В разгара на движението за еманципация през 1920 г, американските тютюневи компании започнали активно да насърчават пушенето сред жените, на които било забранено да се появяват с цигара на обществени места.

Голяма роля в това изиграл специално наетия „баща на съвременната на PR“ Едуард Бернайс, които предложил да се позиционират цигарите като „факли на свободата“, които следвало да бъдат запалени в знак на борба за угнетените.

Голям резонанс имала новината за шествия на пушещи дами на Великденския парад в Ню Йорк през 1929 г., където присъствали платени Бернейски модели и фотографи, направили красиви репортажи.

В резултат на тези усилия, делът на жените от общия брой купувачи на цигари се увеличил от 5 до 18 % за десет години.

Ние всички искаме най-доброто за децата ни и да имат по-добро бъдеще. Искаме да ги запазим от всевъзможни опасности.

Ние се притесняваме за децата си и виждаме много заплахи в живота им като алкохол, наркотици, педофилия, престъпност, лошо влияние от улицата.

Но къде се крие най- голямата опасност за детето?

Най-голямата заплаха за едно дете е, да не се развива според своите заложби и дадености.

Какво трябва да се направи, за да може едно дете да развие способностите си и да се адаптира в обществото? За целта трябва да познаваме психологията на децата в съответната възраст.

Всяко дете се нуждае от безопасност и сигурност, това са основни необходими неща в неговото развитие. Ако това се осигури на детето, то се разкрива и се развива.

Ако не е осигурена безопасност, детето усеща, че е застрашено и използва качествата си, за да оцелее. Тогава няма време и място за развитие, трябва само да се оцелее.

Гарант за безопасността на едно дете са неговите родители, на първо място неговата майка.

За да не остане детето извън дома, то трябва да чувства, че в дома си има защита. Колкото и да му е трудно сред връстниците му, то трябва да знае, че има сигурен тил, където ще му помогнат и ще го прикрият от всички опасности.

За съжаление често се случва основната опасност за детето да се таи в дома му и заплахата идва от тези, които трябва да му осигурят защита – неговите родители.

Ние губим децата си, когато се стремим да ги възпитаваме без да се интересуваме от техните качества и нужди. Ако детето действа под нашите очаквания и сме строги с него, можем да направим детето си напълно неспособно за каквато и да е дейност.

Нека да обичаме децата си, като се съобразяваме с индивидуалните им качества и особености.

Всеки от нас знае какво представлява един бездомен човек. В повечето случаи, това не са приятни на вид хора, стигнали дъното заради личните си проблеми, изглеждат,  сякаш съвсем не ги вълнуват това.

Независимо от предубеденото отношение от страна на обществото, сред тях попадат и такива, които заслужават нормален живот.

Мариус бе бездомен. Той се появи една сутринта пред едно малко заведение. Негов собственик бе 30 годишният Григоров.

– Моля ви, господине, дайте ми няколко лева – каза Мариус на Григоров –   или поне нещо за ядене.

Григоров се замисли, много му се искаше да изрита бездомника далеч от заведението си, но изведнъж се обърна към Мариус и му каза:

– Защо да не ти дам работа?

– Аз живея на улицата от 16 години, – наведе глава Мариус. – Заради криминално престъпление, никой не иска да ме вземе на работа. Трябва да крада или да прося, за да мога да преживявам.

Този разказ на скитникът, още повече затвърди желанието на Григоров да му помогне.

– Добре, – каза собственикът на заведението, – ела да миеш съдовете в кухнята за два часа.

– Готов съм само за храна да ви работя, – съгласи се скитникът.

Мариус сложи престилка, изми ръцете си и започна работа.

Когато собственикът предложи сандвич на Мариус, скитникът го раздели на две и едната половината занесе на една бездомна жена на улицата. След това се върна и продължи да мие съдовете.

След двата часа работа Григоров заплати на Мариус няколко лева. И двамата се разделиха. На другия ден Мариус отново дойде, да мие съдовете в заведението. Това продължи няколко седмици.

Накрая Григоров повика Мариус и му каза:

– Ти заслужаваш да работиш в заведението ми на постоянна работа…

Мариус прошепна:

– Благодаря ви…

А очите му се насълзиха.

Не трябва да съдим за човека по външния му вид. Ако някой не помогне на изпадналия, проблемите му няма да се решат.

Непалците са народ, където братята делят помежду си една жена.

Почти всички от малкото полиандрови общества практикуват това, което антрополозите наричат братска полиандрия, където група от братя споделят помежду си една жена.

Тази традиция се среща често в Хималаите, където има малко плодородна земя. Появата на още един син означава разделяне на земята, так че още един син може да основе собствено семейство.

За по-голяма икономия на пространство те започнали да създават семейно съжителство с обща жена.

Колко често си задаваме въпросите:

– Защо това се случи точно с мен?

– Защо се включих в тази работа?

– Защо се появиха същите проблеми?

….

Въпросите с „защо“ могат да продължат безкрайно, всеки път формулиращи се по различен начин.  И всеки път отговорът ще бъде един и същ. Източникът на проблема е вътре в нас. В повечето случаи даваме право на това, което ни е угодно, без да се съобразяваме със ситуацията.

Някои от нас какви ли не трикове прилага, за да не признаят, че причина за неуспехите им е в тях. Винят всеки и всичко: околните, обстоятелствата, магнитните бури, деградацията на нацията, че не са като другите, лош късмет, интриги и машинации на злобни критици, дори в лошо око и направена магия.

Хората могат да променят живота си без значение какви са обстоятелствата и проникващ „морален упадък“ в обществото, но трябва да признаят греховете си и да последват Господа.

Всеки ден от живота ви е неповторим, не можете да го замените или върнете назад, за това изберете да го изживеете, както трябва!