Когато сме притеснени и не знаем как да решим проблемите си, губим от погледа си обикновените неща, които могат да са отговори на въпросите ни. Човек само трябва да се вгледа внимателно и ще види уроците, които ни дават нещата, явленията и самата природа около нас.
Учудвали ли сте се защо рибата плува срещу течението? Плавайки така тя улавя много повече храна, т.е. тя има много повече шансове да засити глада си, отколкото по течението. Дори и препятствията не я спират да прави това.
А какво правим ние? Отпускаме се по течението, защото е по-спокойно и комфортно…. И колкото повече постъпваме така, толкова по-слаби ставаме. Така изпускаме възможности, които ни се предоставят в живота.
Използвайте опита на рибите!
Погледнете кучето! Поне веднъж ви се е случвало, куче дружелюбно да ви погледне и весело да помаха с опашка. И когато му дадем нещо вкусно се усещаме, че животното не е поставяло условие като: „Заведи ме у дома си, нахрани ме, а след това аз ще те погледна приветливо и ще помахам с опашката.“ Кучето първо отдава своите чувства, а после получава това, което му е нужно. Освен това то не ви заставя да направите точно, както то иска, а прави необходимото за дадения момент и ви оставя намира, ако не му дадете това, което му се полага.
Нека да отдаваме нужното на тези, които са около нас, независимо дали ще се облагодетелстваме от това!
А какво ще кажете за змията?
Тя няма ръце и крака, но ние се страхуваме от нея и я заобикаляме. Но в замяна на това змията не започва да хленчи: „Не съм се родила на точното място. Те не ме приемат….. Никой не ме обича…..“ Тя се обхожда така, както умее. Приспособява се и е напълно доволна от живота си.
Затова по-добре използвайте това, което имате и то максимално.

Върви Ники с баща си. Отдавна не са били така заедно, един до друг. Детето има толкова неща да сподели…., но някак си разговорът не върви. Вървят почти мълчаливо, а погледите им блуждаят наоколо.
Минават край едно училище. Бащата се обръща към сина си:
– Нали това е твоето училище? Харесва ли ти тук?
– Да, – смотолеви синът набързо и наведе глава.
Бащата връщайки се в спомените си назад, продължи с носталгия:
– Преди 20 години и аз учех тук.
Изведнъж момчето се оживи, очите му светнаха.
– Сега разбирам, – каза възторжено детето, – какво имаше в предвид директорът, когато каза, че такъв идиот като мен, не е виждал от 20 години насам.

И двете групи нарушават закона, но всяка си има свои правила и начин на действие.
Така че, нека да започнем с разликите:
1. Крадците ограбват обикновено нощем в безлюдните тъмни улички, а мафиотите са винаги на най-оживените места пред погледите на всички.
2. Жертвите на крадците имат право на защита в рамките на закона, но да се защитаваш от покровителстван мафиот е престъпление.
3. За да се спасиш от крадци, можеш предварително да вземеш някакви мерки, например, да не ходиш сам през нощта в опасните райони, но от мафиотите не можеш да избягаш.
Ако се замислите добре, може да добавите и вие някоя отличителна разлика, но аз мисля, че и това е достатъчно и за това спирам до тук.

Милиони хора използват метрото всеки ден без дори да мисля, че то може да не е толкова безопасно, колкото изглежда на пръв поглед.
Междувременно американски учени и техните британски колеги са установили, че постоянното пътуване в метрото е опасно за здравето на човека поради високото съдържание на подземен токсичен метален прах във въздуха.
Проветряването в метрото е проблематично. Поради това, там температурата е постоянно висока, а във въздуха се концентрира прах, наситен с метални частици.
Прониквайки в човешкото тяло, тези вредни съединения започват да разрушават жизнено важни органи, като черен дроб, белите дробове, бъбреците, мозъка и дори сърдечно-съдовата система.
Според експерти, най-голямата опасност за хората са малки частици. В случай на вдишване, повечето от основните съединения се наслагват в трахеята и носната кухина, тогава малките частици лесно достигат до бронхите. Поради малкия си размер, те могат лесно да проникнат през защитна бариера на епитела на дихателните пътища и да влязат в основните тъкани на организма.

Петър правеше поредния си рейс. Пресичайки надлеза погледа му фиксира от другата страна на парапета момиче.
Беше слабо дете на тинейджърска възраст. Вятърът развяваше пуснатите му коси, а погледа му блуждаеше някъде.
Няколко човека извикаха към момичето, но повечето минаваха равнодушно край него.
Петър натисна спирачките и спря автобуса. Отиде до девойката и започна да и говори…..
Няколко обикновени думи, но изказани със загриженост, от едно голямо човешко сърце, преливащо от любов към отчаяните, успяха да убедят момичето  и то се отказа да се хвърли отгоре.
Тинейджърката изтри сълзите си, а след това се усмихна на грамадният мъж пред нея. Той я отведе далеч от парапета и около 20 минути двамата разговаряха спокойно.
По това време, автобусът пълен с ученици, каран от Петър стоеше на едно място. Децата търпеливо чакаха вътре.
По данни на Световната здравна организация, всяка година около милион човека посягат на живота си, от тях 100 хиляди са тинейджъри.
Много животи могат да бъдат спасени, ако хората бъдат по-внимателни и отзивчиви към другите, включително и с непознати.