Пак е 8-ми март. Какво може да се случи на този ден? Каквото и да стане, то ще е без нашето мъжко съгласие.
В нощта на 7-ми срещу 8-ми на всички мъже, освен тези, които са в командировка им се вдига кръвното, но от здравеопазването мълчат, не предупреждават, че е опасно.
Според статистиката, повечето от мъжете, които са почнали да поздравяват жените преди 70 години, сега имат блед вид и отпусната кожа.
Къде е този поет, който е крещял: „не може да се живее без жени на света“? Жените ги има, но не и него.
В първобитната мезозойска ера относно подаръците е било къде по-лесно. Натурална кожа, костенурски гребени, слонови кости, широк асортимент.
Какво щеше да стане ако жените ги нямаше?
Въздухът щеше да стане по-чист, защото парфюмерията нямаше да съществува.
И златото ще получава повече златни и валутни резерви в Националната банка. Златоносните вени, между другото, вече намаляват! А златоносни жени? !
И все пак, ако не са жените, картинката щеше да бъде много тъжна. Няма да има на кого да си даваме заплатата, а в градския транспорт всички щяхме да сме седнали.
Добре де, нека има 8-ми март, нека е празник. Но трябва ли да се празнува изобщо?
Може би не ние, а те трябва да ни поздравяват. А може би празниците трябва да се редуват, днес женски, утре мъжки и т. н., за да привикнем. Възможно е, не идеята да е виновна, а самия процес.
Не може ли по-просто и по-спокойно да се живее? Например, цялата година да е празник и всеки живот да е празник. Може би това е истинският празник, а не международения.

Тя се оформя дълбоко във водата,омивана от вълните на океана, наречен живот. В своята раковина нейната душа се оформя като уникално произведение на изкуството.
Някои от перлите в процеса на превръщането си стават като мляко, други кипящо бели, трети черни, четвърти идеално кръгли, а пети имат невероятно извита форма.
Нито една перла не си прилича с другите.
В света няма еднакави перли, както няма и еднакви жени.
Както песъчинката попада в ръковината, така и душата на жената още от детството попада на различни илюзии и правила, които в процеса на живота придобиват нови очертания, за да я превърнат в солиден седеф на вярата.
Ние всички сме уникални, но по някаква причина някои от нас, както и перли се оценяват много по-високи в сравнение с останалите.
За някои бисери мъжете ловци са готови да се гмуркат в продължение на много години. Те не жалят силата си, времето и парите си. Те леко и без съжаление изразходват годините си, за да намерят за себе си, най-уникалните и единствени перли.
Статистиката е доказала, че да се намерят един бисер, водолазите трябва да отворят повече от един тон черупки.
Понякога те отварят черупката, вземат бисера, играят си дълго с него, но после го изхвърлят настрани, без да се замислят, че са нарушили нечий мир и са наранили една душа.
Богатите хора са готови да пожертват от състоянието си за някоя благородна перла. Чрез нея те попълват колекцията си и подхранва самолюбието си. Бедните хора са готови да се насладят и от някоя речна перла, усещайки поне малко съпричасност към света на лукса и съвършенството.
Намирате ли прилики между перлите и жените?
Както перлата, така и жената може да приключи живота си в колекцията на някой богат човек, а можем да прекараме целия си живот отекчена, бавно остаряваща, губейки цвят, свежест и блясък, а на финала да бъде изхвърлена в кофата за боклук, но когато попаднат в добри ръце ще бъде обкръжена с любов и радост.

Вселената е пълна с тайни, които не се поддават на разкриване. Съществуват различни феномени, които често надхвърлят разбирането на съвременната наука. За съжаление, тайните на много изобретения, направени преди хиляди години и намерили широко приложение в ранните периоди на развитието на човечеството, в днешно време са изгубени. Съвременни аналози на някои от тях са се появили чак в наши дни.
Многобройни римски сгради, стоящи в продължение на хиляди години, са пряко доказателство за по-високо качество на римския бетон в сравнение със съвремения, където модерните сгради започват да западат и се събарят само 50 години след като са ги построили.
Тайната на дълголетието на този древен бетон е открита наскоро.
В състава му влиза вулканична пепел.
Изследователи са описали механизма благодарение, на който свръх стабилното съединение калций-алуминиев силикат-хидрат свързва материалите. В процеса на неговото производство в атмосферата се изхвърля по-малко въглероден диоксид, отколкото от което и да е текущото производство на бетон.
Древният бетон си има и недостатъци. Към тях ще отнесем дългия период за сушене и по-малката якост, отколкото при съвремения бетон.

При влаченето на тежки чанти или други неща, женското тяло е под напрежение. Центърът на тежестта в този случай се премества върху гръбначния стълб. Ако това се случва не регулярно, за здрав човек няма особена опасност, но когато такова натоварване става ежедневно, има неблагоприятен ефект върху гръбначните дискове и те се деформират.
Това може да доведе до хронично заболяване като изместване на гръбначен прешлен, междупрешленнена херния, изчерпване смазката на ставите, болка, гадене и виене на свят. Освен това, не е изключена промяна в кръвното налягане, които биха могли да доведе до инсулт.
За една жена е опасно и изключително нежелателно носенето на тежко. Фактът е, че женското тяло не е предназначено за тази цел. При пренасяне на тежки предмети, жена ще получи натиск върху корема, което може да доведе до херния и усложнения в репродуктивните органи.
Момичета и жени от всички възрасти носещи тежки товари могат да получат опасни наранявания, така че този „процес“ лекарите определят като рисков.
По-специално, необходимо е да се помисли за тези жени, които все още не са родили. Тежките товари могат да доведат до изместване на вътрешните органи в женското тяло и да се предизвика изпадане на матката, вследствие на което се получават болки в долната част на корема, нарушения в менструалния цикъл, болка при уриниране. Често това завършва трагично – жената е лишена от щастието да бъдеш майка, тя може да остане безплодна.
Затова лекарите обръщат внимание на бременните жени да не носят тежко. Това може да предизвика контракции на матката, да причини спонтанен аборт или преждевременно раждане. В по-късните етапи на бременността вдигането на тежко става смъртоносно опасно за бъдещето на майката и детето.

В историята на човечеството се е водила непрекъсната борба за териториално надмощие. Велики империи са възникнали на политическата карта на света, а след това са изчезвали от нея. На някои от тях е било съдено да оставят след себе си незаличима следа.
Монголската империя е най-голямата по територия в историята. В периода на своето могъщество, в края на XIII век, империята се е простирала от Японско море до бреговете на река Дунав, а на юг обхващала почти целия индийски субконтинент.
Общата площ на владенията на монголците е достигнала 38 милиона кв. километра.
Отчитайки огромните размери на империята управлението ѝ от столицата – Каракорум било практически невъзможно. Не е случайно, че след смъртта на Чингис хан в 1227 г. започва процес на постепенно разделяне на завладените територии в отделни улуси най-значителната, от които е станала Златната орда.
Икономическата политика на монголите за завземане на територии е била примитивна. Същността ѝ се състояла само в данъчното облагане на завладените народи. Всичко събрано отивало за поддържането на огромната армия, според някои оценки, тя  достигала половин милион души. Конница била най-смъртоносното оръжия на монголците, пред която не са успявали да устоят много армии.
Империята била съсипана от между династическите препирни, имено те спрели експанзията на монголите на запад. След това веднага бе последвала загуба на завладените територии и улавянето войските на династията  Мин Каракорум.