През селото водеха колона пленени немци. И тези мръсни, парцаливи фрицове влизаха в руските дворове и се опитваха да разменят направени играчки от тях и глинени свирки срещу нещо за ядене.

Към баба Маня пристъпи един от тях и едва промълви:

– Либе, катоше (хляб, картофи).

В протегнатите си ръце държеше играчките, които сам бе направил. Баба Маня се смили над него и му даде да яде. И другите хора от селото даваха на пленниците храна.

Можеше ли към такива жалки хора да изпитваш омраза?! В тези прости селски хора имаше състрадание и Христова любов.

Те можеха да им се изплюят в лицето, да ги удрят с тояги, но никой нищо не каза и не им направиха такова нещо.

Когато немеца взе това, което му даде старицата, ръцете му се разтрепериха и той беззвучно се разрида. Сълзите му се стичаха по хлътналите му и небръснати бузи.

Пленникът едва успя да смотолеви:

– Данке…

Когато му кресна конвоя и той тръгна към колоната.

В този ден в дома на баба Маня имаше три погребения. Ето такива са руските хора….

На Нова година шведите подаряват саморъчно направени свещи. Така се прави поради това, че зимата в Полярния кръг е тъмна, а свещта символизират приятелството, добротата и веселието.

В Шведските домове, където има деца, при празнуването на Нова година бащата изнася боклука, а се връща преобразен като шведския Дядо Мраз.

Когато удари полунощ, шведите хвърлят знаменца, надуват свирки и Дядо Мраз раздава подаръци.

Скандинавските подаръци са опаковани в луксозна хартия и се запечатват с восък. Ако в подаръкът няма стихове, поговорки и инструкции за това как да се използва, скандинавците не знаят какво да правят с него.