Вятър подухваше и разхлаждаше малко. Въпреки високата температура, можеше да се живее някак.
Андрей бе спрял под сянката на ореха си и споделяше с Асен:
– Това проучване на спортния вестник направо ме шокира.
– За какво става въпрос? – повдигна рамене неразбиращо Асен.
– Представи си, 198 олимпийски спортисти били попитани дали биха взели забранено вещество за подобряване на представянето си, ако им беше гарантирано, че няма да бъдат хванати и ще спечелят състезанието си. Сто деветдесет и пет спортисти казали „да“ и само трима казали не.
– Наистина е смразяващо, – съгласи се Асен.
– След това били попитани, – продължи Андрей, – дали биха взели веществото, ако им беше гарантирано, че няма да бъдат хванати, ще спечелят всяко състезание през следващите пет години, но след това ще умрат от страничните ефекти на веществото. Повече от половината спортисти казали „да“.
– О, това е много тъжно, – възкликна Асен.
– Олимпиади се провеждат на всеки четири години, – уточни Андрей.
След това се усмихна и попита:
– Можеш ли да посочиш петима златни медалисти от последните олимпийски игри?
– Е, който се интересува много от Олимпиадите, сигурно ще изброи и повече, най-вече от любимите му спортове, – закима с глава Асен.
– Всички копнеем за признание и почит. Но безсмъртието и славата принадлежат на Бога, – заключи тържествено Андрей.
Скоро след като Сийка прие Господа, намери дома си ограбен.