Отишъл Трудът на работа.

Уморил се…..

Изведнъж видял купчина пръст.

На нея обикновено лежал Мързелът, но странно сега го нямало.

Седнал Трудът да отдъхне.

Мързелът се върнал от вечеря и започнал да крещи на Труда:

– Ах, лентяй такъв! Нямаш ли работа в дома си?

Въздъхнал Трудът, станал и си отишъл.

А Мързелът веднага скочил на купчината пръст, така че никой повече, да не може да заеме законното му място.

Слоновият крак отвън изглежда като масивен стълб с плоска подметка.

Въпреки това, можем да кажем, че в действителност слонове ходят на пръстите си като кучета или коне.

Целият товар при тези огромни животни пада на предните пръсти.

Петата на слона е силно повдигната, а стъпалото е образувано от дебел слой мазнина.

Сутринта Румен стана рано и се отправи по дългите прашни пътища на страната. Той вече втора година посещаваше новообразуваните църкви в района.

Денят беше горещ и Румен загуби посоката, в която трябваше да върви, за да стигне църква, в която да изнесе поредния урок.

Макар че беше закъснял, се наложи още няколко часа да чака, докато вярващите да се съберат, под сянката на едно огромно дърво.

Изпяха няколко песни и урокът започна. Румен говореше, но имаше усещането, че всичко се проваля. Хората срещу него изглеждаха отегчени. Сякаш това, което говореше изобщо не достигаше до тях.

„Може би преводът на думите ми, не е достатъчно ясен“ – помисли си Румен.

Когато се прибра, той беше изтощен, но застана на колена и попита Господа:

– Боже, какво правя тук?

След няколко седмици Румен, с група вярващи, отново отиде в това село. Една жена от неговия екип се заговори с човек от селото.

– Аз съм християнин, – каза мъжът.

– Чудесно, – каза жената. – А от колко време?

– От три седмици.

– Наистина ли? – попита изненадано жената. – А как стана християнин?

Мъжът посочи с пръст Румен:

– Този човек дойде и ни каза за Исус ……

Румен трепна.

„Какво излиза? – помисли си той. – Когато мислех, че урокът се е провалил, този човек е повярвал.  Явно успехът в християнското служение не зависи от моите възможности, а от това да съм на разположение на Божия призив“.

Румен се усмихна и радостно възкликна:

– Реколтата е в Божията ръка, Исус ме е призовал да посея семето на вяра. Единственото, което трябва да направя е да Го следвам.

Верността е по-важна от успеха и нашата готовност от възможностите ни.

Специалисти от Университета в Британска Колумбия са разработили гъвкав сензор, който може да се използва за създаване на интелигентна кожа за роботи, както и гъвкави сензорни екрани на смартфони.

Датчикът се състои от проводим на ток полиакриламиден гел, поставен между силициеви слоеве.

Според разработчиците, сензорът може да открие различни видове докосвания. Например, той „усеща“, когато човек почуква леко с пръсти или прокарва пръст по повърхности дори, когато материалът е разтегнат или сгънат.

Това свойство предлага големи възможности за използването им в гъвкавата електроника.

Учените са представили прототипа с размерът 5×5 см. Според разработчиците, сензорът може лесно да бъде намален. Освен това, цената на производство му не е висока, тъй като той е създаден от евтини и достъпни материали.

Семейство Минкови се прибираха от една приятна екскурзия. Това бяха незабравими дни. Време, в което освен посещение на известни туристически обекти, имаше близко общение между членовете на това семейство. По време на тази екскурзия, те разговаряха за много неща, които искаха да споделят, но забързаното ежедневие им отнемаше това право.

Милена караше колата и се наслаждаваше на прекрасните природни гледки.

Изведнъж навлязоха в тунел. Тесните пространства притесняваха Милена, особено ако са тъмни. Страхът взе надмощие над нея. Стана толкова нервна, че започна да се задушава и поти.

Искаше ѝ се да спре колата и да даде да я кара мъжът ѝ, но бе много опасно да направят тази смяна веднага.

Камен забеляза колко е пребледняла Милена. Децата също усетиха, че майка им има някакъв проблем.

Камен посочи напред с пръста си и извика:

– Милена, погледни там има светло петно!

– Да, мамо, то се увеличава, – завикаха децата, – скоро ще излезем от тунела.

Милена се опита да се фокусира в светлата точка, която взе да се увеличава и започна да се успокоява. Скоро излязоха на открито и тя започна да диша спокойно.

По-късно Камен сподели:

– Понякога и аз се чувствам така, сякаш се намирам в тъмен тунел. Обзема ме страх, който ме изтощава.

– Но ако имаме силна вяра, – обади се малкия Гошо, – Бог ще ни изведе бързо от тъмнината и ще ни покаже светлината, която трябва да следваме.

– Такива преживявания ни правят емоционално и духовно по-силни, – добави Камен.

– Не сте ли разбрали до сега, – възторжено каза Елица, сестрата на Гошо, – че Бог е с нас в битките на деня.

– Да, – съгласи се Милена, – силата ни е от Него.