Пламен обясняваше нещо на приятеля си Крум, като размахваше ентусиазирано ръце:

– Чуй само: „Който пази смоковницата ще яде плода ѝ, а който се грижи за господаря си ще бъде почитан”.

– Да, има парадокс в това, – съгласи се Румен.

– Явно е, дори и най-дребните задачи на слугата, , – побърза да отбележи Пламен, – който защитава своя господар, ако са изпълнени добре, са повод за почит. Всяка добре свършена работа е достойна в очите на Бога.

– В този свят тези, които полагат труд се смятат за по-долни от тези с положение и висок пост, – забеляза Румен.

– Виж, – Пламен развълнувано вдигна ръка, – Бог още в самото начало бърка в пръстта и прави човек и Той не смята, че това е под достойнството Му.

– Дори Исус, когато дойде на земята, не бе с много свободно време, Той бе дърводелец, – кимна с глава Румен.

– Ако не вършиш работа и то работа, с която можеш да се гордееш, ти си откъснат от своята човешка същност, – заяви Пламен. – Душата ти ще атрофира. В крайна сметка работата не е зло, а благо.

– И все пак не е задължително това да бъде голяма кариера, която да промени света, – засмя се Румен. – Всяка работа, която е полезна за другите и е свършена добре, заслужава почит.

– Презираш ли работата на метачките или тези, чиято работа е доста мръсна? – предизвикателно попита Пламен.

– Почакай, – спря го с вдигната длан Румен. – Някои презират и хора, които градят кариера, за която се изискват повече умения и образование.

– Тези различия за нас не трябва да имат значение, Исус приемаше всички, – поклати глава Пламен.

Люси дойде до баща си, дръпна го за ръката и попита:

– Татко, какво означава да прегърнеш живота? Това включва ли и хората, които ни вгорчават всичко?

Бащата се усмихна и отговори:

– Такива хора наричаме „строители на характера“. Можем да негодуваме, че са в живота ни, но без тях никога нямаше да се доближим до това, което Бог иска за нас.

– Но те са толкова …, – възрази Люси и размаха ръце.

– Те са дар от Бога. Погледни характера, който си развила до сега. Ти нямаше да достигнеш до там, ако тези хора са били мили с теб.

– Ох, с тях е толкова трудно, – въздъхна Люси.

Бащата прегърна дъщеря си и нежно ѝ каза:

– Колкото по-голямо е предизвикателството, толкова повече Бог действа за нашата промяна. Трудните неща и хора съставляват историите на живота ни по начин, който носи почит на Господа.

– Но аз не ги искам, – намръщи се Люси и тропна с крак.

– Мярката за човека не е в комфорт и удобство, а в моменти на предизвикателства и противоречия.

Люси не бе много съгласна, но щом го казва баща ѝ, тя го приемаше за истина.

Пламен нахлу в стаята разгорещен.

– Умирам от глад, – развика се той.

– Способен ли си сега да мислиш трезво? – попита го майка му.

– Искам да ям, – изкрещя Пламен. – Разбираш ли?!

– Същият си като Исав, който продаде първородството за една паница леща, а това щеше да му донесе много благословения в бъдеще: наследство, власт, почит, – побутна го майка му с ръка.

– Глупости, – намръщи се Пламен. – Такова нещо не бих продал дори за един дюнер.

– А за удобство, слава, радост, любов…? – майка му повдигна въпросително вежди.

– Аз не съм Исав, – тропна с ръка по масата Пламен. – Какъв е смисълът за бъдещето, когато аз сега съм гладен?

Майка му продължи:

– Дори не е нужна голяма размяна. Това става постепенно и неусетно с множество малки компромиси, но тези моментни наслади и желания в твоя живот днес, могат да те отдалечат от Бога и да ограбят вечната стойност на Неговите обещания.

Пламен само изпухтя и каза:

– Сложи ми да ям, моля те.

Димитър бе силно развълнуван:

– Какво означава да си смирен?

– Истинското смирение означава да мислиш правилно за себе си, – обясни спокойно баща му. – Ето и апостол Павел казва: „Считайте другите за по-добри от себе си“.

– Как така по-добри от мен? Ами ако аз съм по-добрият? – начумери се Димитър.

– Тези думи изразяват съзнателна преценка, основана на внимателно претеглени факти. Да кажеш, че смяташ другите по-добри от себе си означава, че осъзнаваш мястото си.

Димитър се замисли, а баща му продължи:

– Истинското смирение аплодира успеха на другите. За това трябва да отдаваме почит на такива повече, отколкото искаме за себе си.

– Виж, не бях възприемал нещата така, – призна си Димитър.

– Исус е нашия пример, трябва да гледаш на Него, – посъветва го баща му.

– Вярно е, – съгласи се Димитър.

– Той бе доволен да бъде дърводелец, щастлив да Го объркат с градинаря. Освен това послужи на учениците си, като им изми краката. Щом Исус е готов така да ни почете, не можем ли да го направим и ние на другите?

– Да, – поклати глава Димитър, – трябва да смятаме другите за по-важни от себе си.

Бащата се усмихна, потупа сина си по-рамото и добави:

– Това прави любовта.

Вятър подухваше и разхлаждаше малко. Въпреки високата температура, можеше да се живее някак.

Андрей бе спрял под сянката на ореха си и споделяше с Асен:

– Това проучване на спортния вестник направо ме шокира.

– За какво става въпрос? – повдигна рамене неразбиращо Асен.

– Представи си, 198 олимпийски спортисти били попитани дали биха взели забранено вещество за подобряване на представянето си, ако им беше гарантирано, че няма да бъдат хванати и ще спечелят състезанието си. Сто деветдесет и пет спортисти казали „да“ и само трима казали не.

– Наистина е смразяващо, – съгласи се Асен.

– След това били попитани, – продължи Андрей, – дали биха взели веществото, ако им беше гарантирано, че няма да бъдат хванати, ще спечелят всяко състезание през следващите пет години, но след това ще умрат от страничните ефекти на веществото. Повече от половината спортисти казали „да“.

– О, това е много тъжно, – възкликна Асен.

– Олимпиади се провеждат на всеки четири години, – уточни Андрей.

След това се усмихна и попита:

– Можеш ли да посочиш петима златни медалисти от последните олимпийски игри?

– Е, който се интересува много от Олимпиадите, сигурно ще изброи и повече, най-вече от любимите му спортове, – закима с глава Асен.

– Всички копнеем за признание и почит. Но безсмъртието и славата принадлежат на Бога, – заключи тържествено Андрей.