Според резултатите  от съревнованието проведено в Меделин, Колумбия, юношата е набрал най-много точки. По този начин Севян спечелил не само шампионската титлата, но и билет за Световното първенство по футбол 2017, което ще се проведе в Тбилиси.

Самвел Севян е най-младият гросмайстор в САЩ и един от най- младите майстори в световната история.

Самвел е роден 26-ти Декември 2000 в Ню Йорк в арменско семейството, което се премества в САЩ от Армения през 1996 г.

Бащата на Самвел, Армен Севян,  е доктор по физика и работи в Силиконовата долина.

Севян старши е научил сина си да играе шах, когато Самвел бил само на пет години. На 12 той е станал вече световен шампион, а на 13 е най-младият американец, завоювал титлата гросмайстор.

Първият професионален треньор на Самвел станал майсторът от световна класа Андраник Матикозян, който тренира Севян и до днес.

Роботът е дълъг около половин метър и се състои от няколко модула, всеки от които е оборудван с двигател.

Той се движи, като плаваща змиорка, с помощта на моторите си.

В някои от модулите могат да бъдат инсталирани датчици, които да отчитат температурата и замърсяването.

Датчика отчитащ замърсяването, като измерва електрическото съпротивление на водата и по този начин установява, че тя е замърсена с някакви вещества.

Модулната конструкция позволява на инженерите да променят дължината, броя и набора от сензори, както и да опростяват транспорта до мястото на изследването.

Изследователите са тествали робота в Женевското езеро. За да симулират замърсяване учените изсипали близо до брега сол. Роботът в реално време предал данните за промяна на проводимостта на водата, а следователно и нейното замърсяване.

Изследванията не са проведени в реални условия, защото учените не искали да замърсяват езерото с опасни вещества.

Но според тях датчиците са показали отлични резултати в лабораторни условия, което дава надежда, че един ден този робот ще може да открива и премахва реално замърсяване.

В парка бе тихо. Сякаш хората се бяха изпарили. Времето беше хубаво и създаваше условия за размисъл.

Пламен седеше на пейката зареял поглед във високите дървета. До него седеше Цветан и чоплеше с маратонката си дребния чакъл край пейката.

– Разбери не мога повече, – каза Пламен. – Никога не съм предполагал, че такъв проект ще стигне до задънена улица, а колко обещаващо изглеждаше от начало.

– Нали каза, че е имало хора, които са се отдръпнали по-рано, ти защо не го направи? – попита Цветан.

– Надявах се……, очаквах….. – махна с ръка Пламен.

– Знаеш ли при нас има един много интересен начин за ловене на раци, – усмихна се Цветан.

– Каква е връзката, с моето положение? – намръщи се Пламен.

– Има много общо, – каза Цветан, – сега слушай. Закачаме парче месо, в повечето случаи пилешко на дълга връв и я хвърляме във водата. Когато ракът започне да дърпа връвта, започваме бавно да я изтегляме. Раците се хващат здраво за месото и попадат в капан.

– Е, и? – нетърпеливо се обади Пламен.

– Този метод действа безотказно, – започна убедително Цветан, – само защото раците не знаят кога да се откажат. И с нас се случва така. Хващаме се здраво за някой тежък товар в този свят и полагаме огромни усилия, за да го задържим.

– Да, вярно е, – съгласи се Пламен, – често се вкопчваме в проблемите и се опитваме сами да ги разрешим.

– Тогава губим хоризонта – плесна с ръце Цветан – и не проявяваме достатъчно мъдрост, за да се пуснем и освободим от примката.

– Лесно е да се каже, – измърмори Пламен.

– Трябва да признаем своето безсилие и да възложим проблемите си на Бога …..

– Да, но ….., – Прекъсна го Пламен.

– За да го направим, – каза възторжено Цветан, – трябва да се откажем от желанието си да контролираме неговото решаване. Тогава Господ ни дарява с мир, който надхвърля нашите разбирания и ни извежда от мрака.

– Да, прав си, – съгласи се Пламен. – Трябва да се пусна от проблема, в който съм се вкопчил и да ги възложа на Бога.

Моя позната  смяташе, че някои хора по природа умеят и обичат да се грижат за себе си, а на други това не е дадено.

Защо за толкова много жени е сложно да използват една част от силите си и да губят, макар и малко, време за поддържане на красотата си?

Има два начина, чрез които една жена възприема своето тяло.

Единият е, когато се идентифицира с него, вярвайки че „Аз- това е моето тяло“, а другият – отделяме се от него, считайки тялото си най-голямото свое ценно притежание.

В първия случай, виждайки себе си и тялото си, като едно, но не можем да го третираме като обект на внимание. Смятаме, че е трудно да се грижим за себе си.

Ако осъзнаем, че имаме тяло, независим орган, който има власт да удължи или да прекрати живота ни, ние се отнасяме към него с уважение, което заслужава.

Ако не знаете как се плува, малко вероятно е незабавно да се потопите много на дълбоко.

Ако сте нов в спортната зала, не започвате с големите тежести и натоварвания без тренировка.

Защо тогава много хора на изкуството се хвърлят да творят шедьоври, без да мислят, че като начало трябва да загреят?

Започнете да рисувате, като вземете няколко листа хартия и експериментирайте с боите.

Първоначално не е нужно да преследвате конкретна цел, просто се наслаждавайте на това, което правите, отпуснете се и се настройте на вълната на акварелите.

Нанасяйте бои по различен начин и изучавайте това, което се получава. Такива опити помагат по-добре да се разберат акварелите и подсказват идеи за бъдещи големи композиции.

Не се разстройвайте, ако нещата не станат така, както сте ги очаквали. Учете се и се развивайте. Запомнете, че да признаеш грешката си, това вече е постижение.