Европа се е преклонила пред тази напитка не от вчера. Всеки знае как да си приготви кафе. Европейците споделят едни с други тънкостите във варене на кафе, за да се постигне съвършенство във вкуса.
А ето ви най-прости и ефективни съвети за постигане на изключително добра напитка:
Ако залеете смляно кафе с гореща вода, може да добиете много по-наситен вкус, независимо от това, че времето за варене се увеличава.
За да премахнете кофеина от напитката достатъчно е по време на приготвянето, да се добави щипка кардамон, която напълно неутрализира „ободряващото“ вещество.
Кафето придобива особена мекота, ако добавите малко зехтин към него.
Ако сложите по средата на варене на кафето тръстикова захар, се получава карамелен отенък на бъдещата напитка.
За да придобие кафето по-приятен вкус, можете да добавите джинджифил, канела, индийско орехче, както по отделно, така и заедно.
Кафето ще си остане любима напитка на повечето хора в различните части на света. Ето защо, неговите особени качества и компетентен процеса на приготвене, винаги ще бъде от значение.

Екип от психолози и невролози от Националния университет на Сингапур са разбрали, че ако някой изкрещи „О“, той ще чувства много по-малко болка.
Според изследователите, такива викове пречат на съобщенията за болка, пътуващи до мозъка. По-рано биолозите са предполагали, че хората са крещили, за да предупредят другите за опасност.
Ново проучване е показало, че в действителност, вика помага да отвлече вниманието от чувството за болка.
Изследователите наблюдавали 56 доброволци, които са били принудени да държат ръцете си в студена вода.
Няколко експерименти били повторени и някои от участниците е трябвало да запазят мълчание, а други имали право да крещят. Резултатите показват, че когато хората имали възможност да викат, издържали на болка за по-дълги периоди от време.
Учените доказали, че този вик, сам по себе си, е мощен аналгетик. Един прост звук, помага на хората да се справят с болката.
Точно как работи този процес психолозите не знаят, но мислят, че викът изпратен към мозъка пречи на съобщението за болка.

Американски химици са успели да върнат сварено яйце в първоначалния му вид. За да разцепят протеините и да ги върнат в течно състояние, учените са му въздействали с карбамид, а след това са събрали отделните фрагменти в едно с помощта на специална апаратура.
При варене на яйце става денатурация на протеините или вътрешно молекулно прегрупиране на молекулите. Вътрешната структура на веществата се нарушава, а частиците на протеините се събират в много по-големи части, за това белтъкът става бял и твърд. Учените твърдят, че този процес е обратим.
Химиците са варили яйце 20 минути при температура 90 градуса Целзий. След това към протеините прибавили карбамид, който върнал яйцето в течното му състояние, само че на парчета. Въпреки това фрагментите на протеините на този етап все още оставали свързани един с друг. За крайното им превръщане учените поставили веществото във устройство, в което се ускоряват течностите. След лек натиск в апарата се възстановява оригиналната структура на протеините.
Дали яйцето след тези процедури е подходящо за консумация от човека, учените не са съобщили.
Според химиците бързото и евтино възвръщане на първоначалната структура на протеините може да помогне в биотехнологичната промишленост. Новият метод ще доведе до намаляване на разходите за противоракови лекарства. Тази технология добре ще се пригоди и при производството на сирене.

Италиански физик е успял да дешифрира древни текстове в свитъците, повредени по време на изригването на Везувий, когато били унищожени римските градове Помпей и Херкулан през 79 г. н.е.
Учените са работели със свитъците на прочутата Вила на папирусите, които са се опитвали да прочетат още от XVIII век. Лавата е направила ръкописите толкова крехки, че всеки опит да се разтворят води до пълното им унищожение. Освен това, мастилото в епохата на Римската република, се е приготвяло от смес на въглища и смоли, поради което те са практически невидими на фона на овъглените папируси.
Вито Мочело от неаполитанския институт по микроелектроника и микросхеми заедно с колегите си са се обърнали към метода на ренгеново фазовата контрасна томография, който се използва в палентологията за изучаване на вкаменелости. Той помага да се погледне вътре в обекта, без да го разрушава. Този метод работи с контрастите в скоростта на преминаващите лъчи през различни вещества, в този случай – на папируса и мастилото.
На електроният синхротрон в Гренобъл физиците са дешифрирали няколко букви на един от свитъците. Сравнявайки вида на писане върху него с други проби, те заключи, че пред тях е трудът на Филодем от Гадар, философ епикуреец, умрял век преди изригването на Везувий. Сега учените имат трудната задача, да ускорят и да автоматизират процеса на дешифриране.
Вилата на папирусите има площ 2790 кв. м и е открит в края на 1740 г. Учените смятат, че това е едно от най-важните съкровища, единствената оцеляла древната библиотека – 1800 свитъци, папируси с текстове на гръцки, които били затрупани в кошници по рафтовете. До сега археолозите са успели да разчетат предимно философски произведения, трудове на Филодем, Хризип, Епикур, Лукреций, но все още неразкопаните райони могат да крият загубилите се диалози на Аристотел, пиесите на Есхил, Софокъл и Еврипид, както и неизвестните книги на римския историк Тит Ливий.

Оптическата илюзия е любим метод в работата на канадски художник. Неговите обикновенни и в същото време фантастични картини могат да се разглеждат дълго, докато се открият границите между сюжетите.
Канадският художник и илюстратор Робърт Гонсалвес е признат майстор на оптичните илюзии. Гледайки на работите му, не винаги можем да разберем къде завършва единият сюжет и започва другият. Правилното използване на перспективата позволява на художника идеално да съчетава привидно различните сюжета в една вълшебна илюзия. Не е чудно, че неговото творчество се определя като „магически реализъм“.
Робърт Гонсалвес започва да се интересува от изкуство още от най-ранна детска възраст. На 12 години той е познавал техниката за изобразяване на пространствени обекти и тогава е започнал да създава първите си интерпретации на въображаеми здания.
След това младият художник е видал картините на великите майстори на сюрреализма – Салвадор Дали и Рене Магрит. Те направили силно впечатление на момчето и повлияли на бъдещето му творчество.
Процесът за създаване на такива картини е много трудоемък. За това Гонсалвес представя само по четири картини на година. Произведенията му са толкова популярни, че можеш да ги видиш не само в галерии, но и на стените в домовете на известни политици и звезди в шоу бизнеса.