Портокаловата кора изглежда много апетитно и има чуден аромат. Идеята да ги превърнете в десерт, вместо да ги изхвърлите, съвсем не е безсмислен.

Лесната рецепта от захаросани портокалови кори със сигурност ще се превърне в незаменимо лакомство при приятелски събирания на чай.

За да направите това кулинарно чудо са ви необходими: кори от портокали, захар и вода.

Начин на приготвяне.

Добре измийте корите. Старателно ги очистете отвътре от белия слой с жилките, той горчи и може да съсипе вкуса на десерта.

Нарежете корите на ивици. Поставете ги за два часа в студена вода.

Разтворете две чаши вода в две чаши захар, сместа разбъркайте на слаб огън.

Изсипете корите в захарния сироп и ги варете 30 минути. Проверете дали са омекнали, ако е необходимо продължете времето на варенето.

Извадете захаросаните кори от водата, Изстискайте ги. Оваляйте ги в захар и канела.

Подсушете захаросаните кори във фурна. Готовите кори лесно се съхраняват в херметически затворени стъклени съдове и могат да служат не само за лакомство, но и за декорация.

Може да подобрите рецептата, като потопите захаросаните кори в разтопен шоколад.

В дупка или специално направен отвор се сипва голямо количество натриева и калиев нитрат, след което се покрива с целофан. След една година пънът се подпалва. Огънят и химическата реакция унищожават и подземната част на старото растение.

Обърнете внимание!

Този метод не може да се използва върху торфени почви, тъй като те лесно се запалват и трудно се гасят.

Ето ви и друг метод.

Амониевият нитрат или карбамид се използват, както в предишния метод, но необходимостта от подпалване отпада от само себе си. Няколко години след направената процедура от пъна не остава и следа.

Пикасо в разговор с приятеля си Г. Аполинар казал:

– Луварът трябва да бъде предаден на огъня.

През 1911 г. от музея била открадната картината  на Леонардо да Винчи „Мона Лиза“

Аполинар без много да мисли посочил Пикасо като възможен крадец.

Художникът бил извикан на разпит. Цяла година се носели слухове за участието на Пикасо в кражбата.

Разбира се, по-късно се изяснило, че той няма никакво отношение към тази кражба, но митът си останал в историята.

В Мордовия съществува популярния израз: „да отидат да Ардатов“, която може да се тълкува като обида.

В ерзенския език „обиждам се“ е в унисон с майданското името на града „ордатомс“.

Интересното е, че в Мордовия съществува населен пункт Ардатов.

В Мордовия има цели три Майдана: село Бокова Майндана, Поляци Майдана и Шева Майдана.

В република Мордовия приготвят уникална безалкохолна напитка, подобна на квас от захарно цвекло.

Тя се отнася към традиционната Мордовска кухня.

Приготвя се от смлян жълт кантарион, разрязани корените на захарното цвекло, които се поставят в пещта на слаб огън в продължение на един ден, а също така ръжено брашно, малц, хмел, вода, малко захар и закваска от дрожди.

Една нощ се запалил хотел и хората, които се намирали в него избягали навън по пижами и нощници или загърнати в чаршафи.

Двама мъже стояли наблизо и гледали огъня.

– Преди да избягам, – казал единият, – аз влязох в няколко стаи и намерих там много пари. Хората не мислят за пари, когато са в паника. А парите, когато попаднат в огъня, стават на пепел. Тогава взех всички пари, които можах да намеря. Никой няма да се сърди, че съм ги взел.

– Вие не ме познавате, – казал другият човек, – дори не знаете кой съм аз.

– А вие къде работите?

– Аз съм полицай.

– О, – казал първият.

Той бързо поразмислил, а след това казал:

– А вие знаете ли кой съм аз?

– Не, – казал полицая.

– Аз съм писател и разказвам неща, които никога не са се случвали.