Атеисти се опитвали да убедят една бабичка, че няма Бог.

– Бабо, как можете да вярвате в Бог? Човек в космоса отиде, но там не е видял Бог. И реки са се обърнали назад, а Бог така и не са Го видели ….

А бабата най-спокойно ги попитала:

– А вие знаете ли защо на мъжете растат мустаци, а на жените не?

Настъпила пауза

– Не знаем ….

– Ако не знаете какво е под носа ви, къде сте тръгнали космоса да изкачвате?

Заедно с приятелките си Мариана се записа в курса по танци. След записването групичката отседна в една сладкарница.

И тогава започна доста оживен разговор.

– Какви са ролите в танца? – попита Лили.

– Мъжът води,а жената го следва, – отговори бързо Мариела.

– Израснала съм в семейство, в което майка ми, баба ми, лелите ми и всички братовчедки твърдят едно и също нещо: „Жената не бива да позволява на мъжа да доминира, – отчете вирнала нос Станислава.

– Да но в танците става въпрос за водене, а не за доминиране, – обърна внимание Силва.

– В танца ролята на мъжът е да насърчи жената да разкрие своята красота, елегантност и грация, – подчерта Божана.

– Той проучва обстановката, определя курса  и води дамата, като нежно притиска ръка към гърба ѝ, – уточни Виолета.

– Спомням си за Венци, – каза смеейки Станислава, – когато веднъж танцувах с него. Той не водеше убедително и през цялото време се страхувах, че ще се блъснем в нещо.

– Когато партньорът е уверен и води в танца, като предпазва партньорката си от грешни стъпки, танцът е истинско удоволствие, – обясни Мариела.

– Не сте ли забелязали, че Бог ни води по подобен начин? – възкликна Мариана.

– Така е, – веднага се съгласи Лили. – Ние сме сътворени по Негов образ и когато се отпуснем, и следваме Неговото водителство…..

Виолета довърши :

– Започваме да отразяваме Божията милост и любов в този свят, изпълнен със страх и хаос.

Момичетата бяха доста въодушевени от разсъжденията, оставаше само да удавят своите емоции в чашите с газирано питие.

В едно село около църквата се появили вълци. В продължение на няколко седмици свещеникът, който ръководил църквата се усамотявал извън храма и се молел.

Нападенията на хищниците спрели.

Радостта на селяните нямала край. Те попитали свещеника:

– Сподели с нас какво правеше през тези седмици, та вълците се махнаха. Искаме в бъдеще ако се случи пак такова нещо да знаем какво да правим.

Свещеникът отговорил:

– Никаква тайна няма. Докато се молех, около мен се събираха вълците. Те ближеха носа ми и ме душеха. Не ме нарахиха, защото вършех това, което трябваше.

Времето бе хубаво. Но Младен не го забелязваше, защото с нетърпение очакваше Пенка. Тя беше в отпуск и скоро си бе дошла у дома.

Младен крачеше нервно напред назад, Пенка закъсняваше.

– Какво я е задържало, – сърдито мърмореше Младен. – Жалко, че няма телефон, иначе до сега да съм ѝ се обадил.

Младен започна да губи търпение и ….изведнъж тя пристигна.

– Извинявай, – каза Пенка. – Наложи се да говоря с една жена. Тя имаше голям проблем. Не можех да я оставя така. Беше много отчаяна.

– Ти си позволила тази жена да вземе от „нашето“ време? И се надяваш аз да те разбера?

– Но, Младене, тя бе в нужда, а аз бях на точното място. Нима не трябва да ѝ помогна?

– Добре, Пепи, ти си като добрия самарянин, но как се чувстваш, когато закъсняваш за среща? – попита Младен с лека ирония в гласа.

– В такива ситуации съм се научила да се доверявам на Бога и Той винаги е промислял за това, – отговори твърдо Пенка.

– Тогава щом закъснея, – сбърчи нос Младен, – ще моля Бог да ми помогне да се справя с последствията.

– На всеки може да се случи да закъснее, – вдигна рамене Пенка, – но ние имаме избор как да реагираме. С раздразнение или с увереност, че Бог ще ръководи нашите стъпки.

– И какво? – засмя се Младен. – Нека си закъсняваме, няма значение, че някой ни чака и си губи времето заради нас.

– Когато се доверим на Бога, сърцето ни се изпълва с мир, – заяви Пенка. – А как е твоето сърце след като роптаеш и негодуваш?

По-късно Младен сам установи, че когато накара хора да го чакат, ако той е имал основателна причина, те му прощаваха за неудобството, което им е причинил.

За кратките 69 години от основаването си държавата Израел се е превърнала в известен център на религиите, политиката и технологиите.

Но знаете ли, че в Израел процъфтява една от най-ярките гастрономически арени в света?

Разположена на кръстопътя на три континента, страната е усвоила кулинарното влияние на много държави и е добавила своя собствена интерпретация.

В самото сърце на Ерусалим се намира пазар, прекрасно място да се опитат уникални ястия, превърнали Израел е една от кулинарните столици на света.

Пазарът се нарича Шук Махане Йехуда, но местните го наричат просто хашук (הַשּׁוּק) – пазар.  Той е пълен с разноцветни, изключително вкусни продукти.

На входа на пазара първото, с което ще се сблъскате е оглушителния шум. Продавачите се надпреварват помежду си, крещейки името на стоката си на иврит: тутим (תּוּתִים) – ягода, анавим (עֲנָבִים) – грозде, римоним (רִמּוֹנִים) – нар.

Позволете на носа ви да ви води и вървете след вкусната миризма на пресен хляб. Вие можете да прочетете следните надписи на пекарните: шифон (שִׁפּוֹן) – ръж, кусмин (כֻּסְמִין)  – лимец, мала (מָלֵא) – пълнозърнесто брашно.