Ще кажете, че това е невъзможно, защото Берлинската стена отдавна не съществува.

И все пак, точно на космическите снимки това разделение е ясно.

За това не е необходима Берлинска стена.

Причината е чисто техническа.

Фактът е, че в Западен Берлин, за уличното осветление отдавна използват луминесцентни лампи, а в принадлежащата на ГДР част на града – натриеви лампи, чиято светлина е с много по-жълт отенък.

Сашка и Ангел от известно време излизаха заедно. Връзката им се задълбочаваше постепенно. Днес излязоха на разходка в парка. Разговорът им беше добил много сериозен отенък.

Всеки се интересуваше от живота на другия и искаше по-добре да го осмисли и разбере.

Сашка пое дълбоко въздух и каза:

– Искам да ми кажеш, как така правиш, че хората ти се доверяват и ти вярват.

– Повечето хора искат да бъдат уважавани. Не виждам какво толкова ти се струва необичайно, – отговори Ангел.

– Открий ми тайната си, – настоя Сашка.

– Може би е свързано с моето детство и времето на израстването ми, – призна накрая Ангел след няколко минути размисъл.

– Родителите ти строги ли бяха? – полюбопитствува Сашка.

Ангел се засмя:

– Не е това, което си мислиш. Баща ми беше касиер в едно предприятие, но го хванаха в някакви злоупотреби и полежа малко в затвора. Живеехме в малко селище и всички хора ни познаваха.

– Навярно с майка си сте се чувствали зле след случилото се, – съчувствено каза Сашка.

– О, – с болка каза Ангел, – беше много по-лошо. Ако нещо изчезнеше в училище, веднага обвиняваха мен. Когато влизах в магазина, продавачите ме следяха зорко, нали баща ми бе крадец. Много често чувах зад гърба си думите: „Крушата не пада по-далече от дървото“.

– Когато излезе баща ти от затвора, нещата не се ли оправиха?

– Не, – тъжна усмивка пропълзя по устните на Ангел. – Наложи се да се преместим. Баща ми трудно си намираше работа, а ако си намереше не се задържаше много на нея, защото бързо научаваха за миналото му. Често се сбивах с децата, за да затворя устата на клюкарите.

Сашка стоя замислено известно време без да каже нещо. След това вдигна глава и каза:

– Искал си всички да знаят, че не си като баща си? Нужно ти е било, да ти имат доверие. Правел си всичко според възможностите си, бил си честен с хората и си очаквал същото от тях. А ако някой те е лъжел или мамел си го съсипвал.

– Нещо подобно, – смутен от разобличаващия го коментар, Ангел леко се изчерви.

– А не се ли страхуваш, че понякога можеш да прекалиш? – не го остави намира Сашка. – Хубаво е да си честен и справедлив, но хората не са идеални.

– Чесността я има или я няма, средно положение няма, – изстреля на един дъх Ангел.

– Това не е ли доста крайно?

Ангел сви рамене.

– Не съм краен. Просто не искам да ме възприемат за глупак. На никого няма да позволя да си играе с мен. Такъв съм.

Сашка прехапа долната си устна.

– Някой опитвал ли се е да те подведе?

Лицето на Ангел се изкриви подигравателно.

– Но тогава хората ще се страхуват да сбъркат пред теб – каза Сашка – и това няма да е отговор на чесното ти и справедливо отношение към тях.

– Да, но се получава, – доволно заяви Ангел. – Така остават много малко такива, които биха ме излъгали.

В района в близост до Рио де Жанейро в планините има необичайна вила. Такова съседство на съоръжението с мегаполиса не се отразява изобщо на спокойната обстановка на вилата. Тя внимателно е скрита в плътните гъсталаци от тропическа растителност.
Вилата е проектирана от Arthur Casas поръчана е от популярен телевизионен водещ в Бразилия. Сред неговите изисквания към изпълнителите на проекта са: задължителен басейн, интериор в ярки цветове и защита от любопитни очи.
В резултат на тази работа се е получила голяма вила, която е построена на живописен склон скали. Тя е отделена от улицата със стена от камък.
Самата структура е въплъщение на идеите на минимализма. За изграженето му външно и вътрешно се е използвал камък, но въпреки това, вилата изглежда доста обемиста. Витражните прозорци осигуряват поток от слънчева светлина в голям мащаб. Някаква ефирност се добавя от светлия интериор. Преобладават нюанси на бежово, прасков отенък и сиви тонове.
Трите етажа от вилата заедно съставляват около 480 кв. метра. На партерния етаж са разположени помещения за персонала и гостите, вторият е поставен под кухнята и трапезарията, тук се намира хола, третия етаж е зает от няколко спални. Преди вилата е разположена тераса с изглед към океана, а до нея има плувен басейн.

Европа се е преклонила пред тази напитка не от вчера. Всеки знае как да си приготви кафе. Европейците споделят едни с други тънкостите във варене на кафе, за да се постигне съвършенство във вкуса.
А ето ви най-прости и ефективни съвети за постигане на изключително добра напитка:
Ако залеете смляно кафе с гореща вода, може да добиете много по-наситен вкус, независимо от това, че времето за варене се увеличава.
За да премахнете кофеина от напитката достатъчно е по време на приготвянето, да се добави щипка кардамон, която напълно неутрализира „ободряващото“ вещество.
Кафето придобива особена мекота, ако добавите малко зехтин към него.
Ако сложите по средата на варене на кафето тръстикова захар, се получава карамелен отенък на бъдещата напитка.
За да придобие кафето по-приятен вкус, можете да добавите джинджифил, канела, индийско орехче, както по отделно, така и заедно.
Кафето ще си остане любима напитка на повечето хора в различните части на света. Ето защо, неговите особени качества и компетентен процеса на приготвене, винаги ще бъде от значение.

Чувството за хумор помага много по-дълбоко да се разкрие личността на човека. Хуморът на големите фигури в света винаги носи своеобразен отенък.
Предлагам ви една история, която характеризира много добре една от най-интересните фигури през миналия век.
Патриарх Алексей поискал от Сталин разрешение за откриване на църква в Москва.
– Отваряйте, – казал Сталин. – Руските майки имат за кого да се помолят, за кого да поплачат.
Окуражен патриархът се осмелил да помоли за разрешение да се открие духовно учебно заведение.
Сталин разрешил да се отвори богословско училище, а когато станало въпрос за семинарията казал:
– Историята познава случаи, когато от духовната семинария са излизали добри революционери. И все пак, от тях голям полза няма. Ето вижте, аз съм учил в семинария и нищо добро не е излязло от това.