Любовта на Бога това е нито повече, нито по-малко от Голгота, а любовта на Бога изписани на кръста и никъде другаде.

Единственото основание, поради което Бог може да ни прости, това е кръст на нашия Господ.

Прошката не означава, че ние просто ще се спасим от ада. На нас ни се прощава, за да се съединим и слеем с Бога в Христос.

Чудото на Изкуплението се заключава в това, че когато съм съвсем не свята, Бог ме превръща в подобие на Себе Си, включвайки в мен нов Дух, Духът на Исус Христос.

Грехът лежи в човека. Да бъдеш грешник не означава да направиш нещо неправилно, а да го правиш съзнателно, провъзгласявайки независимостта си спрямо Бога.

Грехът наистина съществува и действа на човека. Първото нещо с което Исус Христос се сблъска у хората е тяхното грешно наследство.

Бог е направил Своя Син жертва за греха, за да може грешника да стане свят. Не знаещ грях Той стана жертва за грях. Така Бог е заложил фундамента на Изкуплението за цялото човечество.

Исус Христос възстанови първоначалното състояние на човешкия род, върна му предназначеното от Бога място. И сега всеки може да влезе в съюз със Бога на основание на това, което Господ е направил на кръста.

Човек не може да се изкупи сам. Изкуплението е Божие дело. То е направено перфектно и в него няма никакъв недостатък. А дали ще приеме Изкуплението, това зависи от самия човек.

Трябва да правим разлика между Божието откровение за Изкуплението в живота на човека и осъзнаване на факта за неговото собствено спасение.

„Който за нас направи грешен Онзи, Който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога“.

Появяват се нови предучилищни занимални, където предлагат детето да се научи да чете на три години, да пише на четири, а на шест вече да е гений.

Родителите започват да се страхуват и се притесняват, че с детето им нещо не се е получило, че те малко са инвестирали в развитието му. За това се стараят навсякъде да го заведат, във всичко детето им да успява, да не изостава, за да не се опозорят.

Защо ви е всичко това? Ако зад вашите желания стоят вашите нереализирани мечти и искате вашето дете да е над другите деца, това е една претенциозна мисъл, по-добре спрете до тук. Вие имате проблем със собствената си самооценка и трябва първо сами да се справите с това.

Осигуряването на храна, дрехи и всичко необходимо, като че не е достатъчно за едно дете, но родителите неправилно се  ориентират към ново поле на действие „творчество“ над самите деца.

Заради одобрението и любовта на родителите си децата са готови насила да се занимават с това, което им предлагат те.

А какво в действителност е необходимо за вашето дете? Оставихте ли време за любимите му занимания и игри? Не го натоварвайте прекалено много, оставайте му и свободно време.

Ако сте избрали занимание за детето си, отнесете се с уважение към старанията му, дори да не успява и според вашите критерии, да изглежда, че нищо не прави . Съобразявайте се с неговите интереси и сили.

Нормално е детето ви да не е гений. Вие не тичате към спортната зала и не се учите да свирите на някакъв музикален инструмент само, защото съпругът ви е поискал това. Вие го правите единствено, за да се усъвършенствате.

Няма значение с колко много неща желаем да натъпчем детето си, за да стане по-умно, по-силно и успешно, това не гарантира неговото щастие.  За щастието следва да се учи, за това започнете първо от себе си.

Страхът от несъвършенство се лекува с осъзнаване, че ти си обикновен човек и родител, както милиони други като теб. И ти имаш нормално дете, което се отличава от другите деца по това, че то е твое.

И това е достатъчно основание да го обичаш, а не да търсиш какви награди, успехи и ниво на интелекта е достигнало.

Луната бе станала червена като слънцето. Младият есей дойде да работи в гълъбарниците. Тъй като правилата на есеите бяха много строги и на мъжете им не бе позволено да докосват жена, която не е от семейството им, младежът Аарон, често работеше сам в малкия гълъбарник.

Въпреки това скоро се сприятели със Сара и двамата разговаряха с часове. Аарон бе само няколко години по-голям от нея. Бе благовъзпитан и красноречив. Заради това се ползваше с добра репутация, беше честен във всичко.

Двамата млади, които имаха толкова малко общо помежду си, често сядаха заедно по време на обедната почивка. Аарон говореше, а момичето слушаше, сякаш всичко, което той ѝ казваше, бе като просветление за нея.

– Идва Края на дните, – казваше Аарон, –  и хората от нашата  общност се подготвят, като признаваха греховете си. Следват пътя на светлината и принасят земния си живот в дар на Адонай. Ние няма да се бием срещу римляните, защото този свят, в който живеем, не е краят за нас. Ще възкръснем след смъртта си и ще засияем отново.

Сара бе сериозно момиче, по-зряло в сравнение с връстниците си, отговорно и ученолюбиво дете. Майка ѝ я бе научила да чете на арамейски и иврит.

Аарон бе впечатлен от нея и то с основание. Тя бе не само умна, но и красива. Освен това притежаваше чисто сърце. Не след дълго те започнаха да идват в гълъбарника по-рано от другите, така че разговорите им да започват веднага след като Аарон приключеше със сутрешната си молитва. Шепнеха си още от изгрева на слънцето. Този шепот стана мост между двамата.

Като другите в тяхната общност Аарон се обличаше само в бяло, а косата му бе сплетена на плитка. Той не носеше сандали, защото хората като него вярваха, че трябва да влязат боси в небесното царство и да изчакат там, докато светът бъде възкресен след Края на дните.

Аарон бе спокоен, усърден работник, учен мъж, който не се боеше да изцапа ръцете си. Бе дошъл да работи на гълъбарниците, защото вярваше, че усърдната работа и славенето на Бог вървят ръка за ръка.

Макар да бе млад, пишеше върху пергаментовите свитъци заедно със старейшините.Възрастните мъже от общността им казваха за него:

-, Буквите му са толкова красиви, че ангелите надничат над рамото му, за да им се наслаждават. Толкова е благочестив, че мастилото от бадемово масло, с което пише, се превръща в кръв и изглежда червено на страниците.

Бе решено, че той ще заеме мястото на главния старейшината, когато общността им почувства нужда от нов водач. Аарон и ръководителят на общността често седяха един до друг, опрели глави, потънали в размишления или молитва.

Майката на Сара Шела скоро започна да проявява недоволство от новия помощник. Пращаше го постоянно да работи в най-отдалечения гълъбарник, в който имаше място само за един човек, но Сара постоянно ходеше да му помага в това тясно пространство. Шела следеше внимателно Аарон с присвити очи и все по-често на лицето ѝ падаше сянка.

Един следобед, когато Сара се прибра, за да приготви леща и маслини, Шела отпрати Аарон.

– Можеш да си тръгнеш веднага – каза тя на есея. – Няма причина да оставаш повече днес.

– Нима не полагам достатъчно усилия? – изненада се Аарон. – Какво съм сбъркал?

– Няма никакъв проблем с работата ти – отговори Шела.- Просто нямаме нужда от теб тук.

Когато Аарон си тръгна Шела каза на жената до нея:

– Ако беше твоя дъщеря, и ти щеше да направиш същото.

Тя се боеше от привличането между Аарон и Сара. Не желаеше този мъж да бъде избраник на дъщеря ѝ. Аарон бе прекалено благочестив, за да вижда нещо друго, освен Бог и себе си.

Истината бе, че жената, която избереше, нямаше да ходи редом с него, а щеше да го следва, покорно свела глава.

Когато Сара се върна с храната, се изненада, че Аарон го няма. Лицето ѝ поруменя издайнически, докато се оглеждаше за него. Вдигна очи към майка си с огорчение и каза много тихо:

– Тя го отпрати, за да ми направи напук. Жестока е. Мисли само за това, което на нея ѝ се иска.

–  Тя ти е майка, – опита се да я успокои една от жените.

Сара свъси вежди.

– Майка, която не се интересува от щастието на дъщеря си .

Жените разбираха, че момичето е ядосано, за това грешеше относно майка си. Аарон не беше подходящ за нея.

За него казваха, че може да се моли без прекъсване, по цял ден, до появата на първата звезда на нощното небе.

– Виж как живеят есеите, – опита се да я смири една от жените. – Едва ли някоя майка ще иска за детето си живота, който водят жените на есеите. Живот, изпълнен с покорство, бедност и саможертва.

Всички виждаха какво ще бъде бъдещето на Сара, ако избереше да тръгне по този път, но тя самата не го осъзнаваше. Излезе намусена, измъкна се през тежките дървена порта, въпреки че не бе довършила работата си.

Шела тръгна след нея, но беше прекалено късно. Никъде не можа да открие Сара. Тя бе последвала Аарон до каменната плевня на есеите.

Сара беше послушно момиче, но сега бе решила да отдаде верността си на друг.  Какво можеше да направи Шела? Тя бе само майка, чието сърце бе разбито от неразумната постъпка на детето ѝ.

– Тя ще се върне, – опита се да ѝ даде някаква надежда една от жените.

Шела поклати глава. Бе достатъчно веща в пътищата на любовта, за да разпознае мрежата ѝ, дори сред мъждивата светлина на идващата вечер.

– Грешиш, – каза Шела с глас изпълнен с болка. – Тя вече си отиде.

Попитали един 90 годишен старец:

– Обичаш ли Господ Исус Христос?

Той отговорил:

– Да, обичам Исус Христос, но мога да ви кажа нещо по-добро.

Човекът, който задал въпроса на стареца бил изумен:

– Нима може да има нещо по-добро от това да обичаш Исус Христос?

– Да, – казал старецът, – Господ Исус ме обича!

Любовта на Исус Христос е постоянна и непоколебима. Тя не знае приливи и отливи като човешката любов. Неговата любов и милосърдието Му прави нашия живот възвишен, целеустремен, осмислен и прекрасен. Той ни издига над света и ни дава възможност по друг начин да погледнем на околните.

Не се съмнявайте във Божията любов, тя е неизменно присъща на Господа, както и Неговата Святост. Колкото и да са били лоши вашите грехове, Исус Христос ви обича. Ако не беше тази любов, никой от нас не би се надявал на бъдещ живот. Неговата любов към нас е вечна.

Никое описание на океана не може да ви даде представа за неговата красота, докато не го видиш с очите си. Точно така е и с любовта на Господ Исус Христос.

Докато не я приемете и не я изпитате, вие не сте се примирили с Него. Никой не е в състояние да ви опише Неговата любов.

Голгота свидетелствува за две неща: за степента на човешкия грях и за безпределната любов на Исус Христос, Който не пощади Себе Си заради нашето спасение. Голгота дава напълно изчерпателен отговор.

Никой от нас не е обичал и не обича така горещо и саможертвено, както ни обича Исус Христос. Любовта на човека е по „заслуги“, а любовта на Христос е по благодат, даром, без всякакви основания и заслуги.

Белезите от раните по краката и ръцете на Христос са вярна гаранция за това.