Ако усетите, че няма кой да ви съчувства, да ви разбере и помогне, винаги можете да се обърнете към Бога.
Той винаги плаче за нас и ни съчувства в скръб, болка или беда. Радва се на победите ни, насърчава ни и подкрепя.
Бог никого не оставя без утеха, това е много важно да запомним, особено в случаите, когато смятаме, че не ни върви, че сме се провалили или няма изход за нас.
Когато общуваме с Бога можем да осъзнаем причината, която ни е попречила да успеем в дадено начинание. И тогава, разбирайки какво ни е спъвало, след покаяние, с Божия помощ преодоляваме изпречилото се препятствие пред нас.

Ние не сме господари на собствената си съдба. Просто мислим, че ние контролираме нещата в живота си, но в действителност това не е така. Имаме отговорности, но много неща не зависят от нас.
Животът може рязко се промени в един миг – злополука на пътя, инфаркт, уволнение, внезапно заболяване на дете.
Учените много трудно побеждават смъртоносен вирус и неуспели още да се нарадват на победата си, откриват ное, още по-опасен и съвсем неконтролируем в сравнение с предишния.
Дори и да доживеем до дълбока старост, ние няма да намерим покой.
Никоя друга книга не описва живота ни с такъв реализъм, както Библията. Тя не казва празни баналности и не ни подкрепя с безсмислен оптимизъм. Но ни дава надежда.
Тя казва, че Христос може да промени живота ни, че Той е приготвил за нас прекрасно жилище в небето.
Всеки твой пореден дъх е дар от Бога. Не мисли, че животът ти се дава току-така, но „придобивай мъдро сърце“.

За Ерик Лидъл, мисионер и известния спортист-бегач, на който е посветен филма „Огнените колесници“, някой е казал:
– Той проявява безкрайно смирение в победата и безкрайна щедрост в поражението.
Това е една от най-добрите дефиниции за кротост. Ерик Лидъл се е  стремял да използване колкото се може повече възможностите, дадени му от Бога. Но неговата кротост, благост и доброта предразполагали дори и тези, които той побеждавал в състезанията.
Кротостта е немислима без самоотвержеността. Това понятие има две значения, отрицателно и положително. В първия случай то означава отричане и отхвърляне, а във второто – дар.
Тези, които са се посветили да върши волята на Бога, не държат толкова за живота си. Те са научили тайната на себеотрицанието. Предали са живота и волята си на Христос. И в отговор, той им дава живот, който е много по-богат и по-пълноценен, отколкото те някога са могли да си представят.

От свиренето на френският органист Луи Маршан толкова много се възхищавала немската публика, че всички твърдели, че той засенчва всички германски изпълнители.
До краля достигнали слухове за музиканта Бах от Ваймар изкуството, на който бил връх на майсторството. Йохан Себастиен Бах бил извикан в Дрезден и бил допуснат за слушател на концерта в двореца.
На концерта Маршан седнал зад клавесина и изпълнил една френска ария, допълвайкия с брилянтни вариации. Публиката избухнала в аплодисменти. След него поканили Бах да изпробва клавира.
Той седнал зад клавишите и залата замрял от удивление. Бах изсвирил същта композиция, която малко преди това бил изпълнил Маршан. Той я чувал за първи път, но това не му попречило да повтори без грешка всичките вариации на френския органист и дори да добави свои, много по-сложни и изкусни.
Историкът Фридрих Маруг написал за този период следното: „Маршан, който до сега не е срещал сред органистите друг равен на себе си, бил принуден да признае несъмненото превъзходство на своя съперник. Когато Бах придобил смелост, го поканил на състезние по свирене на орган като нахвърлял на един лист тема за импровизация. Господин Маршан не само не се явил в насроченото време, но счел за благоразумно да напусне Дрезден“.
Така творческия дуел не се състоял.
Победата била присъдена на Бах, което никак не се отразило на общественото му положенение.
Дрезден все още продължавал да се наслаждава на чуждестранните таланти и да харчат много пари за тях. А милостиво отпуснатите пари за Бах, така и не достигнали до него, губейки се из джобовете на дворцовите чиновници.

За Голямата награда на Швеция през 1978 г. конструктори подготвили кола   Brabham BT46C.
Тя получила прозвището „прахосмукачка“, за това, че отзад й бил прикачен голям вентилатор, засмукващ въздуха под колата. По този начин  се намалявало налягането и се увеличавала силата й.
Самите конструктори заявили на организаторите, че вентилаторът е необходим за охлаждане на двигателя.
Ники Лауд успял да изпревари  всички, а след състезанието признал, че не е постигал толкова лесно победа до сега.
Под натиска на другите отбори, тази кола и други с подобна конструкция, били забранени и не можели да участват в следващите състезания.