Нито веднъж в Библията не се посочва, да се молите, Бог да ни смирява. В нея се казва: „Смирете се пред Господа“.

Това е избор. Смирението е това, което правите сами със себе си. Никой не може да направи това вместо нас.

Могат да ни унижават, но не могат да ни смирят. Всъщност, смирението е пълна зависимост от Бога. Това не е отрицание на силните ни страни, това е честно отношение към нашите слабости.

Човек трябва да бъде внимателен и да практикува това, което знае.“Бивайте и изпълнители на Словото, а не само слушатели, да лъжете себе си“.

Божието Слово е нашият наръчник за живота и според Него трябва да правим това, което сме длъжни да правим.

Бог е нашият Създател и той знае как е най-добре как да живеем.

Голямата новина е, че Бог е винаги с нас и ни помагате да следваме Неговите инструкции.

Всеки човек е съпроводен от цветя още от раждането си. Тях ги даряват, отглеждат, любуват им се и им се възхищават.

За тях четем, рисуват ги, посвещават им стихове. Но ние не всичко знаем за тях.

Учените наскоро установили, че цветята и някои необичайни дървета могат да реагират на различни хора по свой начин.

С помощта на специални инструменти те определили различната реакция на цветето, поведението и отношението към човека, който късал венчелишчетата им, грижел се и бил внимателен към него.

Има една интересна длъжност, която се нарича „специалист по връзки с обществеността“. Тя е дошла у нас от Запада заедно с развитието на пазарните отношения.

Много преди това ние не сме разбирали , що за длъжност е това и често сме я бъркали със функциите на прес секретар.

Просто казано, той е специалист по създаването на определено мнение сред целевата група, дали това са клиенти или собствен персонал, няма значение.

Един от утешителите на Йов казва: „Но човек се ражда за печал, както искрите, за да хвъркат високо“. И това е вярно. Никога не съм срещала някой, който да не изпитва страдание по един или друг начин.

Нашето щастие помръква пред страхове, болести, разбити отношения и мечти, които разрушават нашия душевен мир.

Но едно от най-важните обещания на Отец е, че всичко това няма да бъде на небето, където „и смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка; първото премина“.

Това е истинската небесна действителност, реалността на вечната любов между Господ Христос и Неговата Църква. Той ще бъде Агнето, седящо на трона, и ще води вярващите към източниците на жива вода.

Ако имаме силно доверие в такова бъдеще, нищо на земята не може да ни изплаши. След всички изпитания раят ни чака и това е идеалната страна на нашите мечти.

Затова християнинът никога не трябва да се поддава на страх, отчаяние и униние. Очаква ни небесната реалност!

Поклонниците на таланта на Моцарт знаят, че Прага в живота на композитора е изиграла много по-голяма роля, отколкото Виена, където той постоянно е живял.

Във Виена успехът на Моцарт бил кратковременен. Не всички негови произведения се приемали от публиката.

Доста по-различно било отношението на жителите на Прага към оперите на Моцарт. За тях билетите се изчерпвали предварително и не само това. Оперите му оставали дълго в репертоарите на прашките театри.

Моцарт няколко пъти е идвал в Прага и е оставал там няколко месеца. Като правило, вдъхновяващо място за него била вилата „Бертрамка“.

Днес в тази вила е открит музей на  Моцарт.