Нощ с невероятни трикове, изпълнени с опасност за живота.
Нощта на Гай Фокс във Великобритания се празнува на 5 ноември.
В град Люис се провежда факелно костюмирано шествие с горящи кръстове и фойерверки.
По Отери-Сент-Мери, Девон, местните екстремали носят на раменете си 30 килограмови горящи бъчви с катран. Участниците в шоуто рискуват живота си, за да предизвика смайването и изумлението на публиката.
Гай Фоукс е участник в Барутния заговор през 1605 г., замислен да взриви Камарата на лордовете в Лондон с крал Джеймс I.
Заговорът е бил предотвратен, а след четири века във Великобритания се празнува този празник, като се изгаря чучелото на Фокс в огън на открито.

Работният ден беше свършил. Жените свършили с едно друго в къщите се хукваха към пейката, както някои подигравателно я наричаха „клюкарката“, защото на нея жените споделяха това, което са видели и чули през деня.

Обикновено мъжете отсядаха на чашка в местната кръчма. Мрачни, небръснати, с мътен поглед вперен в чашата, мъчеха да удавят в алкохола болката и мъката си.

Това е ежедневието на повечето села днес.

Та да се върнем на „клюкарката“.  Тук жените споделяха и търсена утеха една от друга. Те не просто „обменяха новини“, а търсеха отговори на въпроси, които ги измъчваха и притискаха в ежедневието.

Дечка беше едра жена, вечно усмихната. Тя не можеше да се удържи на едно място и винаги започваше първа:

– Чухте ли за Мичето? Мъжът ѝ нещо се скарал със сина им, а дъртият да вземе ножа и да го убие. Младо момче, още на живота не се е порадвало. Ами тя, вие и стене, но седи при Рангел. Бог да го убие!

– Какво да прави, къде да отиде? – каза примирено Гаца и въздъхна дълбоко.

Петрана бе буйна, не прощаваше на никой, каквото бе ѝ на сърцето, това ѝ беше и на устата.

– Що не земе Бог да ги затрие такива? А кара слабите и немощните да страдат. Виж Рангел, мъж като върлина, но като се напие, всички са му криви. Сигурно си е попийнал яко, щом е заклал момчето.

Жените на пейката се умълчаха, всяка от тях имаше не малко проблеми в дома си, но тази новина ги бе разтърсила жестоко.

Баба Стойна, най-възрастната жена в махалата, седеше на края на пейката. Обикновено само слушаше какво си говорят жените. Тя разбираше болките и мъките им много добре. Самата тя бе преминала през огън и вода. Загубила бе мъжа си, двамата си сина, а сега и един от внуците си.

– Няма ли Бог да накаже тези изверги и непрокопсаници? – задави се в сълзи Веска, комшийката на Рангел.

Баба Стойна вдигна глава, прибра разпилелите се бели кичури под черната забрадка и с мекия си и топъл глас каза:

– Нашите мъже са жестоки и не мислят за последиците от действията си, но Бог ги обича и тях, и им дава още един шанс да се поправят.  Мислите ли, че на Рангел му е леко сега, след като е дошъл на себе си?

– Но кака Миче, защо трябва да тегли? – прекъсна я Тодора.

– Бог и нея обича, – каза баба Стойна. – За това и на нея, и на нас ни дава сили да издържим, преминавайки през всичката тая мъка и болка.

Мракът пълзеше и потапяше всичко наоколо в тъмнина но в душите на жените бе светло и спокойно, защото те знаеха, че не са сами и има на кого да се облегнат.

Нашите баби не са имали толкова много възможности и удобства за пране, почистване, премахване на петна и други домакински задължения. Но, въпреки това, те са се справяли с всички грижи не по-лошо от съвременните домакини разполагащи с арсенал от домакински уреди и почистващи средства. Много тайни и стари рецепти могат да бъдат полезни и в наше време.
Как да си направим обувките водоустойчиви?
Подгответе за това специална смес. Тя се прави по следния начин. Разстопи на огън 1 фунт (1 фунт = 409,5 грама) сапун и половин килограм смола. Докато не е напълно изстинала сместа, сложете малко от нея на четка и намажете обувките си. За да се придаде блясък на обувките, натъркайте ги равномерно с четка потопена във восък и терпентин, оцветени със сажди. От такава обработка, кожата става много здрава.
Средство за почистване на вълнени дрехи.
За да станат чисти вълнените дрехи, се вари 36,24 грама обикновен тютюн в 6 фунта вода. С получената гореща отвара се намокря твърда четка. С нея се почистват внимателно във всички посоки вълнените дрехи, независимо от цвета. Когато плата попие течността, се потупват леко, за да се пооцеди водата и се окачват да съхнат.
Как да лакираме мебели?
В пръстен съд над умерен огън нагряваме 12,8 грама корен алкани с 5-6 пълни лъжици ленено масло. Не допускайки сместа да заври. С охладената течност намокряме тънък мек парцал и намазваме мебели. След 24 часа, се трие леко върху намазаните части, които придобиват гланц.

Недалече от Баку на полуострова Апшерон, който е предвиден за даване под наем на търговсики помещения, може да се види истинска горяща планина.
Янардаг така азербайджанците наричат тази своя забележителност, е не много любезна за срещане на гости.
Не всеки се осмелява да се приближат до планината, от която постоянно се издигат заплашителни пламъци, които не се страхуват нито дъжд, нито сняг, нито силен вятър.
Каквото и да става там, желаещите да погледнат това загадъчно и омайващо чудо не е намалял. Най-много туристи все още предпочитат да посетят това място под прикритието на нощта, когато пламъкът се появи с целия си блясък. Изглежда, сякаш планината крие огромни си богатства, които са толкова много, че е невъзможно да се скрият блясъка си през нощта.
От древни времена на този полуостров са били много огненопоклоници, които едва ли биха могли да обяснят произхода на този необичаен феномен.
Днес вече не е тайна, че причината се крие в природния газ, който изтича от пясъчните  слоеве.
Азербайджанските изследователи твърдят, че петролните и газовите запаси в тези места са толкова близо до повърхността, че честото им просветване отдавна вече не изненадват никого.
Освен това, до скоро на Апшерон е можело да се намерят такива места, където земята мигновено се е превръщала в горящ факел само от едно запалване на кибритена клечка.
Описание точно такъв огън, който се появява „от нищото“, може да се намери в трудовете на известния пътешественик А. Дюма и М. Поло.

1-ви май, традиционно барбекю, излети и весела почивка. А знаете ли как са празнували преди 1-ви май?
Повечето хора знаят, че 1 май е Международния ден на труда. Много хора си спомнят плакати с лозунга „Мир! Работа! Май!“, знамена, манифестации. За някои от тях това, все пак е празник и носталгия, за други просто допълнителен почивен ден. Но не всеки знае, че 1-ви май може да има няколко „магически “ значения.
Независимо, че нашата планета е дом на много различни народи с техните вярвания и традиции, този ден е отбелязан в много календари.
В нощта на 30 април срещу 1-ви май, е обозначена като “ нощ на вещиците “ или „Валпургиева нощ“. В този ден, всяко зло идва “ в светлината“ и се устройват сборища.
Келтите и друидите нарекли този празник Белтейн, който също още се нарича „началото на лятото“ и “ Маят на Ева“. Родното място на този празник, с право може да се счита Ирландия. Названието на тържествата, грубо се превежда като „брилянтово сияние на огъня“.
Вярвало се е, че на този ден бог – един юноша става мъж и се запознава с богинята на жените, извършвало се е тайнството на ритуала брак. След, което следвала нощ на страсти и зачатие на нов живот. Това символизирало плодородието, прераждането на пролетта в лято.
За тържеството се приготвяли предварително с изпечени курабийки, всички видове сладкиши, запасявали се с вино и сушени билки. С настъпването на здрача, запалвали огньове – символ на слънцето, топлината, светлината, радостта и плодородието. Това бил фар за силите на доброто. Двойки прескачали огньове, държейки се за ръце. Животновъдите подгонвали добитъка си между огньовете, за да го очисти от болест, уроки и да се подобри плодовитостта им. Около огъня се завъртали хора и била възхвалявана богинята на май, призовавайки я да дари топлина и роса, светлина и живот.