Бялата сова е най-голямата птица рода на совообразните в тундрата.

Главата е кръгла, очите са ярки жълти очи. Женските са по-големи, от мъжките. На мъжките дължината на тялото може да достигне 55-65 см, тегло – 2-2,5 кг, а при женските респективно 70 см и 3 кг. Размах на крилете им е средно 142-166 см.

Въпреки своя чар, тази птица не би позволила да бъде несправедливо оскърбена. Острите нокти настигат всеки, който посмее да наруши спокойствието ѝ.

Но това не е попречило на белоснежната красавица да се сприятели с малко хъски.

Хъски, въпреки своите немалки габарити е много мило и нежно същество. Това куче не прави никакво изключение. То толкова много се радва, че им такава приятелка, че не престава да я целува.

Странно е, че такива различни същества са могли да намерят общ език.

Косата му беше побеляла, въпреки, че нямаше още 45 години. Очите му гледаха уморено, но съсредоточено и внимателно. Драган бе преживял много неща, но и животът не беше го пощадил. Той гледаше своя събеседник, все още запазил младежкия си чар. Данчо бе имал повече препятствия в живота си, но със оптимизма си успяваше да надделее над нещата.

– Говорят, че някой се опитвал да те отрови, – каза Данчо.

– Да, – отговори Драган, без желание да обяснява подробности по случая, за него животът беше борба и отстояване.

– Какво стана? – насточиво попита Данчо. – Кой те отърва?

– Приятели, – някак без желание отговори Драган. – А ти имаш ли приятели?

Данчо не веднъж бе мислил по този въпрос. Опита се да ги преброи на ум, но нещо май не му излизаше сметката.

– Та как ще имаш, нали всичките ги превърна в слуги!? – каза Добри, като удари с юмрук по масата.

– Никого не съм превръщал в слуга, – опита да се оправдае Данчо. – Те работят, аз им плащам.

– Не ставай смешен, – повиши глас Драган. – Когато межди приятели се намесят пари, вече не са никакви приятели.

Изведнъж в главата на Данчо прозвуча любимата му песен: „…само ти сърце си ми приятел“. Такъв си беше Данчо вълк единак.

Но и самият той разбираше, че трудно се живее в този свят без приятели.

Архитектурното студио Sou Fujimoto Architects е издигнало уникално жилище от три вложени една в друга обвивки. Всяка една от тях допълва останалите. Особеният чар на къщата се състои в това, че стените са абсолютно прозрачни. Японският манталитет е малко по-различен от нашия, но може би за страната на изгряващото слънце такава сграда е малко странна.
Външната обвивка обхваща цялата структура на къщата напълно и включва градина, разположена вътре. Вторият слой е един вид „ограничител“, очертаващ пространството вътре в достъпната обща зона. Функцията на последната обвивка е да създаде уютни микро зони в самия център на дома. Всяка обвивка до известна степен представлява специфична част от къщата. Наред с другите неща, къщата има и паркинг. Не е зле, нали?
Не мислете, че дизайнерите са създали този архитектурен шедьовър без да вложат в неговите форми определен смисъл. Самите архитекти твърдят, че трите вложени обвивки обозначават безкрайността на вселената, а целия модел като цяло демонстрира устройството на нашата вселена.