След бурята и силните дъждове, всичко бе наводнено. Покрива бе прокапал. Под вратата бе нахлула вода и бе намокрила всичко, което се намираше до двадесет сантиметра над земята. Бяха унищожени, много папки с документи, които предните дни се валяха по пода.
Но най-големият ужас в офиса предизвика откриването на Генади Стефанов, който лежеше по средата на помещението. Не се знаеше причината за падането му, но главата му беше пробита.
Той беше почти на седемдесет, но продължаваше да работи. В миналото бе тренирал бокс, но травмата, която бе получил изглеждаше доста тежка и бе изпаднал в кома.
Откараха го бързо с линейка в болницата. Цели три седмици нищо не се чу за него.
Ана, дъщерята на Генади внезапно дойде в офиса. Там служители още се лутаха и опитваха да видят какво могат да спасят от документацията след бурята. Никой не ѝ обръщаше внимание.
Най-накрая Минчева я забеляза. Кимна с глава за поздрав и я попита:
– Какво ново? Дошъл ли е в съзнание?
Ана едва не се разплака:
– Не можах да разбера. Нищо не ми казаха….
– Не се тревожи, – каза ѝ Минчева, – имам познат там. Сега ще му звънна.
Тя бързо набра номера:
– Ники, кажи ми какво е състоянието на Генади Стефанов.
– На оня изпадналия в кома, дето го намериха след бурята ли?
– Да, дъщеря му е при мен и много е разтревожена. Нищо не са ѝ казали.
– Няма никакви шансове за него, никаква надежда. Дори не знаем дали изобщо ще излезе от кома.
– Моля ви, – обади се Ана, – помолете го да ме пусне в реанимацията. Искам да видя баща си и да се сбогувам с него.
Минчева настоя:
– Ники, уреди да пуснат дъщеря му в реанимацията. Тя иска да види баща си …
– Знаеш, че не е редно, – заоправдава се мъжът отсреща.
– Моля те, – каза Минчева, – тя е при мен и не е на себе си. Ако не го види, нацяло ще се срине. Тогава ще спасяваш не един, а двама души.
– Добре, нека дойде, – с неохота обеща лекарят.
Минчева предложи на Ана:
– Искаш ли да те придружа?
Ана само кимна с глава.
Когато отидоха в болницата, в реанимацията пуснаха само Ана.
Поведе я една от медицинските сестри.
Ана влезе плахо в помещението. На кревата сред множество тръбички около него, лежеше нейния баща. Тя имаше чувство, че току що е легнал и заспал.
Ана приближи баща си. Погали го по ръката и много тихо каза:
– Татко, аз съм Ана…. Много те обичам.
И тя се разплака
Изведнъж очите на Генади се отвориха и той ѝ се усмихна. Сякаш я бе чакал да дойде, за да отвори очи….
Генади оживя след травмата и дойде на себе си.
След две седмици го изписаха.