Сервитьорката приближи до него и го погледна въпросително:
– Колко струва шоколадов сладолед с орехи? – попита момчето
– 60 стотинки, – каза жената.
Момчето бръкна в джоба си. Извади една шепа монети и внимателно ги преброи.
– А колко струва сладолед без нищо?
Сервитьорката явно с гримаса изрази недоволството си.
– Двадесет и пет стотинки, – кратко отсече тя.
Момчето отново преброи стотинките си.
– Искам само сладолад, – реши то.
Сервитьорката донесе сладоледът, хвърли го на масата и се отдалечи.
Детето дояде сладоледа, плати на касата и си тръгна.
Когато сервитьорката се върна да почисти масата, камък ѝ заседна в гърлото.
На масата до празната кофичка от сладолед лежаха подредени монети. Точно двадесет и пет, това беше нейният бакшиш.
Никога не прави извод за човек, преди да разбереш причините за неговата постъпка….

Преди 25 години на мястото на Дубай е било пустиня
Днес този град се е изменил до неузнаваемост. Превърнал се е в един от най-гъсто населените и икономически развитите места на Обединените арабски емирства.
Фантастичната трансформация на този мегаполис, не е единственият пример, как един град може да се измени до неузнаваемост за няколко десетилетия.
Такива градове са и Шанхай, Ню Йорк, Бостън, Париж, Токио, Джакарта…..
За съжаления в историята е известно, че някога в процъвтяващите градове настъпава упадък и по някаква причина те изчезват от лицето на Земята.
В това нагледно можем да се убедим при прегледа на градовете, по улиците, на които вечв не се ходи, но все още можем да се запознаем с тях.

Учените Ори Сегев и Антонина Плавиков отбелязват, че въпреки различните мутации при саламандрите, особено на крайниците не са рядкост, но двуглав представител на този вид се среща за първи път.
Каква е причината за тази мутация?
Биолозите предполагат, че за шокиращия външен вид на саламандъра са виновни замърсяването на водните източници, повишените нива на радиация и малката популация, която допринася за честите близкородствени връзки.
Едно от местата, където обитава близкоизточния саламандър е Израел. Той се смята за застрашен вид. Лошото състояние на този вид опашати земноводни в страната се дължи на силно замърсяване на водите и почвите, както и изкуствени унищожаване на местообитанията им.
Според учените, саламандрите са лакмуса на екосистемата, част от която са. Замърсяване и други негативни промени в околната среда основно се отразяват на саламандрите.

На 5 декември 1909 г. на брега на Черна река в Петербург се състоял дуел между Николай Гумильов и Максимилиан Волошин. Нито един от поетите не пострадал, но дуела е влязъл в руската история на дуелите заради комичната си причина …
Седейки на чаша чай, двамата добри приятели Максимилиан Волошин и Елизабет Дмитриева решели да позабавляват публиката. Те написали няколко портични произведения и ги публикували под испанското име Черубин де Габриак.
Почитателите на поезията била във възторг, те искали не само продължение на написаното, но и да се запознаят с прекрасната поетеса. Мистериозната испанка не бързала да се покаже на света, но продължавала да публикува свои произведения, които читателската аудитория очаквала с нетърпение.
Един от най-нетърпеливите бил поетът Николай Гумильов. Той се влюбил в непознатата поетеса, четейки стиховете ѝ. Волошин и Дмитриева, се смилили над него и му разкрили истината.
Реакцията на Гумильов била непредсказуема.  Той гневно избухнал и призовал Волошин на дуел. Мястото на дуела било избрано на брега на Черна река, където се стреляли Пушкин и Дантес.
Николай Гумильов бил сигурен, че ще се разправи с противника, но Волошин се изплашил и поискал да се помирят.
На път за Черна река, Волошин загубил галоша си и в крайна сметка закъснял за срещата. За негово щастие, Гумильов бил толкова ядосан заради забавянето на противника си, че ръцете му се тресели от ярост, за това куршумат му пропуснал. Тогава Волошин стрелял в небето.

Ако усетите, че няма кой да ви съчувства, да ви разбере и помогне, винаги можете да се обърнете към Бога.
Той винаги плаче за нас и ни съчувства в скръб, болка или беда. Радва се на победите ни, насърчава ни и подкрепя.
Бог никого не оставя без утеха, това е много важно да запомним, особено в случаите, когато смятаме, че не ни върви, че сме се провалили или няма изход за нас.
Когато общуваме с Бога можем да осъзнаем причината, която ни е попречила да успеем в дадено начинание. И тогава, разбирайки какво ни е спъвало, след покаяние, с Божия помощ преодоляваме изпречилото се препятствие пред нас.