Преди да отиде на Небето един богат човек се молил:

– Господи, разреши ми да взема в Небесата поне един куфар от моето богатство.

Виждайки неговата настойчивост, Бог му разрешил и човек напълнил един куфар догоре с кюлчета злато.

Дошло му времето и човекът умрял. Веднага бил пренесен на Небесата. Там го срещнал ангел, стоящ пред вратите на рая, той го поздравил и му казал:

– Забранено е да взимаш куфар със себе си.

– Но аз имам договор с Бога, – възразил мъжът.

– Това е доста необичайно, – казал ангелът, – сега ще попитам.

Уверявайки се, че човекът не лъже, ангелът му разрешил да внесе куфара си.

– Мога ли да погледна в куфара? – попитал ангелът. – Много бих искал да зная какво има в него.

Човекът отворил куфарът и лицето му засияло при вида на златните кюлчета.

Изненадата на ангела нямала граници:

– Носи го, щом искаш …. Но защо са ти тези парчета тротоар?

Вероятно всеки знае за този неприятен момент, когато е готов да се снима, но в кадъра влиза непознат и всичко проваля.

Това е особено неприятно по време на тържествени и радостни събития, например, като сватба.

Младоженците Елизабет и Райън попаднали в такава ситуация, когато се снимали  в Централния парк на Ню Йорк. Но те били на седмото небе от щастие, когато непознат им „развалил“ сватбената снимка, защото в кадъра попаднал самия Том Ханкс, звездата на „Форест Гъмп“ и „Шифърът на Леонардо“.

Том просто си бягал в парка, но вместо да заобиколи мястото, където се правели снимките, то сам се снимал със снимащите се. Целунал ръка на булката и поздравил младите с празника им.

Ето така трябва да „се развалят“ снимките, с холивудски размах и искрена простота.

Изцелението чрез вяра не е нищо друго, освен приток на Божествена сила.

Това е проявление на Христовата власт над телата ни, действие на Христовия живот в нашия организъм.

Съединяване на частите на тялото ни със самото Христово тяло и приток на Христовия живот в нашите жизнени части.

Всичко това е действително, както е истинно и Неговото възкресение.

Това е толкова смислено и разумно, колкото и факта на неговото възкресение и това , че Той е жив, има реално тяло и душа, а сега е на небето от дясната страна на Всевишния Бог.

Страшният съд. Апостол Петър и архангел Михаил разпределят праведниците  и грешниците в небето и в ада.

Изведнъж в залата бързо влезе един човек. Огледа се и излезе.

След минута същият отново нахлу в залата, погледна набързо наоколо и отново излезе …

– Кой е този? – попита Петър.

– Това е Васил, сърфира из интернет, – отговори Михаил.

– А, ясно, – засмя се Петър, – отново проблем с връзката …

Това бе добро място, особена на ски пистите. Петър, млад студент изучаващ философия, често идваше тук и караше ски. Това му доставяше голямо удоволствие, но му се искаше и друго, малко по-различно от спускане по пистите.

Петър често наблюдаваше порещите небето разноцветни парапланери. Именно на това място много добре се движеха въздушните потоци и парапланеристите ги използват много умело, когато бяха във въздуха.

Петър мечтаеше да полети, но се боеше от височината, затова само наблюдаваше полета на другите и им завиждаше.

Веднъж след поредното спускане  Петър едва не се сблъска с доста позната фигура – Марин, който много внимателно сгъваше купола на парапланенра си след проведеният полет.

– Здравей, – поздрави го Петър, – вече си станал професионалист, радвам се за теб.

– Знаеш, че най-напред започнах като любител, но това прерасна в нещо много по-сериозно, – повдигана рамене Марин.

– Аз отдавна  мечтая да летя, – каза въодушевено Петър, – небето отдавна ме привлича. Работата е там, че още като дете се боях от височините и аз използвах всяка минута да тренирам в тази насока. Въпреки това, достъп до парапланер, колкото и да се стараех, нямах.

– Тогава ела и ще летим заедно, но това може да стане утре. Програмата за полети днес съм изпълнил и повече няма да летя.

Очите на Петър искряха:

– Наистина ли ще ме вземеш? …. И аз ще летя?!

– Ела утре в седем часа сутринта, – усмихна се Марин и му подаде ръка. – Извинявай, но сега се оттеглям на почивка. Утре , сутринта ще се видим.

Марин му махна с ръка и потегли с колата си.

Петър тръгна към хотела с приповдигнато настроение:

– Утре ….., – въртеше се Петър широко разперил ръце, – ще летя. Ще се изпълни това, което толкова дълго съм мечтал. Няма да бъда сам, а с опитен летец …. и ще поря облаците.

Вечерта мина весело. С приятелите си Петър се заседя на бара, след което  заспа дълбоко.

Толкова дълбоко заспа, че проспа полета. Събуди се на обяд.

Марин беше изчезнал накъде „зад хоризонта“, а Петър нямаше телефония му номер. Двамата повече не се срещнаха.

Друг такъв случай да лети,  на Петър не се удаде повече. В живота не се прощава небрежността.