По време на развиване на ролка  със скоч във вакуум, възниква видимо светене и рентгеново излъчване.

Учените считат, че причината за това е ефект, подобен на триболюминесценцията – появата на електромагнитно лъчение при унищожаването на асиметрични връзки в кристал.

Обаче лепкавата маса няма кристална структура, за това за обяснение на създаваното от скоча лъчение трябва друг теоретичен модел.

Мощност рентгеново лъчение е достатъчно, за да се получат снимки на частите от тялото, но това е само във вакуум, а развиването на самозалепващата се лента във въздуха е безопасно.

В американската столица много по-рано е започнал фестивала на цъфтенето на вишните. Причината за това, е че дърветата са цъфнали по-рано от обичайното.

Основната част на фестивала се провежда на алеята на сакурата около басейна на Tidal близо до мемориала на  Джеферсън.

Хората излизат на улиците на столицата, за да се полюбуват на цъфналите вишни.

Този фестивал се провежда всяка година през април и привлича милиони туристи. В рамките на празника се провежда конкурс за красота, пускат се балони, маршируващи оркестри изнасят концерти, има изпълнения на известни личности и много други прояви. Фестивалът продължава четири седмици.

Честването на този празник е свързан с отбелязването на дружбата между САЩ и Япония. През 1912 г. Озаки Юкио, кмет на Токио, е подарил три хиляди дръвчета сакура на окръг Колумбия. От тогава всяка година се провежда традиционен фестивал на цъфтенето на вишните.

Виновна за появата на червени очи на снимката е светкавицата, разположена на една и съща оптична ос с камерата.

Нейната ярка светлина преминаваща през зеницата, се отразява в задния отдел на съдовата обвивка на очната ябълка, снабдяваща се с кръв от ретината. Това е и причината за червения цвят.

Ефектът силно се проявява у хора със светла кожа, тъй като у тях е малка концентрацията на пигмента меланин, а също така и при децата, защото техните зеници се разширяват бързо.

Избягването на червените очи става чрез отделяне на светкавицата от обектива.

При един свещеник дошъл успешен и доста богат мъж. Той попитал свещеника:

– Доста пари съм спечелил, всички ме уважават, мога да правя каквото си искам, а в душата си чувствам някаква празнота… Защо това е така?

Свещеникът се засмял и казал

– Познавам хора, които имат доста оскъдно препитание, но възможността да се помолят, ги прави щастливи като децата. Причината е, че е щастлив не този, който има много пари, а този, на който не му липсват.

Кирил е само на четири години, но вече носи очила. Той не се притеснява, като по-големия си брат Сашо, че другите ще му се смеят и ще му викат „Цайс“. Напротив Кирил е много горд с тях. А защо ли?

– Те подобряват виждането ми, – казваше малкото момче и ги носеше с желание.

Но един ден ги свали и ги подаде на баба си, като каза:

– Не искам да ги нося. С тях не виждам нищо.

Баба му Мария се учуди, затова ги взе и погледна през тях. Възрастната жена веднага разбра каква е причината.

– Естествено е, да не виждаш нищо. Целите са в петна. Трябва да се почистят.

Кирил погледна изненадано баба си:

– Не знаех, че трябва да се чистят, мислех, че са се развалили.

Бабата взе една кърпа и внимателно започна да изтърква стъклата на очилата.

– Бабо, – изведнъж се намеси Сашо, който стана свидетел на инцидента, – така фарисеят Симон гледаше грешницата, която помаза нозете на Исус, през замъглените от предразсъдъци и презрение „очила“.

– Да, – съгласи се баба Мария, – вместо да види промяната в нея, породена от Божията милост, той я осъди като грешница, която не заслужава прошка.

– Колко по-различно гледаше на нея Исус, – каза бащата на Кирил и Сашо. – Той я виждаше като Божие дете, любяща и състрадателна жена, като човек притежаващ голяма вяра.

– Често начинът, по който гледаме другите, – въздъхна тъжно баба Мария, – се определя от изкуствено създадени предубеждения. Христос иска да виждаме всеки като Божие дете.

– Да, – съгласи се бащата на момчетата, – Той ни призовава да обичаме, а не да съдим.

– Бабо, – протегна ръка към вече изчистените очила Кирил, – благодаря ти, че ги почисти. Ето аз не се погрижих за тях и те вече не желаеха да ми служат.

Малкото момче внимателно ги взе, огледа ги, а когато отново ги постави, широка усмивка заля лицето му.