Всички знаят, че всички котки мъркат. Това е тяхната „обединяваща“ способност.
В Интернет могат да се срещнат малко неверни неща за това умение и по-специално, че зайците, катериците, морските свинчета, тапирите, слоновете, горилите и миещите мечки, че също можели да мъркат.
Но всичко това е лъжа, до известна степен. Защо известна степен?
Изброените животни също могат да издават звуци, подобни на мъркане, но това не е същото, което издават котките.
Но има два вида Жьоне, нещо средно между котка и мангуста, които са способни да мъркат, та нали са „полу котки“.
Така че не вярвам, някой друг вид, освен котката и двата вида Жьоне да могат да мъркат.
Другите животни произвеждат подобен звук, която се получава при вдишване и издишване, но това съвсем не е мъркане.

Ние сме привикнали към скоча. Използваме го за хиляди неща.
А знаете ли как се е появил?
Това се случило през 1923 г. Изобретателят Ричард Дрю започнал работа на фирма за хартия.
Била му поставена задача да проследи продажбата на хартия в магазините и работилниците. По това време той посетил цех за автомобили.
Дрю забелязал, че при боядисването на автомобила с няколко цвята, не се получават равни линии. И той си поставил задача да реши този проблем.
При следващото си посещение в цеха Дрю носел 5 сантиметрова „лента за поливане“, която била намазана с лепило и от двете страни. Но тя се смачкала и малко по-късно вече не можела да се използва.
Бояджията се заинтересувал от направеното, но не платил за изобретението. Всички останали с мисълта, че идеята не е толкова добра.
След 7 години Дрю си спомнил за своето изобретение. Но този път събитията протекли по-различно.
На 8 септември 1930 г. се появил нов образец на скоча, които веднага отишъл при клиент в Чикаго.
И какво се случило по-нататък?
Изобретението компенсирало всички вложени усилия. Скочът най-накрая бил оценен по достойство.

Сутринта беше досадна и пълна с неприятности. Преди малко Иво се бе сблъскал с Мери и тя му се бе озъбила.

Телефонът забръмча, натрапчиво. Иво протегна мързеливо ръка и каза едно безизразно:

– Да.

– Е как се забавляваш, там? – гласът ѝ звучеше бодро, нея не можеше да я сбърка с никоя друга.

Ели, Ели и пак Ели, …..

Кой е измислил мобилните телефони? Такъв заслужава повече от похвала. Колко ли щяха да бъдат разрушените съдби, съсипаните семейства, нещастни хора,  ….ако го нямаше това гениално изобретение.

Всъщност Ели нямаше основание да се съмнява в чувствата на Иво, но често му се обаждаше. Не, че го контролираше и проверяваше, просто ѝ се искаше да го чуе, но той не мислеше така.

Е, понякога съблазните на света продължаваха да демонстрират надмощие над Иво и го поваляха. Но всички тези кратки любовни приключения на различни места, за него оставаха без последствия. Той не беше търсач на силни усещания, но не отказваше на радостите, които му поднасяше живота.

Какво ли щеше да се случи ако Ели знаеше за тази трайна страна на живота му. Тя все пак е твърде умна и интелектуално, и житейски. И като всяка жена е уязвима в тези неща. Независимо, че бяха много близки с Иво, понякога върху лицето ѝ падаше сянка на съмнение. Тя никога не изразяваше с думи терзанията си, но Иво усещаше това, като непреодолима стъклена преграда.

– Може би днес ще обядваме заедно, какво ще кажеш? – малко неочаквано дори и за самия себе си предложи Иво.

– Сериозно? – Ели се засмя. – Мислиш ли, че е добра идея?

Иво добре  я познаваше. Един въпрос и облачето на съмнението изчезваше.

– Хайде, поне да вечеряме! – каза Иво.

За Ели бе важно, че Иво искаше да я види. Той пробутваше този номер не за първи път. Какво щеше да прави, ако тя изведнъж реши да зареже всичко и дойдеше при него да го види ……

Дръжте на фокус това, което ви сближава, а не това, което ви разделя
Мозъкът след раждане работи странно и ако няма главното, което отговаря за отношенията, двамата съпрузи могат да се разделят.
След раждането на детето всичко допринася за умора, недостиг на сън, нови отговорности, които се изливат върху вас, 24 часово безпокойство за детето, еднообразие, рутина ….
А като се прибави и фиксирането върху малките неща, които мъжът ви не прави, както трябва или изобщо не върши – вътре във вас се натрупва обида, недомлъвки, раздразнение. Чувства, които убиват любовта!
Веднъж прочетох нещо, която ми помогна да осъзная какво да правя. Не си спомням точно текста, но смисълът беше такъв:
“ …. Разбрах, че през последните години обръщах внимание само на това, което той прави погрешно или когато не ми помага. Всеки ден се готвех за това, че скоро ще остана сама да живея. И аз започнах да си правя „резерви“. Изграждах си броня, ставах безчувствена и равнодушна. Въпреки че бях омъжена, живеех сама. Цялата ми енергия отиваше не към това да запазя отношенията си, а да се подготвя за тяхното разрушение!“
Помислете, спомнете си вчерашния ден. Вашите действия спомогнаха ли за заздравяване на отношенията с мъжа ви или за тяхното разрушаване?
Ако си поставите като приоритет да съхраните любовта в семейството, то в периода, когато имате малки деца, това ще ви помогне в отношенията с мъжа ви.
Помислете и размишлявайте!

Всеки от нас знае какво е да те мързи. Имали сме и ние такива моменти и ние, макар някои да отричат това.
Но мързелът на хората показан на снимките надминава границите!
Пълната им апатия ги е довела до там, че те даже не могат да се погрижат за себе си, а какво да кажем за другите?!
Погледнете и вижте, че за да облекчат живота си, действат творчески, дори и за най-простите неща!
Сега разбирам същността на фразата: „ангажиран с безделие“.
В България обикновено казваме: „Накарай мързеливия на работа, та да те научи на акъл“!