Видът на обичаен калмар е малко вероятно да изненада някой, но калмарът на Хумболт, това вече не е нещо просто.

Тези калмари се отличават с огромните си размери. Дължината на туловището на среден индивид е около един метър, а някои достигат и до 2,5 м.

Те са известни с агресивното си поведение.

Гмуркачите знаят, че трябва да се държат по-далече от такива животни, защото могат да ги наранят.

След урагана, който бе минал през Калифорния през 2005 г., петстотин калмари на Хумболт били изхвърлени на брега, тъй като били дезориентирани от бурята.

Биологът Кенет Катания от Университета Вандербилт, САЩ, изучавал поведението на електрическата змиорка в продължение на няколко години.

Той установил, че тези животни могат да изскочат от водата по време на атака и да се усучат около жертвата, за да причинят максимален токов удар.

Единственото нещо, което притеснявало специалиста, било колко мощен би могъл да бъде разряд на електрическата змиорка.

За изследването Катания разработил устройство за точно измерване силата на електрически ток, преминаващ през човешка ръка при атака на змиорка.

За експерименти била взета млада и не прекалено опасна особа. По време на опита ученият сложил ръката си в специален резервоар с вода, за да провокира животното.

Силата на тока, произведена от змиорката по време на атаката, е била 40-50 милиампера. Това е повече от достатъчно, за да причини силна болка на човек или животно.

Слоновете от Източна Африка са се научили да се преместват през нощта, а през деня се крият, за да се спасят от бракониерите.

Поради нарастването на бракониерството животните са застрашени от изчезване.

Обикновено слоновете се хранят и придвижват през деня. През нощта те спят и почиват.

Увеличаването на незаконния лов, поради голямото търсене на слонова кост, е накарало големите бозайници да изменят своите навици.

Тъй като голяма част от бракониерите се движат през деня, слоновете преминали към нощен начин на живот.

Според изследовател, нощния начин на живот е изменило общественото поведение на слоновете.

Изследванията на учени върху поведението на хората с помощта на най-новите методи, включително създадените на компютъра „модели на смеха“ показали, че при смях от лицевите мускули се излъчват особени импулси, които благотворно влияят на нервната система и работата на мозъка, снемат напрежението.

Даже, когато не ви е весело и вие правите фалшива усмивка, механизмът работи и на душата ѝ става по-леко.

Според учените, смехът е изработен от хората „социален рефлекс“.

Когато виждат смеещ се или усмихващ се човек, другите хора добиват добро настроение.

Котките и други млекопитаещи пренасят за холката децата си, които в този момент се успокояват и стават почти неподвижни.

Ефектът на умиротворението може да се постигне и при възрастни котки, ако се събере кожата на шията и я закрепите с обикновена канцеларски кламер.

Експериментът при мишките показва, че такова поведение се обуславя чисто физиологично. Животни, инжектирани с анестетик в шията, не снижават активността си при захват, тъй като сигналите на нервните окончания не достигат до церебелума.

Значението на този механизъм се състои в това, че децата не пречат на майката бързо да ги премести извън опасностите.