Плодовете на южноафриканско растения от рода Ceratocaryum има орехови ядките, които са гладки и черни.
Но обвивката на Ceratocaryum argenteum е кафява и набръчкана, даже мирише много лошо.
Тази мимикрия на растението привлича торния бръмбар, който приема изпадналите орехи за фекалии на антилопа и ги добутва до гнездото си.
Личинките на бръмбара не могат да изядат орехите, но от тях поникват нови издънки на растението.
Форд в младежките си години бил голям ценител и познавач на добрата храна. В джобовете си винаги носел орехи или стафиди.
Всичко се изменило, когато той започнал да се възприема като тяло на машина, а стомаха си като резервоар на гориво, който редовно трябвало да се пълни с гориво.
След това той загубил интерес към храната. Какво значение има какво ядеш, ако всичко служи само за една цел? И започнал да се храни с диви плевели.
Въпреки, че Форд печелел почти по един милион долара на година, той събирал в градината си различни плевели, като от тях правел сандвичи, подправки за горчица и салати.
Изглежда тази диета му е били от голяма полза. Хенри Форд рядко боледувал и доживял до 83 годишна възраст.
Ще ви кажа една рецепта, която ще ви помогне да скриете драскотините върху мебелите от любопитни очи.
Неприятно е ако върху шкафа ви се е оформила грозна драскотина и когато ви дойдат гости, погледите им все натам са насочени.
Има случаи, в които вашите мебели пострадват. Но има начин да скриете появилите се драскотини.
За целта са ви необходими гръцки орехи.
Счупвате ги и използвате вътрешната част, която се яде по следния начин.
Търкате по драскотината със сърцевината на ореха, както гумичка върху писаното от молив.
Резултат ще има, ако сте направили всичко както трябва. Ще се радвам ако този съвет ви е помогнал.
В устата на нихилиста Базаров Иван Тургенев е сложил израза, че природата – не е храм, а работилница. Но италянският екоархитект Джулиано Маури е създал уникален „Жив храм“ под открито небе, където вместо стени има тесни алеи, а вместо таван, преплетени клони на фона на безкрайното небе.
Своето последно творение Джулиано Маури е нарекъл Cattedrale Vegetale. Първите насъждение той е поставил в подножието на планината Арера в покрайнините на италянския град Бергамо през 2001 г.
Архитектът е починал осем години след това, а днес за „Живия храм“ се грижи синът му Роберто Маури.
Създаването на скелета отнема доста време, това е продължителен процес. Той е бил завършен през през 2010 г. в рамките на Международната година на биологичното разнообразие, която се е провела под егидата на ООН.
Храмът е образуван от пет базилики, състоящи се от 42 колони, сплетени от елови стволове и дъски от кестен и орех. Вътре във всяка колона е посадена фиданка на габър.
Според автора, с течение на времето, разсада трябва да израсте, унищожавайки изкуствената рамка преплитайки се и образувайки с короните си живи стени и таван. Пред нас е „грубата“ версия на храма, която през годините ще придобие нова съвършенна форми.
За да видят този шедьовър тук идват много туристи, творчески личности и религиозни поклонници, които могат да се почувстват по-близо до Бога.
Италиански Cattedrale Vegetale не е единствената „зелена“ църква, в Нидерландия има копие на Нотр Дам дьо Пари, също направено от насъждения на дърветата.
Стела видя баща си седнал на масата да играе шах с Миро. Тя ги наблюдаваше няколко минути. Баща ѝ направи зле обмислен ход и застраши важна фигура, но Миро незабавно я взе.
– Стела, май трябваше да поискам съвет за следващия ход от теб, – някак примирено каза баща ѝ. – Ти по-добре би се справила от мен. Изглежда е от виното, замая ми се главата и не мога да мисля.
Тук ставаше дума само за шаха. Стела много добре знаеше, че баща ѝ носи много на вино, а и играта можеше да бъде спасена.
– Ако искаш, може Стела да те замести, – предложи великодушно Миро.
Възможностите на Стела в шаха бяха скромни. Баща ѝ знаеше това, но стана и ѝ отстъпи мястото си. След това повлече крака към вратата и махна за довиждане на младите.
Изучавайки шахматната дъска, Стела набеляза стратегия, чрез която смяташе да защити територията и фигурите си.
Всяка от фигурките на шахматната дъска беше гравирана с дребни детайли. Виждаха се мантии, ризници и лица със човешки черти.
– Прекрасен комплект, – отбеляза Миро, след като забеляз как Стела оглежда фигурите. – В къщи имаме един издялан от дъб и орех, но той не е така добре изработен. Този от слонова кост ли е направен?
Стела кимна с глава.
Миро побурна с пръст своя цар.
– Ти си на ход, Стела.
Тя вдигна пешка, войн украсен с резбован щит и шлем. Миро потропваше с пръсти, докато я наблюдаваше. Стела видя шанса си, премести пешката, за да плени офицера му.
Миро мълчаливо повдигна едната си вежда. Той плъзна един топ от задната редица и го постави между царицата и офицера ѝ. Този единствен ход застрашаваше двете ѝ фигури. Тя не бе предвидила това.
Стела се намръщи. Ако премести едната фигура извън опасността, той ще да ѝ вземе другата. Тя се надвеси напред и огледа дъската. После грабна царицата си, взе неговия топ и погледна тържествуващо към Миро.
Той снизходително наклони глава и вдигна нерешително ръце от шахматната дъска. После взе коня си, скрит между пешките ѝ и един офицер и грабна царицата ѝ.
– Внимавай, – промърмори Миро, – Понякога един скромен войн може да направи бърз ход, за да завладее царицата.
– Доста дръзки думи, – скръцна със зъби Стела.
Тя съсредоточи вниманието си към дъската, а Миро се облегна назад в стола си. Стела осъзнаваше, че падането на царицата, отслаби много позициите ѝ.
– Внимавай, погрижи се за царя си, – учтиво я предупреди Миро.
Стела видя опасността и пребута една пешка, за да защити царя си, но това беше напълно безполезно. Скоро нейния цар беше пленен.
– Да изиграем още една игра, – предложи Миро.
Стела блъсна фигурите и стана. Нямаше повече смисъл да играят. Тя не обичаше да губи, дори и когато осъзнаваше, че е по-слаба. Но Моро беше търпелив и чакаше, рано или късно тя щеше да стане негова жена.