Архив за етикет: проучване

Дългосрочни последици от сърдечните прегръдки

0myqlgjKLec[2]Колко често се прегръщате? Харесва ли ви да седите един до друг и да държите ръцете?

Скорошно проучване е показало, че това е добро за вашето здраве.

Невроекономистът Пол Зак, известен също като „доктор Любов“, препоръчва да се прегръща поне осем пъти на ден, за да се чувстваме щастливи и да се наслаждаваме на отношенията си.

Терапевтът Вирджиния Сатир има отлична фраза за прегръдката:

„Да се прегръщаме четири пъти на ден ни е необходимо за да оцелеем, осем – за да се поддържаме в добра форма и 12 – за растеж“.

Напълно възможно е тези прагови значения на прегръдките, да дават възможност на мозъка да произвежда достатъчно количество окситоцин,  който се освобождава в хипоталамуса в отговор на физическия контакт.

Окситоцинът има мощни лечебни свойства, така че това простото действие, като прегръдката, не само ни свързва с други хора, но засяга нашето физическо и емоционално здраве.

Нови доказателства, че недоспиването добавя сантиметри на талията

2017-07-311501496607Ново проучване на международен екип от учени е предоставило нови доказателства, че липсата на сън, добавя допълнителни сантиметра на талията и индексът на телесна маса е по-висок.

Анализът е обхванал 1615 възрастни. Хората, които спят средно по шест часа на ден са имали обиколката на талията с три сантиметра по-голяма от тези, които спят девет часа на ден. Също така нивото на „добър холестерол“ се понижава.

Времето за сън при изследваните се деляло на три категории: 6; 7,5 и 9 часа. По всички показатели 6-часовата група имала по-лоши резултати.

Учените установили, че възрастните, които спят по-малко от връстниците си, по-вероятно е да бъдат с наднормено тегло или затлъстяване. Тези резултати подчертават значението на недоспиването.

Според изследователите, сън от 7 до 9 часа е най-полезен за повечето възрастни.

Напечатани на 3D-принтер яйчници дали поколение

mysh_laboratornayaУчените са успели да получат здрави потомство от женски мишки, на които им били присадени напечатани яйчниците на 3D-принтер. Експерименталните резултати са описани в статия от списание Nature Communications.

Вместо „мастило“ за принтера използвали желатин, въпреки че по правило се използват хидрогелове за това. Те рядко се отхвърлят от тялото. Органите имат пореста структура, която им позволява да взаимодейства с кръвта и тъканите на гостоприемника.

Хидрогеловете са смес от 99% вода и малко количество полимер. Те са доста меки, но авторите на проучването са намерили начин да ги направят достатъчно гъвкави и твърди.

От седем мишки, които са получили имплантанти, само три са дали потомство. Родилите се мишлета са здрави и силни.

Освен това, при самките се е запазила способността към лактация. Следователно, даже и след отделянето на истинските яйчници, хормоните продължават да си вършат работата.

Сега екипът планира да създаде повече образци на изкуствени яйчници и да ги тества на прасета, които са безплодни.

Ако и другите експерименти са успешни, ще започнат работа и с хора.

Особено актуално ще бъде това за болни от рак, които още не са достигнали полова зрялост и се нуждаят от изкуствени яйчници, които ще растат заедно с тях.

Наногенератори генериращи енергия в течаща вода

new206Източници на чиста и възобновяема енергия могат да бъдат получени чрез взаимодействие със силите на природата.

Нашите възможности за създаване на техническа наноусточивост е довела до разработването на пизоелектричен генератор, генериращ енергия по време на протичане на вода върху графен-полимерна лента.

Предишните изследвания са показали, че движението на водни капки върху графен могат да генерират индуцирано напрежение в посоката на потока. До сега се е считало, че произхода на това напрежение се обуславя от взаимодействието на зарядите на графена и на йоните в течността. Теория, която ограничава производството на енергия само от йонни течности, но в действителност това не е така.

Сега изследователи от Zhejiang университет и Университета за наука и технологии в Китай, са публикували изследване за ролята на подложка за графена с електрически генерирани заряди.

За провеждане на изследването си, те са създали комбинация от графен и поливинилиденфлуорид (PVDF) – тънък гъвкав пиезополимер, който може да бъде интегрирани с графен за гъвкави функционални устройства – наногенератори.

Те предполагат, че динамичното взаимодействие на зарядите в течността, графена и подложката са причина за индуцирания поток от течното напрежение. С други думи, именно подложката играе съществена роля при производството на енергия. По-рано такива предположения не са изразявани.

Тези проучвания били допълнени от примерни изчисления, за да се изчисли плътността на електроните в графеновия слой и да се получи по-добра представа за механизма, отговорен за производството на електроенергия.

Изследователите са на мнение, че тяхното проучване ще даде тласък за практическото приложение на графено-базираните наногенератори.

Бактереофагите ще спасят ли света

66413221_m0900092-bacteriophage_virus-spl-730x411Бактериофагите са много древна група вируси. Те са там, където има бактерии, с които те се хранят. И когато има храна, те се размножават с космическа скорост.. Действат като вълци в гората, където има много зайци.

Те са милиарди видове и тяхното разнообразие многократно покрива широкия спектър от останалата част от живота на Земята.

Един вълк е един вид бактереофаг. Трудно можем да си представим гората, където такива хищници са трилиони. Именно в това се състои сложността и трудността.

Много е трудно да се намери, един единственият вид на фаг, с който може да се проведе антимикробна терапия. Това е като да се познае, от първият опит кодирането на банков трезор.

Опростено фагите работят така. Проникват в жертвата си със свой геном и заразявайки бактерията с него. Бактерията започва да копира фаги и загива. При това микрофлората на болния се запазва, което е много важно за бързото възстановяване на здравето на болния.

Това е многообещаваща технология, в която се редактират гените CRISPR-Cas , създадена въз основа на защита на бактериите от фагите.
Проучването на фаготерапия започва в началото на XX век при лечението на френските войници от дизентерия от микробиолога Феликс Дерел. С помощта на фагите, той правел различни лекарства за простуда и диария.
Работите по изучаване на фагите били практически спрени след изобретяването на пеницилина.