В John Wardle Architects  са предположили, какъв ще бъде австралийският Мелбърн след 100 години.

Техният проект Multiplicity – „Множественост“ демонстрира огромен мегаполис, растящ не на ширина, а надолу и нагоре.

За да се придвижиш из този град на бъдещето, ще трябва да използваш подземни и въздушни трасета.

Над целия град ще има общ прозрачен „покрив“, който ще се използва за отглеждане на храна, събиране на вода и слънчева енергия.

В немския град Хайделберг се провеждат специални уроци по щастие.

Необичайният предмет не е въведен за сега във всички училища на Германия, но в едно от тях, което се намира в Хайделберг уроците по щастие се провежда от самия директор  на училището.

Главната задача на учениците е да живеят в хармония със себе си, да слушат сърцето си или просто да бъдат щастливи.

Изпит по този предмет няма, но всеки ученик в края на годината трябва да изпълни свой проект: снимане на сполучлив клип или да се заеме с благотворителност.

През септември тази година делтата на река Иравади в Мианмар ще остане безлюдна, но и много оживена. Тук, на площ от 250 хектара, ще започне пробното засаждане на дървета със скорост 100 000 екземпляра на ден. При това цялата работа ще бъде извършена от роботи.

Британската компания BioCarbon Engineering съвместно с организацията Worldview International Foundation възнамерява да трансформира процеса на рекултивация на обезлесените гори на Мианмар.

През последните 5 години тук са засадени 2.5 милиона дървета, но тази цифра не може да се сравнява с това, което могат да направят дроните. Технологията вече е тествана и сега машините ще излизат постоянно на работа.

Първият ешелон на мултикоптери се занимава с разузнаване: събира данни за вида на почвата, влажността, проучва топологията на терена, карти. След това се разработва оптимален план за засяване, който има само една цел: да осигури оцеляването на максимален брой разсад.

И тогава армията на дроновете влиза в битката. Тяхната задача е да премине над земята и да изстреля от въздушни оръдия капсули със семена и торове.

Дрони се целят преди изстрела и не изстрелват капсулата в скала или блато. Всяка капсула пробива достатъчно дълбоко земята, за да предотврати издухването от вятъра.

След това екип от мултикоптери наблюдатели ще патрулира на терена и ще проследяват процеса на покълване на семена, като се използва принципите на машинното обучение.

Подобни технологии се разработват в НАСА за проекти относно подреждането на плантации в космоса и за усвояване на нови планети без човешко участие.

Автономните електрически лодки ще започнат да се движат в южната част на страната до края на 2018 г.

Над проектът работят химическия концерн  Yara и компанията Kongsberg Group. Перспективата за електрически безпилотен товарен кораб незабавно доведе Норвегия до лидерите на „умното“ корабостроене в света.

Според плановете на разработчиците, до края на 2018 г. първите автономни съдове с торове ще започнат да се движат между пристанищата на Пошгрюн и Бревик в южната част на страната.  Разстоянието все още е смешно: няколко десетки морски мили.

Но по този маршрут известните революционни разработки на Kongsberg ще установят най-новото си навигационно оборудване – радари, фарове, камери и сензори, които ще водят „интелигентен“ контейнерен кораб по водата, както по релси.

Очаква се първите кораби да струват три пъти повече от обичайното, но тяхното съдържание ще бъде десет пъти по-евтино.

Въздухът около него също ще бъде по-чист: един електроход Yara Birkeland ще замени 40 000 дизелови камиона годишно.

След 2020 г., когато оборудването ще бъде подложено на изчерпателно тестване и най-вече ще бъде разработена правната рамка за автономното корабоплаване, нищо няма да попречи на норвежките компании да обхванат цялото крайбрежие на страната, а защо не и цяла Европа.

Китайската авиокосмическа научноизследователска и индустриална корпорация (CASIC) обяви плановете си за развие на транспортна система HyperFlight с максимална скорост на влака 4 000 км / ч.

Това е около десет пъти по-голяма скорост от тази на сегашните високоскоростни влакове, както и до пет пъти по-бързо от скоростта на въздушния транспорт, са заявили представители на CASIC.

Според източници, програмата HyperFlight ще се развива на три етапа. На първия етап ще бъде изградена вътрешна регионална мрежа между китайските градове със скорост на влаковете до 1000 км / ч. На втория етап – национална мрежа, която ще свързва най-големите мегаполиси и клъстери на градовете със скорост до 2000 км / ч. И накрая, в третата фаза ще бъде разгърната международна мрежа по маршрута „Един пояс и един път“, където влаковете ще могат да достигнат скорост до 4000 km / h.

Транспортната система предполага аеродинамична форма на влака и движението му на магнитна възглавница вътре в тунел в среда с нисък вакуум.

Технически директор на HyperFlight Мао Кей е заявил, че компанията е привлякла да участват в проекта повече от 20 изследователски институции от Китай и от чужбина, и притежава 200 патента в сродни области.

Между другото, преди Китай е предлагал да се изгради високоскоростна железопътна линия от Китай до САЩ през Сибир и Беринговия проток (подводен тунел). Възможно е технологията HyperFlight да е полезна за този проект.