Роботите постепенно завладяват света. На пръв поглед може да изглежда, че не е така, защото завладяването на света не се случи по начина, който е описан от Айзък Азимов в романа „Аз, роботът“. Докато улиците се напълнят с различни андроиди, роботи вече заемат голяма част от рутинната работа, която човек предпочита да се избегне.
Но скоро те ще излязат от сенките. Планира се скоро да се появят по улиците коли без шофьори, които ще направят движението по пътищата по-малко проблематично. Дори ако те не се управляват от андроиди, софтуер на тези машини предизвиква много етични въпроси.
Например, ако трябва да избира между спасяването на живота на неговия пътник или някой друг при неизбежния сблъсък – което ще избере една кола?
Помислете за един мислен експеримент. Вие се движите по еднoто платно в безпилотно превозното средство и скоро стигате до влизане в тунела. Точно преди да навлезете, по платното преминава дете, но се препъва по пътя и пада. За кола, движеща се с висока скорост и няма време да намали, остават само две възможности: да удари детето и да го убие, или да се блъсне в една от стените на тунела, и да ви убие.
И двата варианта са лоши, и от морална гледна точка в тази задача няма „правилните“ отговори. Ето защо примера с тунела и е добър мисловен експеримент – защото е трудно да се реши. Проблемът поставен в този експеримент дава храна за размисъл върху усъвършенстването на безпилотни превозни средства. Но основният въпрос е как колата да се държим в ситуации, която е сложна от етична гледна точка? Освен това, който ще реши как роботът трябва да се държи в такива ситуации?
Експерти смятат, че инженерите и учените, които се занимават с роботoстроене, трябва да са наясно с опасностите в тяхната работа. Правила за безопасност и етика за роботите трябва да бъде предварително инсталирани, докато роботи масово влезли в живота ни. За обсъждане на тези правила е необходимо да се привлече световната общност. Въпреки че подобни въпроси са предмет на философски дебат, да се отлага такова решение би било недопустимо.

Слънцето жареше върховете на дърветата, а ние скрити в техните сенки вървяхме нагоре. Неусетно стигнахме една малка църква. В нея се вливаше внушителен поток от вярващи. Повечето бяха труженици на полето и предприятията със семействата си.

Въпреки мърморенето на някои от спътниците ми, че произнесената в църквата проповед е недодялана и бездушна, на мен ми подейства невероятно освежаващо.

Тук нямаше помен от престорено смирение. Богомолците изпълняваха своята част, като огласяваха с гласовете си малкото пространство в прослава на Бога. Те не издевателстваха над благородното и величаво звучение на псалмите и литургията, а бяха съпричастни към това, което вършеха.

Тук хората се молеха искрено, четяха се откъси от Словото, но най-хубавото беше, че цялата проповед звучеше свободно, а не се четеше със забит поглед в нея.

И с учудване открих, че си повтарям думите на Яков: „Истина е, че Господ присъства на това място! Това не е нищо друго освен Божий дом и това е врата към небето!“

Ето едно от нещата, което бихме могли да научим от кучетата.
Защо кучетата приемат вашата скъпоструваща обувка за играчка, а отхвърлят много по-скъпата залъгалка, предназначена за тях, която сте купили от зоомагазина?
Това става, защото кучетата не обръщат внимание на това, което другите са казали или смятат за правилно, те се отнасят към всички неща еднакво.
Не губят време, за да размишляват за това, какво другите смятата за „нормално“, „готино“, „модерно“ или „съвременно“.
Такова отношение, разбира се, е плачевно за вашите обувки, но за това пък дава един по-ясен и реален поглед към живота.
Забравете за марки и етикети, не обръщайте внимание на наложената реклама с лъскави илюстрации, разкриваща тенденциите на съвремената мода.
И най-накрая разберете, какво точно ви подхожда и е подходящо за вас.

Малко чернокожо момче гледало на един панаир как продавач на балони ги надувал и продавал. Очевидно е бил добър търговец. Той пускал свободно червен балон в небето, за да привлече тълпата от потенциални малки купувачи.
След това пуснал син балон, жълт, бял. Те се издигали високо в небето, а след това се губели от погледа. Малкото чернокожо момченце дълго разглеждло един черен балон и боязливо попитало продавача.
– Чичко, ако вие пуснете черния балон в небето, той ще излети ли така високо, както другите.
Продавачът се засмял. Той отрязал връвчицата, която държала балона за количката и той се понесал високо в небето.
– Работата не е в цвета, синко. Балонът се издига високо, благодарение на това, което се намира вътре в него.

На пръв поглед ракът богомолец е странно същество. Освен необикновения си външен вид и опасните оръжия за лов, той притежава удивително зрение. Различава 12 различни цвята, което е много повече, отколкото при човека.
Неочакваното откритие е направено от американски учени, когато се изяснило, че на клетъчно ниво някои от светлочувтвителните рецептори на ракообразния хищник се състоят от „слънцезащитни съединения“.
Оптическата система на фасетните очи на животното му дават възможност да вижда ултравиолетовия спектър. Шест вида светлочувствителни рецептори на рака богомолец функционират не, както рецепторите на човека.
Специални ултравиолетови филтри блокират светлинните вълни, повишавайки светлочувствителността на очите на рака. Изследователите са изяснили, че тези филтри се състоят от така наречените микоспорини, подобни на аминокиселините. Тези съединения влизат в състава на екзоскелета на морските животни и ги защитават от вредните лъчи на слънцето. Това „естествено средство за тен“ поглъща ултравиолетовите лъчи и не им позволява негативно да влияят на организма. При рака богомолец аминокиселините също поглъщат лъчението, но с различна цел.
Според Михаел Бок, един от авторите на проучването от университета на Мериленд в Балтимор, не е ясно защо ракообразното има такава сложна оптична система с голям брой рецептори. Учените се шегуват, че за да си предствим действието на ултравиолетовите филтри в очите на рака богомолец, трябва да си сложим очила с червени лещи. Но и тогава картината няма да е пълна, защото има голяма разлика във възпроизвеждане на изображенията.
Раците богомолци използват своето зрение за навигация  ловене на малки рибки, миди и ракообразни. Тези хищници имат тяло дълго 34 сантиметра и остри захващащи крака. Живеят в тропическите и субтропичените морета и често са обект на риболов.