Стигнал пред вратата на чичо си, Петър хвана халката ѝ, бутна я и я отвори съвсем безшумно. Щом влезе веднага забеляза две жени да белосват с вар стената на къщата, а чичо си да ограждаше с парапет преддверието.

– О, Петре, добре ни дошъл, – обади се леля му Гаца.

– Да ти дадем и на тебе четка, та да се включиш в белосването, – закачи го Ценка.

Тя бе няколко години по-малка от него, но щом го видеше поруменяваше и все го закачаше или се шегуваше с него.

– Става, – веднага се отзова Петър.

Но чичо му Калин като го видя, извика:

– Петре, ела при мен. Остави жените да си гледат тяхната. Ела да кажеш харесва ли ти моята работа и да ми помогнеш малко. То човек и на чаша вино не сяда сам, че на работа ли?

– Хубаво е, – каза Петър след като приближи и огледа недовършения парапет. – Още от пръв поглед се вижда, че табиетлия човек го е правил.

– Подай ми сега онези две дъски, – засмя се на похвалата Калин, – а аз ще прикрепям подредените.

Като се хвана на работа при чичо си, Петър изведнъж живна и се вживя в майсторлъка на чичо си. Той забеляза, че дъските на парапета не се ковяха, а се нанизваха една до друга в жлебовете на две надлъжни греди, едната свободна отгоре, а другата закрепена отдолу.

– Чичо, ти май не признаваш пироните?

– Чамът, Петре, не ги понася. Старата ви къща, в която сега живеете е правена без пирони. Където трябвали такива, майсторите са пробивали дупки и забивали в тях клинове. Дървото е добър другар на човека. То излъчва топлина, а желязото е студено. Дървото едва понася желязото, което го сече, дяла, бичи и рендосва. Старите майстори са усещали какво им казва дървото и са го тачели…..

Петър слушаше думите на чичо си, подаваше му дъските и размишляваше за мъдростта и опита на старите майсторите, които са черпели знания от непреходното.

Солертински изпитвал удоволствие от …. всякакви похвали.

Даже да го похвали съвсем празен човек, той бил доволен.

Веднъж казал:

– Особено сладко е, да те хвали подлец, който те ругае зад гърба ти. Защото с нова сила ще се заеме със своето занимание, като излезе от стаята. Нека всеки се занимава с това, което умее да прави най-добре!

Мейербер бил изключително чувствителен, както за порицанията, така и към похвалите.

Всеки лош отзив дълбоко го огорчавал и композиторът се старал със всички средства, да отстрани всеки възможен порицател на своите произведения.

В навечерие на всяка своя премиера той давал разкошен пир за критиците и фейлетонистите.
– Рекламата е нужно да се подгрява най-вече с добър коняк, – казвал Мейербер на тези събирания.

Ники си почиваше у дома след учебните занятия. Изведнъж чу страшно пращене и експлозии, които приличаха на фойерверки. Той гледаше филм по телевизията, но този шум силно го обезпокои.

„Тези фойерверки – помисли си юношата. – са взривяващи се шисти. При дядо Васил има пожар“
И той хукна със всички сили към съседната къща, където сам живееше 64 годишен старец. Огънят бе вече обхванал тавана.

Дядо Васил се готвеше да си ляга, той не подозираше изобщо какво го очаква.

Ники влетя в стаята му и извика:

– В къщата ти има пожар. Бързо излизай навън!

– Ники това поредната ти шега ли е?

Но Николай настойчиво започна да го дърпа за ръката навън. Някой от другите съседи бе звъннал в пожарната.
Пламъците жадно обхващаха нови територии от тавана, но струята от маркуча на пристигналата пожарна кола, спряха поглъщащия огън, който бе готов бързо да изпепели старата къща.

Всички поздравяваха Ники и го потупваха по рамото:

– Ти си истински герой!

– Направих това, което би направил всеки, – отвръщаше на похвалите младежът.

– Не се ли уплаши? – попита го чичо Горан.

– В този момент изобщо не мислех за опасностите, – каза Ники, – тичах, защото не можех да остава в беда дядо Васко. Радвам се, че нищо му няма и той се чувства добре.

– Благодаря ти, синко, – с насълзени очи го прегърна дядо Васил, – а аз не ти повярвах….

Много е трудно да се съсредоточи вниманието на първокласник. Преди да го обвинявате в разсеяност и губене на интерес към ученето, прегледайте режима му.

Причина за това може да е банална умора, прекомерно натоварване, не балансирана диета или твърде богато въображение.

Но ако не е в това проблема, заемете се да създадете нужната атмосфера, за концентрация на вниманието.

По възможност оборудвайте стая или някой ъгъл за първокласника.

Когато учи му осигурете тишина.

Научете детето да планира времето си.

След няколко седмици детето ви бързо ще се концентрира върху уроците, защото ще знае, че след това ще се занимава с нещо, което много обича и харесва.

И най-важното е да има похвала, обич и насърчение.

Известният дресьор на животни Дуров казва, че добри резултати се получават с добро отношение и поощрение. Т

Това се отнася не само за животните, но и за хората.