В следващите години, известният символ на Париж Айфеловата кула може да стане  участница в туристически еко маршрут.

Работата е там, че компанията Ginger иска да засади Айфеловата кула с растителност. Според експертите, озеленяването на кулата, ще подобри екологичната обстановка в Париж. Растенията разположени на кулата, ще могат ежегодно да преработват в кислород 90 тона въглероден диоксид.

Компанията Ginger предлага да се поставят на повърхността на кулата над половин милион разсад в няколко хиляди кошници.

Парижките власти са подкрепили проекта, но има много противници на идеята. Според опонентите, радикалната промяна на символа на Париж ще нанесе удар върху туристическата привлекателност на Айфеловата кула.

По-голямата част от туристите нарекли плана на зеленото преобразяване на символа на Париж „шокиращо“.

Пневматичната пощата като пощенска услуга е предложена още през 1667 г. от френския физик Дени Папен.
През XIX век е построен план за пневматична поща, с помощта на която писмата от Лондон можели да се получат в Париж само за половин час.

Тази идея активно развивал френският инженер Жан Батист Берле.

По-късно Жан Батист измислил система за пневматично почистване на нечистотиите.

От 1 март 1882 г. пневматичната система за отпадъци се използвала в две области на Париж. Там тя добре се е доказала.

На самолет АНТ-20 „Максим Горький“  се е използвала пневмопоща.

Прага е последния град, в който функционира пневмопоща. Тя е била закрита през 2002 г.

Пневмопощата е една от ярките машини заедно с парната машина, пишещата машина, дирижабъла и телеграфа.

Думата цирк произлиза от прилагателното „кръгъл“ –  circus.

Понятието цирк може да се срещне не само в европейската култура, но и при народите на Азия и Африка. Даже у вожда на ацтеките Монтесума испанецът Кортес открил  музей с чудовища. Марко Поло се възхищавал на лъвове, които се кланяли на великия хан.

През всички времена в двора на управниците винаги е имало астролози, некроманти, шутове и странстващи акробати с дресирани животни. Именно по това време се е зародил цирка. Може да се каже, че всички управители са си имали свой собствен цирк.

Циркът за древните римляни, е едно от най-грандиозните събития и зрелища по това време. Основният интерес на зрителите бил прикован към състезанията с колесници. След това се появили и други атракции като борби на гладиатори и такива с животни.

Циркът в Древния Рим е изиграел значителна роля. Той е бил единственото забавление за хората.

Внукът на Кловис I, след разпадането на Римската империя организирал цирк в Париж. Хората са можели да видят  жонгльори и акробати, шутове и клоуни, но цирка не станал популярен и скоро бил закрит.

Нещо подобно на съвременния цирк се е появил във Франция през 18 век. През 1774 г. двама ездача от Англия организирали представление с клоуни и дресирани животни, а също и пантомима.

Може да се каже, че родното място на съвременния цирк е Франция, или по-скоро Париж, от където цирковите представления се разпространяват из Европа.

На Олимпийските игри 1924 г. в Париж, финландски бегач Паво Нурми спечели всички състезания, в които участвал.

Той станал първи в индивидуалния и отборния крос на 3000 м, а също на дистанциите 1500 и 5000 м финалите, на които се провеждали с разлика само от един час.

Нурми бил силно огорчен, че за бягането на 10 километра финската делегация не поставила него, а Виле Ритола.

Той победил с нов световен рекорд, но бягал на съседния стадион и стартирал заедно с участниците, но завършил по-рано.

На 10 юли по време на финалния футболен мач на Европейското първенство в Париж на стадион „Стад дьо Франс“, както над трибуните, така и на терена летели рояци молци.

В това няма нищо необичайно. Умерено влажната атмосфера на Франция е перфектна за тези насекоми.

Те могат да се видят по улиците вечер или през нощта. Обикновено летят към източника на светлина.

В навечерието на финалният мач на Европейското първенство откритият стадион в Париж бил ярко осветен. Именно за това там имало толкова много молци.