Навярно познавате библейската дума „Сион“, на иврит се произнася „Цийон“. Ако се задълбочим в оригиналния иврит, можем да научим такива подробности, които в превод просто са непонятни.

Първоначално Сион наричали Ерусалим. „Погледни на Сион, града на празниците ни; Очите ти ще видят Ерусалим …“.

По-късно това име се прехвърлило на Израел. „И ще ви взема – един от град, а двама от род – И ще ви въведа в Сион!“

Освен това Сион е ивритското название на хълма в Ерусалим, който цар Давид отнема от евусейците и където е бил разположен Давидовия град.

Какво означава Сион на иврит?

Думата „Сион“ – צִיּוֹן (Цийон), произхожда от ивритския корен צ-י-ן (ц-й-н). В съвременния иврит, има много думи, получени от този корен. Една от тях е “лецайен”, която означава „посочване“ или „отбелязване“. Това значение прави Сион подходящо име за показване на едно от свещените места на земята.

Част от еврейската традиция смята Сион за духовна точка, от която е бил сътворен съвременни свят, намираща се в Светая Светих на храма.

В карстовите пещери на планинския масив швабски Алб, в южна Германия, са от открили нов вид риба.

Тя обитава в подземните потоци с общата дължина 250 км, които се формират от просмукване на горното течение на река Дунав във варовикова скала.

Преминава през обширни пещери, те се издигат на повърхността в т.нар Aхаски ключ. По-нататък като реки Радолфцелер-Аах се вливат в езерото Констанс.

Пещерните риба за първи път са открити и заснети през август 2015 по време на експедиция на пещерняци водолази в системата Дунав – Ааа.

Били са уловени пет риби.

Дължина на тялото на възрастните варира от 6.5 до 8.2 см, а на младите – 3 см. Генетичен анализ показват, че тези риби принадлежат към рода на баленови боции (Barbatula). Научното име новия вид все още не е получил.

От техните роднини, които живеят на повърхността на пещера, те се различават по светлия цвят без петна, по-голямата горната челюст и ноздрите, умалени на очите, липса на външна обвивка и скъсена странична линия.

По-рано пещерни риби са намирани само в Америка и Африка, това е първата открита в Европа.

Тези риби открити в немските пещери са се оказали най-северните пещерни риби. Те живеят на 760 км по на север от предишните притежатели на тази титла – риби от варовиковите долини Nippenouz в Пенсилвания.

Питър Хофман посети за първи път България. Той бе много очарован от природата на страната, но не по-малко и от обичаите на народа.

Беше 2 юни, 12 часа, когато завиха сирените. Питър ужасно се изплаши.

„Война, – помисли си Хофман и се заоглежда за някое скривалище“.

Това, което видя го изуми. Всичко бе спряло, всякакво движение – автомобилите, градския транспорт, хората по улиците, работници в предприятията си, ученици в двора на училището, а други в класните стаи.

Навсякъде цареше тишина, само воя на сирените се чуваше.

След три минути, когато всичко се върна към нормалния си ритъм, Питър попита първият му се изпречил младеж:

– Каква беше тази тревога? Нещо лошо ли се е случило? Да не би да почва война?

– Днес е ден на който отдаваме почит на загиналите за Отечеството, – каза младежът.

Едва тогава Хофман си спомни за поета и революционера Христо Ботев.

Негов приятел му бе разказал за него преди да дойде в България:

– Този Христо Ботев повел на истинска смърт група от хора като него да се бият за Отечеството си. Те отвлекли един австрийски кораб и принудили капитана му да ги свали на българския бряг. След няколко битки, били разбити от редовна много добре въоръжена турска войска. По непотвърдени данни самият Ботев загинал от „приятелски“ куршум.

След няколко години Питър отново дойде в България и пак беше 2 юни.

– Дали пак всичко ще замръзне, както го видях с очите си преди? – запита се Хофман. – Дали някой от младите няма да измени на тази традиция?

Отново сирени ечаха в настъпилата тишина.

В България много неща са се изменили, но тази картина на 2 юни е една и съща всяка година.

Веднъж един човек попитал Георг Мюлер:

– Как най-добре да укрепя вярата си?

– Единственият път за получаване на силна вяра, – отговорил Мюлер, – това е преодоляването на големи изпитания.

– Как е възможно това? На какво да се опра, когато всичко край мен се изменя?

– Скъпа душо, ти осъзнаваш ли какъв благоприятен случай ти се предлага в такъв момент? Ако по това време преживееш голяма мъка, ти се намираш в ситуация, която ще укрепи вярата ти. Но ако се подадеш на изкушение, Господ ще те научи през тези тежки часове, как да използваш властта на Неговия престол по такъв начин, какъвто не си виждал до сега.

„Не бой се, само вярвай“.

Ако страхът те победи, вдигни очи нагоре и кажи:

„На Бога уповавам; няма да се боя“.

Благодари на Бога за школата на мъката, която се е оказала за теб училище на вярата.

Когато ветеринарите отворили стомаха на костенурката не повярвали на очите си.

Този вид костенурка е от изчезващите. Тя живее в Тайланд, в екологически център. Напоследък забелязали, че костенурката трудно плува, сякаш нещо много ѝ тежи.

Ветеринарите ѝ направили операция и намерили в стомаха ѝ 900 монети и много други предмети. В продължение на няколко години, тя гълтала това, което туристите хвърляли във водата.

Много туристи хвърляли във водата монети с различни пожелания. Тази традиция няколко пъти съкратила живота на бедната костенурка.

Средната продължителност на живота ѝ е 100 години, но след операцията на животното не му станало много.