Сред най-зловещите замъци в Европа е английският замък Уорвик. Стените му помнят безбройно много сражения. Буквално те са пропите с човешка кръв и страдания.

Крепостта е построена през 1068 г. от Вилхелм Завоевателят на завоя на река Ейвън. Тя е бил използвана като крепост до началото на 17-ти век, когато сър Гривил я превръща в частен дом.

Каменните стени на високите кули са били като затвор за много пленници, включително и такива от битката при Поатие през 14-ти век.

В замъка Уоруик се намира една от най-интересните европейски колекции от доспехи и оръжия, а също така и картини от майстори като Рубенс и Ван Дайк.

Според туристите, ако се докоснеш до стените на този замък, можеш да почувстваш гадене и виене на свят, а много даже губят съзнание.

Един смел пътешественик някъде в покрайнините на цивилизацията, бил заловен от войните на диво племе.

Според решението на вожда, чужденецът трябвало да умре. Но в този ден водачът на племето бил весел и шеговито настроен, за това предоставил възможност на пленника да избира.

Пътешетвеникът можел да каже само едно изречение. Ако думите му са верни, щели да го хвърлят от скалата, а ако каже лъжа, ще бъде изяден от дивите тигри.

Пътешественикът се възползвал от дадената му възможност. Той казал само едно изречение и бил освободен. Какво е казал пътешественикът?

Сега е ваш ред. Ако нямате „вдъхновение“ да мислите, въобразете си, че сте на мястото на пътешественика. Изглежда, че когато човек е в смъртна опасност, мисли по-бързо и намира изход.

Вероятно имате вече някакъв отговор, но и аз няма да ви измъчвам повече.

Отговор: Пътешественикът казал:“Ще ме разкъсат тигрите“. Ако го оставили на тигрите, ще излезе, че пленникът е бил прав и тогава трябвало да го хвърлят от скалата. Но тогава възниква противоречие.

Живял някога един мъдрец. Той много обичал да критикува царя.
В един прекрасен ден на владетелят му писнало и наредил да хванат нахалника.

Когато довели пленникът пред негово величество, царят обявил:

– Мъдрецът сам може да избере как да бъде убит: чрез обесване, гилотина, разчленяване на части и т.н. Достатъчно е да допише заповедта ми: „Заповядвам да умре от …“

Мъдрецът се подчинил на нареждането и дописал заповедта, след което го пуснали на свобода. Какво е написал?

Сега е ваш ред да помислите малко. Как мъдрецът е отървал кожата? Какво ли е написал, че са го оставили жив?

Ако бяхте на негово място какво бихте написали? Какво отчаяхте ли се? По-добре мислете и вземете пример от мъдреца. Той не се е примирил със мисълта, че ще загуби живота си и е успял да се спаси.

Ако не сте успели да стигнете до някакво разумно решение ви предлагам……

Отговор: тсоратс то ерму ад мавдявопаз.

Значителен брой колумбийски войници и полицаи са заловени в плен и са държани в лагерите на въстаническите сили. Някои от тях са заточени повече от десет години и нямат достъп до новините.

На пленниците не им забранявали да слушат музикални радиостанции.

За това били привлечени популярни музиканти за създаването на хит, в който било вмъкнато съобщение на морзовата азбука, в което се разказвало колко хора от армията са успели да се спасят от плен и призовавали пленените да не губят надежда и да бъдат бодри.

Песента се въртяла в повечето колумбийски радиостанции в продължение на два месеца.

В дома на Патароците посрещнаха свещеника с голяма радост.

– Колко мило от ваша страна да ни навестите. Заповядайте, седнете, – каза Климент.

Доротея наля чашите на масата, но взе шишето със себе си и го прибра. След като сръбна малко от чашата свещеникът строго каза:

– Климент идва редовно на църква и води Емил със себе си. Но младите трябва да идват да се изповядат всеки петък и да посещават богослуженията поне три пъти в седмицата. Петър и Симо не съм ги виждал в храма, откакто пристигнахте, така че с изповедите здравата сте закъсали.

– Имаме много работа, – обади се Петър – и нямаме много възможности за грях. –  Симо, ти успя ли да съгрешиш тази година?

Симо направи печална физиономия, въздъхна и каза укорително:

– Ако бях направил нещо такова, най-напред на теб щях да кажа, – обърна се той към Петър. – Останал съм си неосквернен.

На Петър брадичката му потрепери:

– Аз също съм съвсем невинен.

– Сигурни ли сте? – попита отец Кирил. – Не става въпрос за кой знае какви грехове. Да речем, не сте ли споменавали напразно името Господне?

– Мили Боже! Никога! – извикаха и двамата в един глас.

Петър и Симо изглеждаха потресени и възмутени от подобна идея. Отец Кирил изглеждаше учуден и може би малко разочарован, че и двамата се оказаха без пороци.

– Има много начини човек да съгреши и не всички са явни! – каза свещеникът. – Може например, да споделите вината за нечий грях, без сами да сте го извършили, като сте мълчали. Съгрешил ли е някой ваш познат?

Симо и Петър поклатиха глави в крайно недоумение. Отец Кирил размаха пухкавата си длан като търсеше вдъхновение.

– Може да сте съгрешили спрямо Святия Дух, като сте отхвърлили всепризнатите истини, например за значението на Светата литургия и тъй сте отблъснали Божията благодат от душите си.

Свещеникът изглеждаше много доволен от тази своя идея, но двамата се възмутиха и едновременно вдигнаха ръце пред сърцата си.

Отец Кирил не се предаде толкова лесно и започна да изрежда куп дребни прегрешения:

– Пристъп на завист, гордост, гневливост, някоя малка лъжа или …. нечестиви помисли.

При тия думи Петър се прекръсти и погледна свещеникът с недоумение:

– Не разбирам какво искате да кажете. Признавам, че съм невеж относно тези …

– Нечестиви помисли, – добави Симо. – Скъпи отче, можете ли да ни обясните какво е това, за какво говорите изобщо? Ами ако сме ги имали, а не сме знаели за тях?

– Може би грешим без да знаем, – допълни Петър. – Можем ли да попаднем в ада заради тези нечестиви помисли?

Сковани и парализирани от тревога, двамата вдигнаха глави.

– Похотливост, – свещеникът подръпна с едната си ръка расото, – от латински походливиум,  което значи ….ъъъ … да си ходил и изливал нечестиви течности в миналото или да мечтаеш за …. бъдещо въображаемо или реално съвкупление, грубо казано.

– А, съвкупление!

– От латински, – започна да обяснява Климент, който учеше редовно всяка вечер латински, – съвкуплениус, което ще рече да се съберат накуп пленници.

– О, това ли било, – захилиха се Симо и Петър.

Отец Кирил обидено надигна полите на расото си, прекоси бързо стаята и затръшна вратата зад гърба си.