Ужасна жега и нетърпима топлина. Слънцето пръска безмилостно лъчите си. А хората пълзят по стръмния път към гробищата.

Погребваха дядо Стоимен. Що рев бе, що чудо. Жените, като че ли се надпреварваха коя по високо да ридае и стене.

Даже и жена му, баба Цола, се включи в състезанието. По погледите на околните можеше да се разбере, че тя е крайния победител.

Как няма да спечели надпреварата, като освен вопли нареждаше и такива „жални“ думи:

– Ох, на кого ме остави?! Сега ли намери да си отидеш, когато на внуци да се радваш……

Това само бе прелюдия, тепърва предстоеше обвинителната реч:

– Защо ме остави сама? Сега кой ще ходи на магазина за хляб и да се реди по опашките? Ами на пазара в неделя, кой ще иде? Кой ще храни кокошките сега? А сега аз как сама кокошка да заколя?

Всички знаеха, че дядо Стоимен на мравката път правеше, на човек не посягаше, та едва ли кокошка ще заколи.

– Какви внуци? – шепнеше от зад комшийката. – Нали единият има само един син, а другия няма и намерение да се жени.

– Че как ще се жени, – засмя се кака Дора, – нали жените ги сменя като носни кърпички.

Всички се бяха събрали да изпратят човека, който на никого не бе направил зло, за разлика от жена му, но бе популярен с едно.

Първи пристигаше в кръчмата, а последен го изтъркулваха из под масата в заведението, не защото имаха нещо против него, кротък тип беше, ама трябваше да затварят.

На 29 юли в Чехия, в парка на красивия замък със забавно име Бухловице, ще се проведе интересен празник, посветен на чесъна.

Програмата за празника е изключително обширна.

След официалната част и вдигането на флага на чесъна се изпълнява чесновия химн. В този ден следват разнообразни конкурси.

Най-смелите гости могат да участват в състезание за миришещите чесъна. С активното участие на всички присъстващи на празника се избира Мис Чесън. Награждава се и най-добрия плетач на красива и оригинална плитка от чесън.

За феновете на ароматните подправки и любителите градинари работи пазар, където можеш да си купиш свеж чешки чесън или неговите семена.

А най- любознателните могат да послушат няколко познавателни  лекции за историята на чесъна, тайните на неговото отглеждане и невероятните му ползи за здравето.

Но това е само прелюдия към главната атракция, дегустация на разнообразни ястия. Освен традиционните месни и зеленчукови яденета, щедро подправени с виновника на празника, всеки желаещ може да пробва и съвършенно екзотични блюда.

Само тук можете да се насладите на чеснов сладолед или чесън в шоколада и да изпиете чаша великолепна водка.

Празникът завършва с дискотека. Дано времето позволи да се проведе на чист въздух.

Празникът на чесъна в Бухловице не може да се каже, че е оригинален. Подобни чеснови фестивали се провеждат във Виетнам, САЩ, , Канада, Гърция и Великобритания.

Създателят на еднакво темпериране в музиката е Джу Дзайю. Той е публикувал изобретението си през 1584 г.

Джу Дзайю е принц от династията Мин. Той загърбва своя аристократичен произход и насочва вниманието си към изучаване на музика, математика и науката за календара.

Системата му за равно темпериране се появява в неговата книга: „Нови открития за науката на камертонните свирки“. Китайците не обръщат особено внимание на тази система, ала европейците бързо схващат предимствата ѝ.

Не са се съхранили данни за точния начин, по който системата е преминала в Европа.

Първата хипотеза за математическата основа, от която се тръгва при равното темпериране, е публикувана от Мерсен в една от многобройните му книги по музикална теория, озаглавена „Универсална хармония“ – 1936 г.

Впоследствие равното темпериране е популяризирано от Веркмайстер, а след него щафетата поема Йохан Себастиан Бах, който композира серия от пиеси под общото наименование: „Добре темперирано пиано“.

Опусът се състои от „прелюдии и фуги с всички тонове и полутонове – за използване и усъвършенстване на младите музиканти, които желаят да се научат да свирят добре, както и за забавление на онези, които вече са се сдобили с умения в това изкуство“.

Тази епохална за историята на музиката творба е публикувана през 1722 г. Но вероятно малцина от слушателите или изпълнителите на тези пиеси са се досетили за истинските намерения на немския композитор.

„Добре темперирано пиано“ е преди всичко пропагандна творба. Бах възприема равното темпериране с жар и ентусиазъм, които могат да се сравнят с последвалата я люта опозиция на идеята, защитавана от композитора Джузепе Тартини.

Равното темпериране позволява безпрепятствено преминава от една октава в друга по време, както на композирането, така и на изпълнението на музиката.

Системата се възприема с огромен ентусиазъм от онези, които успяват да прозрат практическите ѝ предимства. Тя е подложена на критики от други, които смятат, че чистотата на тона не може да се пожертва заради опорочаване с цел лесно използване. Тези жестоки дебати постепенно отмират.

Солидна международна конференция бе посветена на един от най-големите проблеми на човечеството – затлъстяването.
Диетолози, психолози и лекари по лечебна физкултура доказваха едни на други, че техните методи са най-добрите.
Изведнъж стана един хирург и направо от мястото си, без да излиза отпред каза:
– Момчета, знаете ли как започват повечето от операциите?
Залата затихна. А хирургът казал това, от което всички добри специалисти, а на конферанцията се бяха събрали доста световни светила, се засрамиха.
– Задължителната прелюдия преди всяка операция, – казал хирурга, – са разкопките. За да стигнем до органите, ние трябва да си пробием път през гъстата мазнина. Виждали ли сте някога външния вид на органи, изкопани от мазнините? Това не са органи, а някакви аномалии! Деформирани, обезобразени, хипоксични – едва живи. Ние ги освобождаваме от хватката на мазнината, кроим, шием, присаждаме ….. А след това отново плъзват мазнините и всичките ни усилия отиват напразно.