В края на ливадата пръв излезе Калчо. Той заби косата си в земята. След него бяха Пламен и Станко. Първан остави косата си легнала. Баща му като видя това му извика:
– Първане, края на косата не е заострен от липса на работа.
– Ох, забравих – и Първан изправи косата си до останалите.
– Който се пореже на коса или сърп, лошо му се пише, – въздъхна дълбоко Калчо. – Такава рана е дълбока и трудно зараства.
Към косачите приближи елегантно облечен мъж.
– Бог да ви помага, – поздрави ги Гроздан, изтупан в костюм и риза с отворена яка.
– Дал Бог добро, – отвърнаха косачите.
– Като идвах насам, – засмя се Гроздан, – жените ми рекоха, че нямате коса за мен.
– Ето вземи моята, – подаде косата си Пламен.
– Само, че косата си иска и майстора, – подметна Калчо.
– Я да опитам, – закани се Гроздан.
Той взе косата и отиде до неокосеното. Замахна, но откос не се получи. Гроздан изненадано погледна косата в ръцете си.
– Със сила не става, – бащински го потупа по рамото Калчо. – Не замахвай, а натискай петата на косата, тревата е слаба долу, при корена. Удариш ли нагоре, тя се съпротивлява.
– Разбрах! – засрамено наведе глава Гроздан. – Дори и да имахте излишна коса, нямаше да мога да ви помогна. Калчо е прав, косата си иска майстора.
Мъжете съчувствено се засмяха. Градското си градско, липсват му умения и опит.
– Тревата още не е нацъфтяла, а вие я косите, – поиска да се покаже за знаещ Гроздан.
– Трева се коси малко преди да цъфне, – реагира Калчо. – Бащата на Пламен ни извеждаше като малки по това време на ливадата. Късаше избуялата трева, мачкаше я, миришеше я, дъвчеше я и накрая казваше: „Утре ще косим. Цъфне ли, соковете се губят, стеблата стават груби, губи се приятни дъх на сеното и животните не искат да го ядат“.
– Следователно и за коситбата, човек трябва да ума усет, кога да я започне, – замислено каза Гроздан.
– За коситба, жътва, копане, ….. трябва да знаеш точно кога са необходими, – допълни Станко.
– Ако си навлязъл навътре в стопанската работа, ти знаеш вече какво иска тя, – намеси се Калчо.
– Практиката на какво ли не ни учи, – каза философски Гроздан. – Някога обработвали кожите с дъбители, по-късно с дъб, смърч, върба, смрадлика, а сега вече химията си казва думата там.
Мъжете вдигнаха рамене, нали Гроздан се изучи в града, той по ги знае тези неща. След това отново хванаха косите и започнаха пак да повалят избуялата трева.