Във вторник Гена показа на Василка една снимка, която се бе измачкала и не се виждаше лицето на човека, който бе сниман на нея.

Тя явно бе натъжена. Обърна се към приятелката. С много болка и съжаление каза:

– Как ли се е смачкала? Знаеш ли колко много държа на нея?!

Василка реши да ѝ помогне.

– Мога да я поправя. Ще я сканирам на компютъра си. След това ще използвам една специална програма и ще поправя пораженията. Не е трудно да е направи, само трябва да знаеш как..

Гена се усмихна обнадеждена.

– Това е като безпорядъкът и бъркотията в живота ни, – каза тя. – Какво може да ги поправи?

– Задачата е доста по-трудна в сравнение с възстановяването на една стара снимка, но има едно мощно средство, което винаги може да ни помогне.

– Кое е то?

– Исус ни е дал прошката си. Чрез Христос всичко, което е помрачило нашия истински образ, е отстранено с Божията благодат и дара на прошката. Освен това, Христос ни е призовал да използваме целителния дар на прошката при отношенията с другите. Благодарение на силата на прошката можем да живеем без горчивина от нараняванията и всичко, което ни отделя от другите.

– Колко е хубаво, че имаме, кой да ни помага да поправим нещата, – възкликна Гена.

– Трябва да сме благодарни на Бога, – усмихна се Василка, – за прошката, благодатта, която ни изцерява и премахването на разделенията.

Страхът днес е един от основните проблеми в тялото Христово. Той ни пречи, когато трябва да направим това, което Бог ни казва да правим.

Вместо просто да Го слушаме, страхът ни кара да задаваме въпроси като:

Какво ще си помислят хората за мен ако го направя?

Какво ще стане ако аз кажа на този човек да стане от инвалидната количка, а той не може да стане?

Ами ако започна да вярвам, че ще имам успех в бизнеса, а се разоря?

Как ще погледне Бог на това?

Как ще изглеждам в очите на хората след това?

Ако някога сте мислили по този начин, ще ви кажа следното. Не е важно как изглеждате, важно е послушанието ви пред Бога. Когато става въпрос за покорство пред Бога, вашата собствена репутация няма никакво значение. И колкото по-скоро забравите за нея, толкова по-добре ще се чувствате.

Но знаете ли, кое е най-смешното? Ако направите това, което Бог ви е казал, вашата репутация ще порасне. Странно нали? Но когато у вас изчезне желанието да защитава своя имидж, тогава той става по-добър.

Защо става така?

Тъй като в този случай, хората като гледат вас, вместо крехкия образ, чрез който вие сами се стараете да се представите, ще видят образа на Господ Исус.

Така, че отхвърлете в страни тази своя страхливост и вместо това започнете да развивате Божие съзнание.

Не позволявайте страхът да ви води. Започнете да следвате вярата в това, което може да направи Исус.

В края на краищата, Той е обещал, че никога няма да ни напусне, нито да ни изостави. Разберете това. Вярвайте. Постъпвайте основавайки се на това. След като започнете да го правите, ще видите, че наистина няма от какво да се боите!

Не, не съм се объркала!

На 14 март нашите предци са празнували Нова година. За нас това е изненадващо, защото сме викнали да срещаме Нова година на 1 януари.

Но в древни времена славяните срещали Нова година именно в първия пролетен ден – 1 март (по нов стил на 14 март).

Новата година била символ на началото на новото време и идването на истинската топлина. Това е древно и най-естественото от известните на нас празнувания на Нова година.

След приемането на християнството този празник започнал да се отбелязва, като ден на мъченицата Евдокия, която е взела на себе си образа на Пролетта.

Много животни ни умиляват със своя вид и поведение. Въпреки всичко техният истински образ не съвпада с нашите представи.

Такива милички животни могат да се окажат много опасни.

Нека днес се запознаем с един подобен представител – лори.

Тези малки лори с изразителни очи имат в своя арсенал оръжие отрова, която секретира от жлезите на лакътя им.

Тя е толкова опасна, че може да предизвика у човека задушаване, което завършва със смърт.

За това преди да прегърнете някое лори, първо помислете за своята безопасност.

 – Свети отче, струва ми се, че водя праведен образ на живот. Не пия, не пирувам, не поглеждам жените. Всяка вечер си лягам в десет часа и всяка неделя ходя на богослужение.

– Страхувам се, сине мой, че всичко ще се измени, когато излезеш от затвора.