Човек винаги бърза за някъде: за училище, за университета, на работа, да пазарува. Всеки от нас иска за един ден да направи колкото се може повече. Бързайки, ние не забелязваме, кой минава по край нас на улицата, качва се в асансьора, автобуса или влака. Не забелязваме свети ли слънцето, има ли на небето облаци, пеят ли птиците….?
Нека да се спрем и да се огледаме наоколо.
Да се порадваме на слънцето, нали то свети за нас. Птиците пеят и песента им е също отправена към нас. Нека да погледнем на града, в който живеем, с други очи, очи умеещи да виждат прекрасното.
И тогава ще ни се открият не унилите сиви здания, а истински произведения на изкуството.
Минавайки през града денем погледни малко настрани. Виж, всеки дом, всяко прозорче те са уникални и неповторими по своему.
Наслади се на забележителностите, това могат да бъдат исторически и архитектурни паметници, театри, музеи, ултрамодерни търговски центрове, на които майсторски е направена фасадата.
Въпреки модерните технологии, прилагани в големите и малките градове, лишените от индивидуалност стъклени сгради, многото жици и железопътни линии, все още има много живописни и красиви кътчета в природата и уникални стари сгради.
Разходете се из малките уютни улички и се насладете на спокойната атмосфера. Посетете непременно парковете. През лятото те ще бъдат едно незабравимо пътешествие сред скулптури, красиви фонтани. Истинско удоволствие е да се отпуснеш в сянката на буйната зеленина.
Разходки из града през нощта, осветени от преливащи в различни нюанси светлини, ще ви потопят в прекрасната атмосфера на уникални архитектурни творения. Нощно осветление трансформирани всичко до неузнаваемост. Градът през нощта става особено романтичнен и мистериозен. Град пълен с загадъчни тайни, невероятни събития и зашеметяващи истории.
Спрете, огледайте се, край вас всичко прелива от красота!

Хората, страдащи от депресия, често казват, че възприемаме света в бледи цветове.
Оказало се, че това не е само психологически феномен, сивата окраска при депресия има физиологична основа.
Това заключение е направено от германски учени от Университета във Фрайбург, изследващи процесите в очите на пациентите с помощта на електроретинограма.
Те открили строга зависимост. Колкото са по-силни депресивните симптоми, толкова по-слабо ретината реагира на стимулацията от контрастни изображения.

Една млада и доста красива девойка отишла при един мъдрец и със сълзи на очи го попитала:
– Какво да правя? Винаги се старая, със всичките си сили добре да се отнасям към хората. Никого не обиждам. Помагам на всеки с каквото мога. И въпреки, че съм приветлива и мила, вместо благодарности и уважение получавам обидни думи и горчиви насмешки. Дори открито враждуват с мен. В нищо не съм виновна. Това е несправедливо и обидно до сълзи. Посъветвайте ме какво да правя.
– Мъдрецът погледнал красавицата и с усмивка казал:
– Свали всичките дрехи от себе си и така мини през града.
– Да не сте полудели! – възмутила се девойката. – В такъв вид всеки може да ме обезчести и кой знае какво може друго да направи с мен.
Тогава мъдрецът отворил вратата и поставил на масата огледало.
– Ето виждаш ли, – казал той, – ти се боиш да се появиш гола пред хората. Тогава защо ходиш навсякъде с разголена душа? Тя в теб е като отворен врата. Всеки, който не го мързи, ще влезе през нея. И ако види в твоите добродетели, като в огледало, отражението на безобразията на своите пороци, той ще се постарае да те наклевети, унизи и обиди. Никой няма смелост, да признае, че някой е по-добър от него. Нежелаейки да се променя, порочния човек враждува с праведника.
– Тогава какво да правя? – попитала девойката.
– Ела с мен. Ще ти покажа моята градина, – предложил старецът.
Когато отишли в градината, мъдрецът казал:
– Много години аз поливам тези прекрасни цветя и се грижа за тях. Но никога не забелязвах как се отварят пъпките на цветята въпреки, че после се наслаждавам на красотата и аромата на всяко от тях. Сега  ти си подобна на тези цветове. Не бързай да разкриваш сърцето си пред хората. Погледни и виж, кой може да ти бъде приятел и да ти прави добро. Кой полива цвета с вода ии кой къса листата му, а след това ги тъпче с краката.
Т.е. не хвърляй напразно думите си на хора, които не могат да ги разберат и не желаят да оценят техния смисъл. Да хвъляш бисери на свинете е равносилно да говориш на хората недостъпни или неинтересни неща за тях. Не можеш да приобщиш към духовните цености, нечия душа, чийто ум не е готов да приеме истината и съзнателно я пренебрегва.

Те винаги изчисляват, пресмятат колко са пораснали или са паднали в чуждите очи. Премислят дали са достойни за нещо или не.
Постоянно смятат колко е цената им, за да разберат, какво отношение да очакват от другите.
Да, но получават от хората не по реалната им цена, а по това, което са изчислили в тъмната си малка стаичка на „лошо работещи стари калкулатори“.
Какво да се правим тогава?
Като начало престанете да пресмятате това, което не може да се пресметне. Престанете да претегляте и измервате степента на достойнството си. Спрете да изчислявате цената си.
Защото е невъзможно да се изчисли цената на топлината, нежността, любовта, вниманието, грижите и радостта. Трудно е да се оцени степента на подкрепата, разбирането, искреността, откровеността, щастието и радостта.
Щом не може, защо се измъчвате да го правите?
Това не е инструкция, а въпрос за размисъл.

Животните, за разлика от човека, могат да се похвалят с изненадващо функционални устройства: остри очи, зъби, нокти, хващащи опашки – всичко това предоставя чудесни възможности за оцеляване на зверовете дори и в най-суровите условия.
Човек е лишен от тези устройства, може би само ноктите му напомнят за връзката му с другите членове на фауната.
Тогава за какво са му ноктите на човека?
На първо място, ноктите ви трябват за защита срещу механични повреди на фаланги на пръстите. Заслужава да се отбележи, че човекът не е уникален притежател на ноктите. Такива имат всички примати. Фактът е, че приматите, към която принадлежим и ние хората, използват най-активно  крайниците си и на първо място ръцете.
Очевидно е, че ръцете са най-уязвими и се нуждаят от допълнителна защита. Ноктите не позволяват на патогенните бактерии да проникват в сектора, където растат ноктите и предпазват от удър на чужди тела.
С помощта на ноктите човек може да направи по-трудоемки и фини движения.
Диагностиците специалисти твърдят, че по състоянието на човешките нокти могат да направят изводи за здравето на човека. По този начин, ноктите са един вид екрана, определящ наличието една или друга болест.