В гората няма ветеринарен лекар, а можи би това е за добро. В гората няма аптека, от човешка гледна точка. А кой лекува дивите животни?
Адаптацията на всеки вид го е научила на определени знания за билките и способности как да се избавят от раните. Личният опит на всяко животно се наслагва в наследствената памет.
Явно е, че и човек е придобил такива знания. До наши дни са се запазили рецепти на билкари и лечители. Тези знания за билките и отварите от тях не са резултат от научни лабораторни изследвания. А как са ги открили?
Понякога във всеки от нас се появява желание, вкусови предпочитания или отхвърляне на едно или друго растение, плодове и зеленчуци.
Устойчивостта на животните относно тяхното здраве е много по-голяма, отколкото при хората, но тя не е безгранична. За това зверовете и птиците прибягват до различни видове треви.
Така овцете, за да се отърват от чревните паразити ядат пелин. Куче охапано от змия в гората, намира трева, която действа като противоотрова. Животните различават растения, който действат слабително или предизвикват повръщане. Крави и коне ще прескочат, когато пасат, татула, бляна, горчивия репей.
Както винага „под ръка“ на животните е слюнката им, която е добър антибиотик. Кравата ближе току що родилото се теле, раненият звяр ближе раните си, а конете се ближат помежди си.
За да се избавят от паразити птиците се къпят в прах или сядат в мравуняк, където ги обработват мравките. По-големите животни живеят в сътрудничество с птици, които кълват насекомите по гърбовете им, в ушите и ноздрите им. Даже зъбите на крокодила се чистят от птичка.
Но въпреки съществуващата взаимна помощ, природата е жестока към тези, които са загубили силите си. Оцеляват и произвеждат потомство само по-жизненоспособните.

Виктор и Станислав често посещаваха не една библиотека, търсейки знания, за да ги внедрят в живота. Виктор беше практичен човек, изобретяваше и приспособяваше. И всичко само за едно, да олекчи живота на хората. Станислав беше по-философски настроен и повече работеше с главата си. Комбинацията от двамата даваше невероятни изобретения. Единият даваше идеите, а другия ги осъществяваше на практика.

В днешния мрачен следобед се бяха събрали у Виктор и разговаряха разпалено, на тях климатичните условия въобще не им влияеха.

– Навярно ще се съгласиш, че живеем в небивала епоха. Епоха, в която човек всеки ден поставя под съмнение Бога, – каза Станислав.

– Я виж колко чудеса ни предоставя в последно време науката и те улесняват живота ни, – протегна ръка напред, към някакъв невидим образ, Виктор.

– Да, чувстваме се могъщи, защото сриваме границите на невъзможното, – засмя се Станислав. – Изминаваме големи разстояния за кратко време, разговаряме с хора от другия край на света, на Марс ще изпращат хора и какво ли още не.

– Въпреки това се намират и врагове на прогреса, – подскочи Виктор, – които смятат, че е кощунство да  надхвърляме собствените си ограничения.

– Мисля, че науката облагородява човека, – успокои топката Станислав, – утвърждава властта му над природата, така както моралът и образованието ни помагат да надвием диващината си.

– Разбираш ли, че зад всяко изобретение се крие човешко усилие,  – разкалено каза Виктор, – нечий живот, посветен за решаването на даден проблем? Всяко изобретение надживява своя създател и в повечето случаи той не вижда плодовете на своя труд.

– Докато има хора, които не се задоволяват само с едното ядене и използват всичко наготово, – каза Станислав, – а решат да използват и ума си, като престанат да бъдат паразити върху Божието творение, науката никога няма да загине.

Вън затрещя. Вятърът усили бесния си щурм. Чуваше се скърцане и удряне на незатворени прозорци и врати. Небето се намръщи и заплака.

Двамата приятели се спогледаха. Виктор стана да приготви чай. В такова време той сгрява тялото и доставя наслада на душата.

Нека вие, нека трещи навън, това няма да спре човека. Той е създаден да твори и изгражда, както своя Творец.

В природата има много интересни растения. Едни предизвикват възторг, други отвращение. В Африка има растение, което е трудно да се нарече такова. То по-скоро е гъба. И името на цветето идва от думата „гиднор“, което идва от гръцки и означава гъба. Става дума за необикновеното растение африканска гиднора.
Това е насекомоядно хищно растение. То има огромни корени, като змии, пълзящи на различни страни. Напипа ли корените на друго растение присламчва се към тях и изпива всиките сокове на последното. Това растение е паразит.
Когато дойдат дъждовете гиднората се появява над земята и разкрива цветовете си. Те достигат до 15 сантиметра и имат ярко червена окраска. Цветът издава миризма на нещо загнило, разлагащо се. Но към тази пъстрота и отвратителна миризма летят различни насекоми, опрашващи гиднората. Разтваряйки напълно цвета си, с миризмата си може да задушат заек, но така привлича много бръмбари и мухи. Те влизат дълбоко в цвета и растението ги поглъща. А когато цветът завехне и започне да гние, ставя място за личинките на бръмбарите
Африканската гиднора дава плодове, които могат да се ядат. Те са добро лакомство не само за животните, но и за местните хора. Смята се, че някои части на това растение са лечебни.

Сънувах, че съм катастрофирала. Беше кошмарно. Разбирах, че показателите ми са далеч от допустимите, но аз дишах и говорех.

Тогава от сърцето ми се изтръгна вопъл:

– Господи, помогни ми!

Премислях всичко, което се бе случило в живота ми до сега. Питах се: „Живях ли пълноценно? Казах ли на скъпите си хора, че ги обичам?“

Колкото повече мислех, усещах, че повече затъвам. Разбрах, че в живота си съм търсила само удоволствието. Живяла съм като паразит, без да давам нищо от себе си.

Не можех да си отида от този свят така, трябваше да направя нещо. Исках всяка тръпка, радост, …… да ги използвам за Него.

Тогава Му казах:

– Боже, изпрати ме, където искаш, независимо от това, че там ще е опасно. Единственото, което искам е да бъда навсякъде с Теб. Искам да живея за Теб.

Много просто, тези гъби съдържат веществото хиноманоза, което не понася бръмбари, червеи и всякакви паразити.
Веществото е капризно, не понася топлинна обработка и се разрушава при температура от 500 °. При студено осоляване, солта го разрушава. За това пачият крак трабва да се приема на прах в капсула или с тинктура от вино и водка.
Хиноманозата в пачия крак е абсолютно натурално вещество, което не причинява никакви странични ефекти и унищожава паразити и техните яйца, за разлика от препаратите „Vermoxum“ или „Pyrantel“, които действат само на зрели индивиди.
Второто активно вещество на пачия крак е ергостерол, който ефективно действа върху чернодробните ензими. То се използва за очистване на черния дроб.
Траметонолиновата киселина съдържаща се в пачия крак успешно действа на вируса на хепатита.
Ето и как се прави тинктура от пачи крак.
Една супена лъжица изсушен смлян пачи крак се залив с 200 мл водка и така престоява 10 дена, като ежедневно се разбърква. Не се филтрира. Преди употреба се разклаща и се пие с утайката.
При паразитни инфекции се препоръчва по 2 чаени лъжички вечер преди сън в продължение на 20 дни.
При чернодробни заболявания като затлъстяване, хемангиоми, цироза и поражения на панкреаса се взима 1 чаена лъжичка всяка вечер в продължение на 3-4 месеца.
При хепатит – 1 чаена лъжичка сутрин и вечер в продължение на 4 месеца;
За почистване на черния дроб  се вземат по 2 чаени лъжички вечер 15 дни.
В природна медицина пачият крак е безценен. Той притежават антитуморен и имуностимулиращ ефект, помага при възпалителни заболявания, а съдържанието на витамин А е няколко пъти повече, отколкото в морковите. За това в Китай препарати от пачи крак, се използват за корекция на зрението и лечение на нощна слепота.