Авраам бил подложен на дълго изпитание, но за това бил богато възнаграден. Бог го изпитвал, като дълго отлагал изпълнението на Своето обещание.

Сатана го изпитвал с изкушения, хората го изпитали със завистта, недоверието и съпротивлението си. Сара го изпитала със свадливостта си. Но той с търпение понесъл всичко.

Не се усъмнил в Божията правда, не ограничил силите Му, не се отнесъл с недоверие към верността Му и не оскърбил Неговата любов.

Той се преклонил пред Самодържеца Бог, подчинил се на безкрайната Му мъдрост и мълчаливо претърпявал дългите отлагания, очаквайки Божието определено време.

И така, търпеливо чакайки, получил обещаното.

Божиите обещания не могат да останат неизпълнени. Дълготърпеливото чакане няма да бъде излъгано. Това, което с вяра очакваме, трябва непременно да се случи.

Поведението на Авраам осъжда нетърпеливия дух, укротява духът на недоволството, но поощрява търпението и покровителства кроткото упование и подчинение на Божията воля и Неговия път.

Не забравяй, че Авраам бил изпитан, но той търпеливо чакал, получил обещаното и бил удовлетворен.
Подражавай на неговия пример и ти ще споделиш с него същото благословение.

В едно село живеел селянин на име Михаил. Той много обичал да критикува, бил принципен и справедлив. Ако някой опетнял репутацията си, той веднага го посочвал и открито го критикувал.

Михаил обичал истината. Виждал всичко и смятал за свой дълг да открива тайните и тъмните мисли на съселяните си.

Веднъж кметът на селото предложил да покрият улиците с камъни. Станал Михаил в събранието и изразил своето недоверие към кмета и неговото предложение.

– Не вярвам в това начинание! Видях, че кмета кара на каруцата си някакви чували из селото. Навярно ги е откраднал. И сега иска тъмното си дело да преобърне за сметка на селяните.

Така казал Михаил и се отправил към колибата си в гората. След един месец се върнал и гледа. Всичките улици били с настилка от камък.

Хората били подкрепили предложението на кмета, събрали се и направили всичко. Пред дома на Михаил пътят бил също постлан с камъни.

На Михаил му станало тежко, че не участвал в работата с всичките хора от селото, но нищо не казал. Влязъл в двора си и заключил вратата.

След време човек препускащ на кон дошъл от съседното село и казал:

– В селото ни има вълнения. Скараха се две големи семейства, бият се и никой не може да ги спре.

Събрали се няколко мъже да отида, да разтърват хората, а Михаил им казал:

– Не е добре да се месите в чужди работи. Нека сами се разберат. Каква работа имаме там? Погледнете, кои тичат да помагат? Тези, които ги сърбят юмруците и искат да опитат силите си.

Мъжете не послушали Михаил, а отишли и спрели дразгите.

Дошли гости от другото село да благодарят. Носели подаръци и гледали никого да не пропуснат. Дали и на Михаил, но той отказал да го вземе.

Прибрал се в къщи Михаил и сериозно се замислил:

„Винаги истината казвах, но от това на никого не му ставаше по-леко. Хората гледаха ситуацията, тихо си вършеха работата и всичко свършваше добре“.
Но в тези дела, той не взе участие. Колко жалко ….

Нова Година. Всеки очаква този ден с някаква надежда. Някъде дълбоко в себе си, всеки от нас вярва, че всичко в края на краищата, ще бъде добре.

Такава детска надежда е над всяка друга. Та нали ние сме Божии деца.

Какво щеше да се случи ако Бог не беше до нас?

Нека да помислим и да се помолим в този ден за тези, на които не им е весело, за всички бедни и изоставени деца, които никой няма да поздрави и прегърне на празника.

Господи, колко болка, сълзи и страдания има в този свят. И какво можем да искаме от Теб? Нали Ти стоиш близко до всички хора в неравностойно положение и до тези, които са болни и самотни.

Днес те моля да смекчиш сърцата, които са станали каменни, уплашени, сковани, разяждани от недоверие и подозрителност.

Искаме да сме добри, но животът ни е доста сложен. Нерешителността понякога сковава сърцата ни и ние не сме достатъчно добри и отзивчиви.

Господи изправи сърцата ни! Помогни ни да даряваме повече любов и радост на околните.

В какво се състои психическата хигиена?

На първо място, това е позитивното мислене. Това е такъв начин на възприемане на света, при който не се акцентира на проблемите, а на  възможностите, които могат във всяка ситуация да намерят изход.

Осъзнавайки, че Господ е винаги с нас и че с Него е лесно да се живее, ние винаги ще разчитаме на Неговата помощ.

Позитивно да мислиш означава да видиш света и себе си такъв, какъвто ви вижда Бог. Творецът ни вижда като Негови деца.

Светът около нас, в който ни е поставил Господ и Го е сътворил, изобилства с красота и възможности. Нужно е само да се види това.

Някои хора с недоверие се отнасят към света, в който Бог ги е поставил. Мнозина трудно приемат времето, в което живеят. Те не харесват политическата система, за всичко винят икономиката. За тях младежите са безнадеждно пропаднали и са се развалили.

Помислете, кой човек е близко до изпълнението на предписанията от Евангелието? Този чието убеждение е, че другите се стремят да му направят зло и че от всеки може да се очаква подлост и подмолни действия или този, който твърди „Всеки е готов да откликне на моята молба за помощ“.

Каквото е отношението на човека към хората, такъв ще бъде и резултатът за самия него.

Маршалът много се страхуваше, че Самуил ще го изложи пред толкова много хора. Момчето, както винаги, седеше съвсем безмълвно. Обичайната тревога, страх и объркване бяха изчезнали от лицето на Самуил. Той изглеждаше съвсем нормален. Дори в него се забелязваше жив интерес.

Маршалът бе раздразнен от младежа, който седеше до Самуил. Не го познаваше. А онзи не казваше нищо през цялата вечер, но непрестанно въртеше дясната си ръка в поредица от идиотски жестове.

Накрая това така обтегна нервите на маршала, че се канеше да накара един от келнерите да го помоли да спре, или да си върви.

Внезапно младежът до Самуил стана и направи знак за тишина. Тази изумителна постъпка накара смеховете и разговорите да заглъхнат почти напълно.

– Аз съм Иван Петров, – каза младежът, – езиков наставник на Самуил, който желае да ви каже нещо.

Залата затихна не толкова от уважение, колкото от учудване. Тогава Самуил се изправи и раздвижи дясната си ръка по същия странен начин, както правеше Иван през цялата вечер.

Петров преведе:

– Самуил каза: „Цяла вечер седях срещу епископ Давид и през това време епископът три пъти ме нарече малоумна маймуна.“ – Самуил се усмихна. – „Е, епископе, щом става дума за малоумни маймуни, ще ви отговоря с народната поговорка: Присмял се хърбел на щърбел.“

Последва взрив от смях. Причина за него бе не само шегата , а и ококорените очи на изчервилия се епископ. След тези думи Самуил се усмихна и двамата с Иван седнаха на местата си.

За момент всички около масите замръзнаха от смайване. Тук-там се чуха смехове и ръкопляскания. Всички гости решиха да се престорят, че нищо не се е случило. Привидно всичко продължи както преди.

Най-сетне вечерята свърши. Гостите се разотидоха. Маршалът се отправи  към стаята си, където бе наредил да го чакат синът му и дъщеря му. Щом влезе маршалът  властно попита:

– Каква беше тази глупава шега?

Той погледна дъщеря си.

– Нищо не знам. За мен станалото е също тъй неразбираемо, както и за теб.

През това време стреснатият Иван дискретно мърдаше пръсти към Самуил.

– Хей, ти! Какво правиш? – извика маршалът на Иван.

– Това е… език на знаците, господине.

– Какво?

– Много е просто. Всяко движение с пръстите означава дума или действие.

Иван беше нервен, за това говореше бързо и нищо не му се разбираше.

– По-бавно! – изрева маршалът.

Разтреперан Иван повтори. Пред изумения поглед на маршала Самуил направи няколко знака на Иван.

– Извинете, Самуил каза… ъ-ъ-ъ… че не бива да ми се сърдите.

– Тогава обяснете какво става изобщо, – начумери се маршала.

– Много в просто. Както казах, всеки знак символизира дума или чувство.

Иван докосна с палец гърдите си и каза.

– Аз.

После той сви юмрук и го разтърка в кръг по гърдите си.

– Се извинявам.

Той вдигна палец над юмрука, насочи го напред и размаха ръка като чук.

– За това.

Той посочи маршала.

– Ви.

Разклати юмрук напред-назад.

– Ядосах.

После повтори жестовете тъй бързо, че едва се различаваха и изказа цялата фраза.

– Аз се извинявам, задето ви ядосах.

Маршалът погледна сина си. По лицето му се бореха недоверие и надежда. После той въздъхна дълбоко и погледна Иван.

– Как мога да бъда сигурен, че не говориш ти, а синът ми?

Иван напълно се успокои.

– Не можете, по никакъв начин. Също както никой не може да бъде сигурен, че не е единственото мислещо и чувстващо създание сред тълпа от машини, които само се преструват, че мислят и чувстват. Но ви казвам истината. Ако поговорите чрез мен със сина си, ще видите, че макар да е необразован, дори да го смятате за невеж, той притежава също тъй остър ум като вас.

Трудно бе човек да не се впечатли от откровеността на Иван.

– Нека Самуил ми разкаже как стана всичко от началото до тази вечер. И недей да добавяш нищо. Не го представяй по-мъдър, отколкото е в всъщност.

Така през следващите 20 минути Самуил за пръв път разговаря с баща си. От време на време маршалът задаваше въпроси, но по-често слушаше. А когато Самуил свърши, баща му се разплака.

Накрая маршалът стана и прегърна сина си.

– Съжалявам, момчето ми, толкова съжалявам. Бил съм сляп за теб. Смятах, че си негоден за нищо, но сега ….

Самуил го прегърна и му се усмихна сърдечно.