Ако попитате 50 случайни хората: „Как да стигна до Рая?“. Ще получите много различни отговори. Но в основата си всички те могат да бъдат обобщени от идеята, че трябва да заработите отиването си до Рая.
Вие ще чуете неща като: „Опитайте се да бъдете добри и направете всичко възможно за това“ или „Правете повече хубави неща, отколкото лоши“. Всичко това е на база дела, а не на благодат.
Бог казва, че спасението е абсолютно безплатно! Вие не трябва да го изработвате, то е подарък и не можете да го спечелите или да си го купите.
Това е основната разлика между християнството и всяка друга религия. Всяка друга религия от вярвания може да се обобщи с една дума: “ Направи“. Трябва да направите някои неща, за да спечелите одобрението на Бога. Такава религия е пълна с правила, регламенти и ритуали.
От друга страна, ако трябва да се обобщи християнството с една дума, то тя е „направено“.
Веднъж един човек ме попита: „Какво да направя, за да се спася?“ Аз му казах: „Твърде късно е да правите нещо“ Той беше шокиран. „Ти си си закъснял с 2000 година, – му казах.- Какво е трябвало да се направи за спасението, вече е направено и няма да може да направите нищо повече по въпроса“.
Исус Христос вече го е направил. Той е платил за нашето спасение на кръста и сега Той предлага своята благодат като подарък за нас. Ето защо Исус Христос, когато беше на кръста, каза: „Свърши се.“ Какво се е свършило? Нашето спасение.
Вие няма да отидете на небето въз основа на това, което правите. Можете да получите вечен живот основавайки се на това, което вече е дадено от Исус Христос.
Всичко, което може да направите, за да се спасите е просто да приемете Божия дар на благодатта.

Преди 10-12 години Таня обичаше да ходи на училище и искаше да стане изобретател. Тогава тя беше едно малко момиченце с много амбиции и фантазии, готова да ги осъществи на практика.
Тя съвсем не беше глупава и наивна. По-скоро Таня беше една малка принцеса, чиито очите винаги сияеха от щастие, а на лицето ѝ искреше истинска усмивка.
Тя мечтаеше за много неща. Искаше да стане изобретател, за да направи машина на времето, лекарство, което да да лекува всички болести и много други неща.
Майка ѝ не можеше да се справи още с идеята на дъщеря си, да стане изобретател, когато изведнъж Таня пожела да бъде готвачка. За това усърдно се трудеше в кухнята, за да приготвя вечеря и едва не запали къщата.
Освен веселите детски фантазии Таня имаше и трудни дни, през които неохотно трябваше да се измъкне от топлото легло и да отиде на училище.
На път за училище всичко ѝ изглеждаше мрачно, особено през зимата. Тогава училищните прозорци ѝ се струваха мрачни и за това смяташе, че вятърът ги удря с клоните, заради тъгата, която навяваха.
Но училище имаше и много хубави и интересни неща. Там тя усещаше топлината и любовта, която извираха от учителката ѝ.
През лятото Таня ходеше на разходка с класа си, посещаваше баба си, дишаше свежи прохладен въздух. А докато се стъмни, играеше с децата от тяхната улица.
Всеки миг от детството за Таня беше безценен подарък. Тя израстна щастливо момиче, защото имаше такова прекрасно детство през, което можеше да мечтае и фантазира.

9 февруари 1878 г. Граф Николай Игнатиев пристигна в Одрин. След подписването на Одринското примирие, на него се падна честа да представлява Русия в мирните ѝ преговори с Турция.
Той непрестанно крачеше напред-назад и високо изразяваше недоволството си:
– Не трябваше да спират военните действия. Това примирие съвсем не е навреме. Нашите войски все още не са преминали земите на Македония и Родопите, нали и те трябваше да бъдат включени в границите на българското княжество.
– Прекрасно знаеш, че това бързо подписване на примирието е изискано от Петербург, – опитваше да го връзумява някой от дипломатите.
– Една евентуалната окупация на Цариград от руски войски би осигурила много по-добри позиции на Русия по време на преговорите, – настояваше на своето Игнатиев.
– В Петербург са притеснени, страхуват се да не възникне война с Обединеното кралство и Австро-Унгария, – каза дипломата.
– Кой още ще участва в преговорите от наша страна, – попита Игнатиев, независимо от това, че не бе съгласен с решенията взети в Петербург.
– Александър Нелидов, началник на дипломатическата канцелария в Генералния руски щаб и съветник на посолството в Цариград. Ще бъде и княз Алексей Церетелев, той с очите си е видял безчинствата в българските земи, след погрома на Априлското въстание. Нали помниш, че замести Найден Геров в руското консулство в Пловдив. Той добре е запознат с проблемите на българите.
На 13 февруари в Одрин пристигна първият член на турската делегация, външният министър Сафвет паша. Две седмици по-късно пристига и вторият – Сабдулах бей, посланик на Османската империя в Берлин.
– До кога ще ги чакаме да се събират? – негодуваше един от руските дипломати.
– Не чу ли, британският флот е нахлул в Мраморно море? – обади се един от руските офицери.
– И това нявярно ги обнадеждава, – недоволно поклати глава дипломата.
Най- накрая бе дадено началото на самите преговори. След като си размениха своите пълномощия и намерения за добра и ползотворна работа започнаха.
Сафвет паша още в началото заяви:
– Империята ще осъществи изработените от Цариградската конференция реформи.
– Тук сме се събрали, за да уточним условията за мир, – намеси се един от представителите на руската страна.
– Подписването на договор ще има само ако се съберат всичките Велики сили и решат това.
Много приказки се изприказваха, но преговорите не вървяха.
Не веднъж се коментираше в руската група мудността на турските представители.
– Знаете ли защо Сафвет паша протака преговорите?
– Да, но не ги прекъсва, нали!
– Виж, той се страхува от ново руско настъпление към столицата.
– От друга страна се надява на помощ от страна на Обединеното кралство и Австро-Унгария.
Преговорите започнаха мъчително да се протакат. Руското правителство усети намеренията на Османската империя и за това предприе по-твърди мерки.
На 24 февруари бе изпратен отряд от 10 хиляди души край Цариград, а Главната квартира се премести от Одрин в Сан Стефано. Малко рибарско селище разположено на брега на Мраморно море, на около 10 километра от Истанбул.
Тактиката на сплашване не подейства и османските пълномощници продължиха да печелят време, очаквайки помощ или събиране на Великите сили.
Преговорите се ожесточиха.
– Възразяваме срещу предложениете граници за България и Сърбия, те откъсват значителна част от територията на империята ни, – спокойно обясняваше представител от турската страна.
Руските представители не искаха да отстъпят позициите си.
– Откъсването на македонските земи и Родопите би обезлюдило доста селища там. Не разбирате ли, че голяма част от населението, ще се придвижи към свободните български земи? Това ще наруши целостта на българския народ и решенията на Цариградската конференция.
На 25 февруари в Сан Стефано пристигна великия везир Ахмед Вефик. Продължиха обсъжданията относно границите на България, но до споразумение не се стигна. Преговорите се прекъснаха на 28 февруари.
Граф Игнатиев разярен уведоми главнокомандващия на войските княз Николай Николаевич:
– Примирието трябва да се прекрати, не може повече така. По-добре е незабавно да подновим настъплението си.
– Но това би довело до война с Англия, – опита се да го успокои Николаевич.
Игнатиев реши да предприеме друга тактика. На 1 март заедно с Нелидов поставиха ултиматум на османската делегация:
– Или ще подпишете договора, или ще подновим военните действия.
Руската армия в околностите на Сан Стефано се строи на линия в посока Цариград. След тази демонстрация на сила преговорите се възобновиха.
Руснаците решават всичко да приключи на 3 март. Това е своеобразен подарък на руската дипломация към император Александър II, който се възкачва на престола на 3 март 1855 г., а през 1861 г., на същата дата подписва декрета за отмяна на крепостното право.
Представителите на руското командване започнаха подготовка за тържествения момент още около обяд, когато разквартируваните в околностите на Цариград руски части бяха строени с пълно бойно снаряжение.
На войниците бяха раздадени по 100 патрона и всички очакваха или да се обяви краят на войната, или да се издаде заповед за навлизане в Цариград. На няколко пъти частите се разпускаха и отново строяваха.
От Цариград със специален вагон пристига и адютантът на султана.
Напрежението нарастваше. След дългото очакване, едва около 17 часа сред официалните лица настъпва раздвижване, а сред тълпата местни жители, наблюдаващи с любопитство случващото се, се разнесе вестта за подписания мирен договор.
Радостен вик се разнесе от гърдите на 35 000 войника. Хората се прегръщаха и целуваха. Войници с офицери, приятели с непознати.
Стар български войвода стоеше на колене, ридаеше като дете и протягаше ръце към войниците. това беше върховен миг.
С цената на много жертви беше извоювана свободата за многострадална България.

За човек, подаряването на цветя е станал непоклатим ритуал на ухажване, както и начин да се подчертаят много празнични събития в живота му. Оказва се, че и на животните също не е чуждо прекрасното. Те даряват на избраниците си екзотични цветя и дори водорасли …
Биолозите са открили, че делфините към всичките си други таланти, могат да изразяват помежду си любов и да си даряват цветя. Изследователи били поразени от наблюдението, което е успял да заснеме директора на научнопопулярен филм на Би Би Си Rob Pilley край бреговете на Мозамбик. Той уловил невероятна сцена. Делфин дарил „цветя“ на любимата си – ярки водорасли.
Подаряването на „цветята“ се оказал труден ритуал. Делфинът правел сложни движения с носа си, опашката и перките. Вероятно опитвайки се да убедят любимата си да приеме подаръка, а когато тя най-накрая кокетно се съгласила, ясно изразила радостта си, въртейки се в кръг във водата.

Познавам човек, който не иска да купи велосипед на сина си. Причината е много проста. Момчето получава в училище слаби оценки, не почиства стаята си, а когато го накарат да направи нещо се пазари или нищо не прави.
Мисля, че този баща постъпва много мъдро, като не дава подаръци на такъв непослушен и неблагодарен син. Той не е жесток или стиснат човек. Желанието му просто е, момчето да се научат да поемат отговорност за своите действия.
Бог иска от нас да се научим на отговорност. Да, ние сме спасени чрез Неговата благодат, но трябва да се стремим да се научат да следват Христос в послушание към Отца. Библията ни предупреждава:“Но, ако не слушате Господния глас, а въставате против Господното повеление, тогава Господната ръка ще бъде против, вас, както беше против бащите ви“.
Ако искаме Бог да отговаря на нашите молитви, трябва да забравим за егоизма и ината си, и смирено да търсим Неговата воля. Послушанието към Бога е ключът към действената молитва.