Имало е време, когато са били обединени стопанствата, в така наречените ТКЗС-та. Не е като сега, гледаш обширна площ цялата в бурени и драки, на кого е никой не знае, но земята пустее и не дава добри добиви.
В едно ТКЗС отсам планината, хората работеха задружно и се трудеха усилено. Мързеливите гонеха, а трудолюбивите награждаваха.
Предстоеше жътва. Хората запретнаха ръкави, машините не спираха денонощно и приключиха най-рано от всички стопанства в околността.
Председателят на ТКЗС Продан Славчев каза на отчетното събрание:
– Благодаря ви за тази кампания. Първенци сме в прибирането на реколтата. Редно е всеки труд да се възнагради подобаващо. За това съм решил да организирам една екскурзия за всеки от вас, който денонощно бе на полето по време на кампанията.
Предложението му бе посрещнато с бурни ръкопляскания, усмивки и възклицания.
– Наш Продан си е такъв, все гледа да насърчи трудолюбивите.
– Винаги ни е помагал, липсва ли нещо, пали джипа,няма и час, и го доставя.
– С такъв човек всеки е съгласен да работи. Ето сега и екскурзия организира…….Добро сърце има.
– Умел организатор е и умее да печели сърцата на хората.
А той вървеше сред тях, усмихваше им се, здрависваше се с всеки и не забравяше да го попита за домашните. Имаше рядката дарба да помни лица, имена, дори и роднините им.
На уречения ден автобусът потегли, с весели и радостни хора, които очакваха да видят онези кътчета на страната, които още не бяха посетили. За да бъде всичко, както трябва Продан предвождаше групата.
Не бяха изминали още двадесетина километра, когато ги пресрещна джип. От него слезе едър мъж, който махна на автобуса да спре.
– Какво съм направил, правилата ли съм нарушил? – притесни се шофьорът на автобуса.
– Нищо нередно не правим, – каза Продан. – Ако имат някакви забележки ще се съобразим с изискванията им, но без да посягат на екскурзията ни.
Мъжът приближи и ясно каза:
– Тук ли е Продан Славчев?
Продан стана и кратко каза :
– Да.
Без много обяснения, мъжът заяви:
– Трябва да ви заведа в Окръжния комитет на Партията за справка.
Продан махна ръка на спътниците и като слизаше от автобуса им пожела:
– Приятно прекарване. И гледайте да се повеселите и заради мен.
Откараха го с джипа. Продан нищо хубаво не очакваше от такова отзоваване.
Когато пристигна го въведоха в една голяма стая, вероятно използвана за събрания.
Там го срещнаха двама намръщени мъже.
– Какво си въобразявате? – извика гневно единият.
– Какви ги вършиш, Продане, жътвена кампания, а ти си повел хората си на екскурзия!
– Екскурзията е за награда, – кротко обясни Славчев. – Хората ожънаха и прибрахме житото.
– Каква награда! – сопна се първият. – Около вас стопанствата изостават с жътвата. Машините ви стоят без работа. Защо не отидохте да им помогнете?
И двамата мъже, не искаха да чуят, че хората денонощно са се трудили, че са вложили всичките си сили, и че всеки от тях се нуждае от почивка, защо не и екскурзия.
– От утре, Славчев, няма да сте председател на това стопанство, ще работите в местната кланица.
– Но аз съм агроном и нищо не разбирам от животни, – възпротиви се Продан.
Кой ти слуша човекът, който бе организирал хората бързо и навреме да приберат реколтата.
