Томи беше много стар котарак. Той беше на 21 години. Това бяха много за един мъжкар като него.

Неговите стопани го оставиха  в местната ветеринарна клиника с молба:

– Вземете го при вас. Ако искате го приспете. Той е много стар. Ние си взехме вече малко котенце.

Старият нежелан Томи изобщо не можеше да разбере, защо са го завели там. Той жално мяукаше и се оглеждаше плахо наоколо. Имаше чувството, че това място го застрашава с нещо.

Мария още от пръв поглед хареса котарака. Тя го взе в прегръдките си. Той се успокои и започна да мърка доволно.

Така Томи отново се оказа обкръжен с любов и имаше кой да се грижи за него. В края на живота му се бе появила Мария. Тя имаше дълга кафява коса, проблясващи с червен отенък на слънчевата светлина и топли сини очи.

Младото момиче искаше да дари Томи с любов, от която той се нуждаеше, за това го взе в дома си.

За нещастие на Томи скоро установиха бъбречна недостатъчност и му откриха тумор с размерите на топка за голф.

Но това не спря Мария и Томи да се обичат. Независимо от бъбречната недостатъчност и тумора, котаракът скачаше като 12 годишен.

Мария реши да състави пълен списък, на нещата, които трябваше да направят двамата с Томи. В него имаше различни приключения.

– За другите това могат да са незначителни неща, – обясняваше Мария на приятелката си Сара, – но тези кратки разходки, са голямо развлечение за него. Той много обича да бъде на чист въздух. Най-много от всичко обича да бъде край морето на плажа.

Томи завинаги измени отношението на Мария към застарелите животни. Надявам се това да стане и с други хора.

Когато Йовка разглеждаше снимките на телефона си, изведнъж трепна. Тя видя фотография, на която лежи на плажа напълно изтощена, разперила ръце и крака  и дала гръб на всичко.

Йовка беше в шок: „Кой ми е направил тази ужасна снимка?“

Тя изпита отвращение към себе си, което нарастваше и ставаше още по-голямо със всяка измината минута. Бе готова да се разплаче.

Йовка вече се канеше да изтрие снимката, когато в стаята влезе синът ѝ.

– Може би ти ще ми кажеш, от къде се взе тази моя снимка? – обърна се тя към сина си и му показа снимката.

Първата реакция на юношата бе усмивка.

– Аз те снимах, когато бяхме край езерото миналата седмица. Просто не можах да устоя….

– Но ти трябваше да ме попиташ, преди да вземеш телефона ми и да ме снимаш, – каза сърдито Йовка.

– Права си, мамо, но погледни колко добре изглеждаш тук. Не е ли така?

Йовка още веднъж погледна снимката и се опита да разбере, какво искаше да каже синът ѝ.

Дойде и дъщеря ѝ, хвърли едно око на снимката и каза искрено:

– Ти си много красива! На мен ми харесва тази снимка.

Йовка въздъхна дълбоко. Но това ѝ беше  нужно на този етап. Тя винаги обръщаше внимание на своите недостатъци. Но постепенно всичко започна да се представя в друга светлина пред нея.

Тя все още виждаше своите пълни бедра, но видя и жена, която се е уморила след разходка с децата си.

Йовка виждаше пълните си ръце, но същевременно с това видя ръцете на майка, която вдига децата си на ръце, за да не наранят краката си о камъните или да ги изгорят на горещия пясък.

Тя виждаше пълна жена, която бе облякла черен затворен бански, за да скрие проблемните си части на тялото, но виждаше и щастлива майка, която не се щадеше за своите деца.

От дълго време тя се бореше с наднорменото си тегло, както много други жени и навярно щеше да продължава и за напред така.

– Изглежда, – въздъхна тъжно Йовка, – няма да бъда стройна и слаба. Вярно е, че често се тегля на кантара, но не позволявам излишните ми килограми да ми пречат да живея.

Тя често отиваше с децата си на разходка. Понякога дори се чувстваше привлекателна. Е, не беше много сигурна в това, но се стараеше да мисли в тази посока.

„Може би е така, защото съм вече стара и много разсъждавам, – помисли си Йовка. – А може би сега се грижа за много по важни неща, отколкото за впечатлението, което правя на другите. Виж как децата ми гледат на моето тяло. Техните очи са изпълнени с любов“.

Така тя престана да мрази тялото си.

– Разбира се, – обясняваше Йовка на една своя приятелка, – ще продължа да се занимавам със спорт и правилно да се храня, за да бъда здрава, но именно сега искам да обичам тялото си такова, каквото е. Бих искала да се видя такава, както ме виждат моите деца.

Жител на австралийския Голд- Коста Шейн Уилмот научил своята домашна мишка да кара скейборд. Мъжът е заявил, че животните могат да се учат да карат скейборд, ако с тях човек започне да се занимава, докато са съвсем малки.

Според Уилмот, той решил да научи мишката си да кара миниатюрна дъска, когато разбрал, че не може да ходи с нея на плажа, по време на студения сезон.

Работата е там, че мишката на австралиеца може да кара също и сърф. Тъй като не е препоръчително мишка да плува в студено време, скейбордът е станал алтернатива на сърфа.

Мишката се вози в малък скей-парк, който Уилмот е построил в своя двор. Тя може да прелети на дъска през горящ пръстен. Това може да се окаже много жестоко занимание за животно според мнозина, но Уилмот обича домашния си любимец.

На брега на Калифорния активисти за правата на животните са открили рядка морска отровна змия. Тя се намира на стотици километри от нейното място на обитаване.

Учените смятат, че причината за това е климатичния феномен Ел Ниньо.

Редката змия Pelamis platura е била забелязана изхвърлена на плажа Силвър Стренд Стейт Бич. Дължината ѝ е 60 см.

За последен път тази змия е наблюдавана в този район през 1972 г., по времето на Ел Ниньо.
По мнение на еколозите, този случай няма да бъде единствен.

Природозащитниците смятат, че природен феномен Ел Ниньо е опасен за бъдещето на екологичното състояние на земята. Активирането на Ел Ниньо води до нагряване на повърхностните води на Тихия океан. Усилване и честота на явлението може да доведе до смъртта на морски живот и да се наблюдават други екологични проблеми.

Ел Ниньо през 2009-2010 беше най-тежкият през последните четири десетилетия и е причинил тежка суша в Индия.

На 29 март 1962 г. на плажа близо до Зандвоорта, Холандия била намерена статуя от остров Пасха.

След няколко дни на 1 април от Холандия долетял експерт, за да огледа фигурата. Той заявил, че тя е истински артефакт от Южния Пасифик.

Статуята била поставена в центъра на града, за да я гледат всички хората.

Към края на деня се намерил създателят на скулптурата, холандския художник Едо ван Тетероде. Той признал, че той е създал „артефакта“ на плажа.