Още от най-дълбока древност са известни лечебните свойства на гръмотръна. Практически всички части от растението се използват за лечебни цели, но най-ценни са корените.
Корените на гръмотрън съдържат 0.20% етерично масло, захари, смоли, нишесте, дъбилни вещества и до 10% минерални соли.
Биологично активните вещества в билката са изофлавоновите гликозиди ононин, който се разпада на глюкоза, формононетин и оноспин. Сладкият привкус се дължи на гликозида ононид.
Гръмотрън има отлично пикочогонно и противовъзпалително действие. Прилага се при камъни и пясък в бъбреците, отоци, хронични възпаления на пикочните пътища, подагра, ревматизъм, кожни проблеми и други.
Доказано е, че извлеците от гръмотрън понижават артериалното налягане и засилват амплитудата на сърдечните съкращения.
Водните и спиртни извлеци намаляват проницаемостта и чупливостта на капилярите, за това се използват като кръвоспиращо средство при разширени вени, хемороиди и други.
Гръмотрън намира много широко приложение в борбата с наднормено тегло. Може да се използва самостоятелно, но се влага в много препарати, които подпомагат процеса на отслабване. Гръмотрънът подпомага и за намаляване на целулита, който много често е съпътстван от задържане на вода в организма.
Билката ускорявт процесите на обмяна на веществата, стопявайки мастните клетки и редуцирайки апетита.
Именно поради тази причина, гръмотрънът е много добра алтернатива на диетите. Чай от гръмотрън може да се пие при т.нар. разтоварващи диети.
В българската народна медицина гръмотрънът намира приложение и при лечение на кожни обриви, шипове, безплодие, хемороиди, подагра, трудно уриниране.
Една супена лъжица от корените се запарва с 500 мл вода. След 15 минути запарката се прецежда и се приема на 3-4 пъти в рамките на един ден.
Запарката е най-добрата форма за прием на гръмотрън, защото по този начин се запазва съдържането на етерично масло в него.
Внимание! Гръмотрънът трябва да се приема под наблюдение на специалист. Не са известни странични ефекти, но е хубаво да се спазва дневната доза.
При някои хора, които изпитват непоносимост към билката, могат да се наблюдават стомашни киселини. В такъв случай се препоръчва преустановяването на ползването ѝ.

Вятърът беше поспрял, но Симо и Яна не бързаха да се приберат. Този ден беше много тежък за тях, бяха присъствали на погребение на роднина, когото не бяха виждали много отдавна.

Единствената причина за това бе, че той беше живял като отшелник в едно забутано село, далеч от шума и грохота на големите градове. Тези, които бяха живели, край него бяха казали много хубави думи за него:

– Честен, милостив, сърдечен, изпълнен с любов, готов във всеки момент да ти протегне ръка. Той никога не мислеше за себе си. Така и умря, спаси живота на онова малко момиченце, но изгубихме него.

Обичаха го и макар че не им беше роднина и искрено жалееха, че не е между тях.

Изведнъж Симо се обърна към Яна:

– Ами ти? Какво биха казали за теб?

– Вярна. Любяща. Добра. Покорна. – Думите продължаваха да отекват ясно в главата й.

– Покорна ли? – очудено реагира Симо.

– Аз съм много послушен човек. Или поне бях, – добави с половин усмивка Яна. – В този момент не мога да кажа, че вече съм същата

– И защо?

– Дойдох тук по задължение, като роднина на чичо Митко, който съвсем слабо познавах, но това, което чух за него от хората тук, силно ме разтърси. Никога не съм напускала дома си за по-дълго време. Грижех се за семейството и децата си, но разбрах, че това е нищо в сравнение с това, да обичаш, да помагаш, утешаваш и да служиш на хората.

– Той е добър пример за нас живите, които само „живуркаме“ и изпълняваме задълженията си, – подкрепи я Симо.

– Майка ми смята, че трябва да се върна в града след погребението. Но аз имам нужда да остана сама – усмихна се Яна на себе си. – Това не е типично за мен. Не съм кой знае колко независим човек. Но вие всички сте такива. Може би има нещо във въздуха тук. Чувствам се непознат човек и за самата себе си. Може би трябва да променя нещо в живота си.
– И какво мислиш да направиш най-напред? – провокира я Симо.
– Първо трябва да изляза от черупката си и да се огледам наоколо. До сега съм живяла само за мъжа и децата си, дори не съм мислила за себе си, но грижите, проблемите, несгодите на хората около мен бяха някакво абстракно понятие, много далече от мен. Трябва да изляза сред хората и да започна да им помагам. Вероятно това ще осмисли животът ми по-пълно.

Поради горчивия си вкус цикорията засилва храносмилането, има апетито възбуждащо и слабително действие, смъква кръвната захар, подобрява работата на сърцето, унищожава микробите.
Прилага се при при жлъчно-каменна болест, атоничен запек, за стимулиране обмяната на веществата.
Цикорията наречена още синя жлъчка, се употребява при лечение на черния дроб, проблеми със стомаха и далака. Има успокоителен ефект върху централната нервна система. Засилва сърдечната дейност. В нашата народна медицина се прилага като цяр за далака, цироза, захарна болест, жълтеница, изпотяване, глисти у децата, кръв в урината, при кашлица, треска, епилепсия, трудно уриниране и уриниране на кръв, стомашни болки, гастрит, язва, болезнена менструация, хемороиди, подагра, виене на свят, пясък в бъбреците и пикочния мехур, при нарушено храносмилане, при неврастения и хистерия.
Използва се надземната част на растението, които се събират през юли и август, а корените през есента, когато опадат семената. Суши се на сянка или в сушилня при температура до 400С. Корените се сушат на сянка или в сушилня при температура до 500С. Допустимата влажност е 12%. Срокът на годност на целите стръкове е 3 г., а на рязаните е 2 г.
Външно цикорията се прилага за бани при екземи, за лапи при циреи и трудно зарастващи рани. Прави се настойка от цветовете в зехтин в съотношение 1:10 и се използва за мазане при рани, изгаряния, както и за компреси при младежки пъпки.
От корена се прави запарка от 2 чаени лъжици ситно нарязана цикория в 200 мл кипяща вода, това е доза за 1 ден. Пие се преди ядене 4 пъти на ден за прочистване на организма.
За стимулиране на жлъчната секреция от стръковете се приготвя отвара от 2 супени лъжици смлени стръкове, които се заливат с 400 мл вода, варят се 5 минути и се оставят да киснат 30 минути. Прецедената отвара се приема 3 пъти дневно по 80-120 мл преди ядене.
Корените на синята жлъчка се използват за приготвяне на безкофеиново кафе  – Инка или се комбинират с кафето в различни съотношения.
Употребяваните части от синята жлъчка за лечебни цели са коренът и стъблата. Стръковете се събират през периода на цъфтеж, а корените се изваждат през есента – октомври месец. Корените съдържат 40—60% инулин и следи от горчиви вещества; листа съдържат сесквитерпетони лактони  – лактуцин, лактукапиждац с горчив вкус, тритерпени, цикориенова киселина. Цветовете съдържат кумариновия глюкозид цикории, който при хидролиза се разцепва на ескулегин и глюкоза.
Местообитанието на синята жлъчка са ливади, тревисти места, край пътища и жп линии, плевел в лозя, градини, посеви и окопни култури.

Слънчогледът има апетитовъзбуждащо, темературопонижаващо и омекчаващо лигавиците действие. Прилага се при стомашно-чревни заболяваня.
Установено е и неговото имуностимулиращо, бактерицидно и бактериостатично действие.
Препоръчва се при болки в стомаха и червата, ревматизъм, грип, като противоотрова при въздействие с тежки и радиоактивни метали, особено кобалт и стронций.
В Българската народна медицина се използва при малария, епилепсия, задух, белодробни възпаления, кръвен наплив в главата, нервна възбуда и други, а външно — за поддържане русия цвят на косата. Листата понякога се прилагат за компреси при младежки пъпки и за бани при хемороиди, а отвара от корените се пие за пречистване на черния дроб и бъбреците.
Семената се прилагат широко за храна. Те подобряват кръвообращението и хормоналната дейност, припоръчват се при кожни проблеми, кисти и други.
Слънчогледовото масло, получено от семената, се употребява за храна, накисване на билки и за масажи.
Умерената употреба и на слънчогледа като натуралната храна  обикновено е безпроблемно. При рафинирането и особено при запържването на олиото се губят повечето от негови полезни свойства и то може дори да се превърне във фактор за генерирането на сърдечносъдови, жлъчночернодробни и туморни заболявания.
Ето и някои от начините, чрез които може да се използва слънчогледа.
Две чаени лъжички от цветовете на слънчогледа се поставят в 350 мл. кипнала вода. Вари се 5 мин. След изстиване се прецежда. Пие се три пъти на ден по 100 мл. преди ядене.
От цветните кошнички се прави спиртен извлек. В 50% етилов алкохол или чиста силна ракия, който се прилага при трески и ставни болести – по 1-2 чаени лъжички на ден. Споменатата запарка се прилага и външно.
Семената се дозират според необходимостта на съответния организъм от съдържащите се в тях вещества, обикновено по 1-2 супени лъжици на ден, най-добре в покълнало състояние.
Цветовете на слънчогледът съдържат солантова киселина, флавонов гликозид, кверцимеретрин, ксантофил, бетаин, холин, антоцианин, кверцетин, органични соли и фитохормони.
В слънчогледовото семе се съдържат много мазнини, главно полиненаситени, ценни белтъци, много минерали като калий, фосфор, желязо, цинк и други, витамин Е и витамини от В-група, фитостероли и други.
Растението се засява из цяла България и в повечето страни по света, но произхожда от Мексико.

Днес знаем как да използваме енергията на атома, но малцина от нас разбират силата на ефективната молитва. Още не сме осъзнали, че коленичейки в молитва, човек може да има много по-голяма сила от въоръжените с най-мощно оръжие.
Ние придобиваме голяма сила, когато се съединим в непрестанна молитва. Нашите проблеми се решават само, когато се срещнем с живия Бог.
Каквито и оръжия да бъдат измислени и конструирани, те няма да решат проблемите на света. Нашите беди се коренят в духовната реалност и спасението ни е в областта на духа. Ето защо е важна молитвата. Само Бог може да промени човешкото сърце.
Кой знае какво щеше да се случи, ако милиони вярващи от целия свят  се възползват от тяхната най-голяма привилегия – привилегия на застъпническа молитва! Ще станеш ли един от тях?