Дипломата лежеше на дъното на голяма дървена кутия. Вероника се натъкна на нея случайно, търсейки някакви документи. Сърцето ѝ трепна. Студенските години сякаш свършиха вчера. Но не беше така.
Всъщност вчера се скараха със Сашо. На Вероника бяха предложили хубава работа и в един момент, тя разбира, че мъжът ѝ не разрешава тя да работи.
До сега тя изобщо не беше търсила работа, но вече ѝ омръзна да седи у дома. Сънът им стана вече на 3 години. Неочакваното предложение за работа беше много развълнувало младата жена. В главата ѝ се завъртяха планове …..
Малкият ще отиде в детската градина, сега е най-подходящата възраст.
Вече имаше повод да извади от гардероба костюмите, любимите поли, обувките на високи токове.
„Колко отдавна не съм слагала всичко това. – помисли си Вероника“.
Веднага след дипломирането тя остана в отпуск по майчинство. И всичко това беше захвърлено в най-далечния ъгъл на дома им.
Но преди още да се зарадва, всичко се обърна наопаки. Реакцията на съпруга ѝ бе неочаквана и неразбираема за нея. Независимо от това, че допълнителните пари, заплатата беше добра, биха им дошли добре. Освен това имаха баба, която с удоволствие би поседяла със внука си.
– Защо не искаш да ходя на работа? Какво искаш? – питаше обляна в сълзи Вероника.
– Там ще има много мъже, които ще те заглеждат! – нервно обясни причината Сашо.
– Какви мъже? Там има само 5 жени. Единственият мъж е възрастен и той охранява входа. Да не си се побъркал?
Но умните доводи се разбиваха в глухата стена на ината, която издигаше ревнивия мъж около себе си. Двете седмици спорове, кавги и уговорки до нищо не доведоха, освен до тъга и отвратително настроение у Вероника.
Този човек искаше да види съпругата си само като негова жена и майка на децата му. Сашо се страхуваше жена му да не излезе извън неговия контрол. В неговите представи за живото, дълбоко заложени в психиката му, жената трябва да си знае „мястото“, а то по-далече от кухнята не се простира.
Такова отношение на мъжа към жената говори за едно неразбиране, че сега в света са създадени условия мъжете и жените да се реализират пълноценно в работата си. Това не засяга жизнената позиция нито на единия, нито на другия.
Но Сашо усещаше заплаха във взаимоотношенията им, страхуваше се, че неговата власт над жена му ще намалее. И като стане финансово независима, недай Боже и да получава повече от него, тя ще престане да му се подчинява.
Такъв човек трудно ще го убедиш с думи. Никакви доказателства не могат да му помогнат. Просто той трябва да осъзнае как да разчупи страховете си…

Болката е доказателство, че нещо е нарушено в организма ни. Ако не познаваме тялото си, няма да можем правилни да го управляваме. От разбирането на процесите, ставащи в организма ни, ще зависи способността ни да подържаме здрав гръбначния си стълб и тялото си като цяло.
Нашият гръбначен стълб трябва да работим усилено през деня. Той изпълнява едновременно опорно-двигателна, защитна, нервно-разпределителна и амортизационна функция.
Чрез него се осъществяват почти цялото съзнателно и голяма част от подсъзнателното управление на организма.
Тъй като ние ходим изправени, то състоянието и функционирането на нашия гръбначен стълб зависи от ритъма, който определя редуването на упражнения и почивка.
Или казано по-просто, ние сме зависими от смяната на вертикална и хоризонтална позиция на тялото. Това се отразява в ежедневните колебания на гръбначния стълб, които са в границите на 2-3 сантиметра.
Тези отклонения се появят в резултат на водната циркулация в прешленните дискове. През нощта, когато спим, телесното тегло и мускулния тонус не оказва натиск върху гръбначните дискове.
Тогава дисковете имащи голяма ходрофилност, т.е. способност да абсорбират вода, насищат с вода и раздвижват прешлените един спрямо друг.
Сутринта се събуждаме бодри, благодарение на нощната работа на дисковете.

Колко често чуваме: „Светът е станал толкова жесток. Защо трябва да правим добро, щом и благодаря няма да ни кажат? А на мен кой ще ми помогне? Нека помагат богатите …. Както и да е, цялата помощ се разпределя по нечии джоове …“
В същото време виждаме и четем за хора, безкористно помагащи на деца, бежанци, животни и всички наоколо.
Каква позиция да избера?
Как да постъпя?
Как да проявя своята потребност да споделя частица топлина, грижа и други ресурси, без да се сблъскам с мошеници и да не стана глупачка?
Как да направя правилното нещо, когато сърцето се разкъсва от жалост и състрадание, а умът казва: „Ти нямаш особени възможности, за да помогнеш“?
Вероятно имате чиста душа и горящо открито сърце. Не можете равнодушно да премините край някого, който страда или е отчаян.
Вие сте в този свят не само, за да искарвате пари, не само да взимате, но и да давате. Споделете топлината и светлината с тези, на които не им достигат.
Отдайте частица доброта, любов и топлина. Нека малкият свят около нас да бъде стоплен от отзивчивостатта ни и той ще ни се усмихне в отговор.

Милена влезе запъхтяна в стаята и започна възмутено да разказва:

– Стоях на спирката и чаках автобуса. В разписанието пише, че идват на всеки двадесет минути, но знаеш как е с транспорта, всичко е само на книга, изпълнение нула. Точно пред мен имаше локва. Профуча някаква кола и опръска жената до мен и шофьорът видя, че жената цялата се измокри. Да не мислиш, че спря да се извини, ще има да чакаш?!

– Учтивостта е в упадък. Ако трябва да бъдем съвсем точни, тя напълно е изчезнала, – каза Пепи.

– Дали е в упадък или изчезнала, все тая, – кипеше Милена.

– Не е съвсем така, – не се съгласи Пепи, – Ако е в упадък, означава, че все още се среща, но по-рядко. А ако е изчезнала, изобщо я няма.

– Какво искаш да кажеш, – подскочи Милена, – че хората по-рано не са се извинявали ли?

– Вероятно някои са го правели, – добави примирено Пепи, – а други не. Трудно е да се докаже, че хората, който се извиняват в наши дни, са по-малко от тези в миналото.

– Какво ме убеждаваш? – ядосваше се Милена. – Възпитанието вече практически не съществува, то се вижда всеки ден щом излезеш на улицата. Човек трябва да е сляп, за да не го забележи. Момчетата имат нужда от бащи, които трябва да ги учат , как да се държат правилно.

Спорът беше по-голямата част от разговора между двете. Милена защитаваше неотклонно определена позиция и разговорът обикновено приключваше с  уклончивото изказване на Пепи:

– Този въпрос е сложен и трябва да се обмисли по-внимателно.

Това е още една технология, която ни освобождава от ползването на очила при работа с компютърни монитори. В случая не става дума за проблем със зрението на потребителя, а за стереоскопичен ефект. За да се постигне това, преди да е трябвало да се използва специален аксесоар.
Но през последните години, все по-често започнаха да се появяват устройства, за които стереоскопични очила не са били необходими. Става дума за смартфони, телевизори и, разбира се компютърни монитори.
Тази технология се основава на факта, че една специална камера, вградена в екрана следи позицията на очите на потребителя, който седи пред компютъра. Тя прилага за всяко око отделно изображение. Заедно те ​​създават триизмерен образ.
Все пак, това е възможно само за екрани с висока степен на детайлност. Ето защо автостереоскопичните монитори са много повече, отколкото обикновените.