портрет отнема на художника 200 часа работа върху него.
Грегъри Тилкер рисува своите „дъждовни“ платна с четка, използвайки акварел и маслени бои.
Картините на Грегъри напомнят на пътешествие с кола в хладен дъждовен ден.
При Виктор се появи проблем. Той бе млад човек на 27 години. Младостта му премина в различни учебни заведение в различни краища на света, за да получи висше образование, но трудов опит нямаше. Разполагаше с апартамент в центъра на града и джип купени от баща му.
Е какво повече може да иска този млад човек? Нека да живее и да се радва на живота!
Скоро Виктор се влюби. Изгуби мира си, дори не можеше да се храни. И той реши да се ожени.
Но баща му не хареса булката:
– Тя е от бранша. Свикнала е с много мъже. За нея си поредната плячка. Няма да се жениш за нея и това е моето решение.
Виктор се разкрещя:
– Ти никога не си ме разбирал. Знаеш ли какво значи любов?
Той тръшна вратата и си тръгна. Обиди се на баща си и цял месец не се обади. Даже не дойде да си вземе парите, които баща му даваше всеки месец за разходи.
Но баща му остана непреклонен. Накрая се съгласи, но с условие:
– Добре, ще ви направя сватба, дори ще платя и сватбеното ви пътешествие, но след това ще се справяш вече сам.
Виктор доволно потри ръце. Все пак като се направи на обиден това проработи.
Сватбата бе разкошна. След това младите отидоха на Малдивите. Но след това бащините инвестиции секнаха така, както бе обещал баща му.
Виктор опита отново да се прави на обиден, ходеше и молеше майка си, но баща му държеше на думата си.
Виктор стана неспокоен, паникьосваше се и от най-малкото нещо. Съпругата му всеки ден му крещеше.
Средствата, с които младите разполагаха се свършиха бързо. За една година ги спасяваше състрадателната му майка, но Виктор разбра, че трябва да започне някъде работа. Но той нямаше връзки и не можеше да хване някоя по-добра работа.
Всеки ден чуваше крясъците на жена си:
– Некадърник! Нещастник! Не съм се оженила за теб да мизерствам. Ще те напусна…..
Един от най-шеметните възходи е преминала английската дума „yahoo“.
До 1994 г. тази дума се е срещала, само в една книга, „Пътешествията на Гъливер“ на Джонатан Суифт.
В третото от своите пътешествия капитан Гъливер попада в страна, където хора са диви и неразумни същества, които наричат yahoo.
През 1994 г. се образувала компанията Yahoo!, която се занимавала с бизнес в интернет.
Успоредно с растежа и търговския успех на компанията думата yahoo е започнала да става все по-популярна и главното е, че е променила своето значение.
Сега, когато произнасяме думата yahoo, ние едва на последно място си спомняме за нейният първоизточник, английска книга от 17 столетие.