Образованията приличали на нишки от слуз под формата на замразени спагети. Забелязани са в езерото Suolijärvi, в южната част на Хаме. Странните „спагети“ са изчезнали след една нощ.
Езерото се намира в района на Хяменлина във Финландия. То е станало център на внимание след разпространението на необичайните фотографии направени от местния жител Вес Калойнен, който живее на брега на езерото от 55 години.
Той се разхождал по брега, когато забелязал нещо необичайно във водата. Взел лодка и отишъл да види забелязаната „странност“.
В езерото видял бели нишки, които се простирали на десетки метри. Изглеждали като снежни. Протегнал ръка, хванал няколко от тях и направил снежни топки.
Използвайки камерата на мобилния си телефон, направил четири снимки. Температура на водата в езерото била около нула градуса по Целзий. Той мислел, че нишките от сняг са попаднали във водата. А движението на вятъра и водата е създало странните форми, преди снега да се разтопи.
Никой не може да обясни явлението, но вероятно е свързано с водата и температурата на въздуха.

Често ни питат какво очакваме от Новата година? Това за вас е една празнична нощ или година на промяната?
Щастието на един човек, зависи от самия него. Пътят към него е осеян с любов, разумност и нравственост.
Представете си, че през Новата година се избавите от някои лоши навици или от омразата, или се научите да обичате…… А нима това не е повод за радост?
Нека през настъпващата Нова година да направим нещо добро. Нека тази година бъде специална за нас, начало на промяната в нас.
Конфуций е казал: „По-лесно е да запалиш една малка свещ, отколкото да проклинаш тъмнината“.
Нека запалим тази светлина в себе си, за да осветим живота на другите. Ако успеем да направим това, тази Нова година ще бъде необикновена за нас.

Кое е най-важното?
Не гонете нетрайните неща като имущество, звания ….. Те „облагодетелстват“ с неприятности и изнервят за десетилетия, а могат да бъдат отнети само за една нощ.
Не се страхувайте от бедите и не се тормозете за щастието, което сте си представяли, а не сте достигнали. Все едно горчивото не трае век и сладкото не винаги е пълно.
Достатъчно е, ако не замръзвате и глада, и жаждата не разкъсват червата ви от болка …….
Ако не прехвърлите върха, ходейки с два крака, сгъвайки ръце, виждайки с очите и чувайки с ушите, на кого ще завидите? Завистта към другите ни изяжда самите нас.
Избършете очите си, умийте сърцето си и преди всичко оценете тези, които ви обичат и ви уважават.
Не ги обиждайте и не ги мъмрете. С никой от тях не се карайте. В края на краищата, може би, това е последната ви постъпка спрямо тях и такива ще останете в паметта им.

Попитали един програмист от Рига:
– Какво е това политическа далновидност?
Тогава той им разказал един случай от своето детство.
Живеел с родителите си в общ апартамент. Техният съсед бил евреин. Работел като бръснар. Обичал да си попийва.
Веднъж така се напил, че свалил портрета на Хрушчов, който висял на стената. Стъпкал го с крака, след което веднага бил отведен  в милицията и жестоко пребит.
На сутринта бил събуден от леко докосване по-рамото. Началника на милицията му зашепнал:
– Сега ще ви закараме у дома, моля да ни простите! Само ми кажете, от къде имахте сведения, че през тази нощ ще бъде свален от всички постове?

Един ден, след бурна нощ на земята под терасата намериха врабченце. То беше още много малко и сляпо. Първоначално си мислеха, че е мъртво.
Но се оказа живо. Занесоха го в къщи и го сложиха в една картонена кутия. Опитваха се да го хранят, но всичко беше безуспешно. Когато започна силно да чирика, те го изнесоха на балкона.
То огласяше терасата часове наред. Най-накрая там долетя друго врабче, което започна да го храни. На всяка 15 минута то му носеше бръмбари и трохички. Това продължи две седмици.
Малкият врабец видимо порасна и укрепна, но остана сляп.
Приютилото го семейство се обърна към ветеринара, който предписа капки за очи.
Скоро врабчето се поуправи и започна да си играе с децата на домакините, като се криеше зад саксиите на балкона.
Другото врабче продължаваше да навестява храненика си и веднъж даже му показа как да лети.
В семейството добре разбираха, че ще дойде и този момент, когато врабчето нацяло ще се възстанови и ще отлети.
Странно е, но когато ги напусна, отново започна буреносно и дъждовно време, което се задържа няколко дена и те се притесняваха как ще се приспособи врабчето към новите условия.
След като изпече слънцето и всичко се стопли, децата намериха техния познайник спящ в една саксия с цветя на балкона. Радостта им бе голяма.