Днес Михаил дойде на работа, а нет няма. Някой е извадил кутията с проводниците, така че интернет нямаше да има докато не се намери кутията.
„Но всяка работа е свързана с Интернет, – помисли си Михаил.- Какво да правя?“
– Ще отида малко на разходка, – извика Михаил въодушевено. – От кога не съм го правил? А мога и велосипед под наем да си взема.
Във велопарка на стената имаше мисъл на Алберт Айнщайн: „Животът е същото като карането на колело, за да запазите равновесие, е необходимо да се движите през цялото време.“ Много точно казано.
Михаил въртеше педалите по брега. Не е горещо, вятърът е прохладен, а въздухът влажен.
– Е, не е чак толкова лошо, че някой е взел кутията с кабелите, – засмя се Михаил.
Той забави движението си около детския двор, където децата безгрижно си играеха.
– Виж какво намерих, – някакво дете тича към Михаил и му го показа….
Парче зелена прозрачна пластмаса.
– Браво, – каза му Михаил, – провървяло ти е.
Детето се зарадва. То ще притежава този предмет. Колко малко е нужно понякога на човек, за да е щастлив. И този незначителен, даже нямащ работно име зелен предмет доби смисъл в живота си…
Бащата на това момче лови риба. Не се знае какво може да извлече на брега. Но виждали ли сте град без рибари?
Бащата се усмихва и крещи на сина си:
– Хвърли го! Това е мръсотия. Не можеш да я вземеш……
Той разбира сина си!
Михаил продължава да върти педалите и навлиза в пространство покрито от малък облак. Върху него се изсипват прохладни, а не студени капки.
– Стана много добре, че днес някой бе взел кутията с кабелите, – каза си Михаил, – сега разбирам, какво губя, като по цял ден стоя пред компютъра.
