Безпилотните летателни апарати не са нещо ново, както и мислено управляемите устройства. Тези технологиите са в процес на доработване. Но има успехи, в някои области като, например, пациенти, които са успели мислено да управляват своите протези.

Но безпилотни летателни апарати, които се управляват с мисълта е нещо съвсем ново.

В унивеситета на Флорида се е провело първото състезание на безпилотни апарати, които се управляват мислено.

Пилотите са наденали на главите си електроенцефалограмни шлемове, които били разработени за мозъка на всеки един от тях.

Невронна активност се фиксирала, когато човек мисли, че трябва да придвижи нещо напред. След това тази активността се свързвала с ръчка управляваща безпилотния летателен апарат. Вслествие на това летателния апарат се предвижва напред.

В действителност, това е същото, когато играете на видео игри, само че вместо клавиши действате чрез мозъчни вълни.

За съжаление технологията  не е съвършенна, но в бъдеще учените се надяват, че тя ще може да се внедри във всекидневния живот.

Повече от 100 диви коне, които бродят по пустинята Намиб в южната част на Намибия, са умрели от продължителна суша, която е започнала през 2013 г.

В момента  са останали около 160 диви коне, но те по думите на доброволците са изложени на риск поради нападенията от петниста хиена, за която конете са лесна плячка поради влошеното им състояние.

Сушата е оставила много малко трева за тези животни. Оградите ограничават миграцията на тези коне по-навътре в области, които са получили малко количество валежи.

Сушата през 1920 – 1921 г. е попаднала в учебниците по история.

Тя е интересна с това, че благодарение на нея в Поволжието е настъпил ужасен глад.

Повече от месец температурата била + 35. Загинали посевите, а реките станали по-плитки.

Хората ядели глина, трева, насекоми, а в някои области се разпространило и канибализма.

Такава мащабна катастрофа не би се случила, ако освен природното бедствие не била наложена и грабителската политика на правителството.

Образувалата се в резултат от разпадането на Югославската република Македония е член на ООН, където е включена под името „Бивша югославска република Македония“.

В Гърция има провинция със същото име, която заема голяма част от историческата област на Македония.

Гърция настоява, преди Македония да влезе в НАТО и ЕС да промени името си на Република Скопие, по името на столицата или най-малкото да се нарече Северна Македония.

Немският физик Арнолд Земерфелд е имал постижения в квантовата теория, електродинамиката, електронната теория и в много други научни области.

От 1917 г. до 1951 г. 84 пъти е номиниран за Нобелова награда, но не я получил нито веднъж.

Земерфелд държи все още рекорд по този показател.

Но Нобелови лауреати станали седем негови ученика: Вернер Хайзенберг, Волфганг Паули, Питър Дебай, Ханс Албрехт Бете, Линус Паулинг, Изидор Раби и Макс фон Лауе.